Иван Кристоф, известен като Човека паяк, е роден на 27 юни 1968 г. в София. От 1990 г. живее в Торонто, където бързо става популярен и се превръща в атракция с рискованите си дейности. Той се катери по сгради, извършва сложни операции на труднодостъпни места, а екип под негово ръководство ремонтира фасади на небостъргачи, подменя алуминиевата дограма на прозорците, виси “окачен” на хеликоптер, прави снимки на обекти от въздуха. Освен това участва в спасителни акции всеки път, когато го повикат за избухнал пожар или за висящ над пропаст или на корниза на прозорец самоубиец.
- Г-н Кристоф, разкажете ни повече за идеята Ви за създаване на НПО, което ще се занимава със спасяване на изгубени или пострадали туристи в планините.
- Започнах да се занимавам с това още в Канада. Искам да подчертая, че това не е частен спасителен екип, а доброволческо начинание. В Канада започнахме дейността си през 1995 г. и две години по-късно се специализирахме във въздушно-въжени операции. Тъй като си имах екипировка и застраховки, не ми струваше нищо да се помъча да помогна и на нуждаещите се, особено тези, които работят с алпийски способи по супер високи сгради. Никога не съм допускал да ми плащат за животоспасяващи и спасителни акции. Затова държа да е доброволно, некомерсиално и в обществена полза. Иначе за мен това не е спасяване, а бизнес с живота на хора. А това никога не трябва да се допуска! Още повече, че от морална, психофизиологична, а според канадското законодателство - правна гледна точка, пазаренето за спасяване не е допустимо. Както се казва, ако съм в планината и си троша главата, защо да не спася човешки живот. Реших да създам НПО, защото иначе щеше да има конфликт на интереси и идеята щеше да се опорочи. Оказа се, че каквото и да правя, все настъпвам нечии интереси. Стигало се е дори до там, че да ме саботират във въздуха, а и на земята. Затова си казах: Ок, имам техниката, контактите, ноу-хауто и ще развивам доброволчество, въпреки че юридически не е добре уредено в нашата страна. Който иска да се занимава, е добре дошъл. Имам много приятели, които са доктори, хирурзи, пилоти, парапланеристи, делтапланеристи, парашутисти, мотористи, катерачи, леководолази и любители на екстремни спортове, които могат да помогнат при спасяване. Освен това летателните апарати, които използват са доста по-евтини и горивото е по-малко, а не както Кугъра, да речем. Има икономически по-лесни решения. Ние сме малка страна и можем да реагираме бързо.
- Как ще подбирате кой да влезе в отряда, защото все пак трябва да е подготвен?
- Всеки може да влезе, но има голям елемент на отговорност. По принцип кметовете са длъжни да сформират подобни доброволчески отряди. Но критичната ситуация не е мястото за първата им среща. Затова си има протокол и школа. Ето защо аз смятам да направя обучителен лагер. Имам имот във Велинград, който е разположен точно до гората, който искам да превърна в тренировъчен терен. Мястото е идеално, защото е на най-високата точка на града, съсед съм до лекарско семейство, има място където да се паркира и отреагира на момента с пълен комплект от 4х4 аварийно спасителна кола, АТВ, 250 кб и 640 кб офроуд мотори, 1100 кб. пистов мотор и панорамна гледка на 360 градуса. Освен това има възможност за създаване на площадка за кацане на хеликоптер. Базата, освен всичко останало, ще е и кът за изкуство. Важното е преди да започнем дейността си да се договори с институциите кой по приоритет ще носи отговорност за акциите, как да се променя протокол при по специфични акции и да се либерализират спънките от юридическа гледна точка за по-ефективно спасяване. Мога да Ви дам пример с Канада. Там се е стигало до юмручен бой между полицай и пожарникар, тъй като не могат да се разберат кой командва в екстремна ситуация. След този случай има решение на въпроса. Така трябва да се действа и у нас. Затова ние трябва да регламентираме кой ще е шеф на операцията.
- На практика искате да създадете алтернативна спасителна мрежа?
- По света има много такива и така трябва да бъде. Но не искам да се приема като алтернатива. Просто ще действа локално и по-ефективно.
- Ситуацията около изгубването на трите момчета в Стара планина провокира много изказвания. Едно от тях беше и вашето. Тогава Вие казахте, че екипите са действали тромаво.
- Това започна да се превръща в традиция. Става циклично. Сещам се за примера със скалните пещерняци, които бяха три дни в Духлата. Тогава подземните реки бяха запушили входа и имаше операция за извеждането им. В този случай имаше няколко дни валежи и всичката вода се събираше там. Бях предупреден да следя новините, защото скоро ще има мощна и продължителна ПР акция. Затова и следях случващото се по новините. Мислех, че съм открил за какво ми намекват като видях една много впечатлителна и уникална гледка - на околовръстния път на София даже един мъж караше кану. Изведнъж гледам друга абсурдна ситуация - хора, за които се говори че били опитни, но имало и "рецивидист", който и преди това е бил спасяван, са завели малко дете (11 г.) в най-дългата пещера в България, при една от най-опасните ситуации, тридневен проливен дъжд, по времето на което има обявена тревога - Код Оранжево, а в подножието на Витоша планина водните канали преливат и превръщат трасето на Околовръстния път в "Околовръстната река". И на фона на това гледам и не вярвам на очите си - случайни хора вършат работата на спасителните служби и започнаха да пробиват дупка с багер. Чак тогава се сетих, че може би бедстващите в Духлата си правят ПР акция. Преди това отишли с детето си при кметицата, взели ключа и влезли. Аз още от тийнейджър знам, че след валеж не се ходи, защото водата отива там. Тогава ги търсиха, но никой не ги беше виждал. От местния бизнес докараха багери, дойдоха 45-50 души (по думи на приятел от НСО), сред които полицаи, лекари, журналисти, което едва ли не се превърна в купон, като на Ууд Сток. Изведнъж загубилите се се появиха щастливи, весели и бодри. Дори кметът на Перник тогава каза, че не знае откъде са дошли.
- Намеквате, че е било сценарий ли?
- Не намеквам, а казвам това, което аз и може би цялата нация видя ... само дето никой не ги е виждал да влизат и излизат. Три дни са били вътре на тъмно и са знаели, че водата идва, а не изглеждаха изплашени. Накрая обвинили багериста, че като копал, нарушил екологичните норми. Затова казвам, че има цикличност. Всяка година се случва нещо, но не реагираме адекватно. Мога да кажа какво не би направил премиерът на Канада. Първо, никога не би се намесил в работата на полицията, защото е чужда юрисдикция. Второ, не би обявил хората в пещерата за герои, тъй като бяха взели децата си със себе си. Зад океана могат да ти отнемат детето за подобно нещо, защото започва веднага разследване на социалните. Там, ако детето ти е под 12 г. и си го оставил сам, извън къщата си дори и за миг, а още повече, че то е хоспитализирано и преживяло такъв стрес, екстремна и кризисна ситуация и под земята - това със сигурност ще се води криминална безотговорност и ще има съдебен процес, иницииран от държавата. В такъв случай държавата поема защитата за сигурността на детето.
- Ще успеете ли сам да финансирате аварийната доброволна организация?
- Да, сам ще го финансирам. Не го смятам годишно колко ще излезе. Това са скъпи играчки, но основната инвестиция ще е закупуването на имота.
- Очаквате ли да Ви помогнат заможни хора?
- Не, не искам, но приятели са добре дошли. Нямам техническо време за партньори. Искам да подам ръка на хора, които са ентусиасти и имат желание, защото на мен не са ми помагали толкова.
- Разкажете ни повече за клуба за спасяване, в който ще влязат журналисти. Идеята е изключително интересна.
- Това ще е много полезно. Най-добре е вие да сте доброволци спасители, подобно на военните журналисти. Можете да гледате за бедстващите, но едновременно с това да информирате хората за хода на издирването. Затова реших, че ако си направя базите във Велинград и Клисура, ще може да съберем много хора на едно място. Всеки си има талант и може да помогне по някакъв начин, затова са добре дошли.
- Технологичните гиганти Ви дават най-новите си джаджи, с които работите. Кои от тези играчки ще използвате за спасителните акции у нас?
- Те знаят, че имам име и ми предоставят най-новите продукти. Примерно, аз имам камери с телеметрика и GPS, които измерват пулс и после изчисляват колко кислород изразходваш. Но имам авариен джип, мотори и доста екипировка. Освен това в 21 век всеки може да си купи очила за нощно виждане.
- Как оценявате реакцията на обществото за изгубените момчета? Някои дори ги нарекоха „говеда”. Трябва ли да платят сумата за спасяването си?
- В случая с изгубените в Духлата, мисля, че по закон трябваше да ги съдят, защото имаше деца с тях. Тогава обаче ги обявиха за герои. В настоящия случай ставаше въпрос за тийнейджъри. Не може да имаш различен стандарт. Моята работа е да спасявам, не да давам оценки и да наказвам. Има нещо друго обаче – когато прощаваш, стимулираш. Но не може едни да ги нарочиш, а другите да ги обявяваш за герои. Ако се замислим от друга страна, по-добре да са три дни в планината, отколкото в Борисовата градина, където не е по-безопасно.
- Визитната Ви картичка е като на супер герой, кой е най-екстремният случай, при който сте спасил човек?
- Всеки си е герой за себе си. Когато си бил в такава ситуация, нямаш време да се мислиш за герой. Най-добре да бъдеш собствения си спасител. Сега се сещам за един пример. Беше на една сграда в Торонто. Обадиха ми се, че има проблем. По принцип могат да звъннат и на 911, но случая не беше за спасяване на живот. Просто едно момче не беше си изчислило добре дължината на въжетата. За да не го излагаме и да пишат по всички медии, не се обадихме на спешния телефон, а отидохме на място. Най-лесното беше да отида и да го направя за смях, да пишат Спайдърмен спаси човек. Обаче сме хора все пак. Затова отидох и му дадох екипировка, с която да се измъкне.
- Разкажете ни за рекорда на Гинес, който искате да поставите?
- Целта е да покажем, че всеки може да постави такъв рекорд, стига да иска. След това, естествено, може да дойде някой друг и да го бие.