" Искаме да събудим
българската индустрия, за да започнем да работим заедно"
 |
Снимка Ани Петрова
|
Ролф Хойер е завършил физика в
Университета в Щутгарт. Получава докторската си степен през 1977 г . в Университета в Хайделберг.
От 2004 г .
е рисърч директор в организацията DESY. Три години по-късно е обявно, че ще
оглави ЦЕРН. Той е доктор хонорис кауза на Университета в
Ливърпул. На 12 ноември тази година получи и приза "Едисон Волта".
- Проф. Хойер, какви технологии може да предложи ЦЕРН на български компании?
- Имаме много широк обхват на технологии, например в електрониката, радиационна електроника и микроелектрониката. Освен това предлагаме вакуумни технологии, които са много полезни за слънчевите панели.
- Разполагате ли с модерна апаратура за медицина, която може да заинтригуват наши пазари?
- Сега работим над ускорителите. Целта е да ги правим по-малки и по-евтини. Така ще изискват и по-малко инфраструктура. Предлагаме и детектори за определяне на сигнали и следи в тъканите на човешкото тяло. Не трябва да се подценяват и информационните технологии, защото ние работим с огромни количества данни, които ще бъдат нужни за други научни дейности. От тази база могат да се сравнят различни експерименти.
- Има ли запитване на български фирми за технологии от ЦЕРН?
- Не, защото ние не доставяме директно на фирми, а възлагаме поръчки и заедно започваме да разработваме нещо. Целта на срещата е да събудим българската индустрия, за да започнем да работим заедно.
- Обсъдихте ли подобни възможности с премиера Бойко Борисов?
- Срещнах се с него и обсъдихме създаване на център за Адронна терапия и мисля, че в България има възможности за подобни дейности.
- Да очакваме ли изграждане на подобна апаратура?
- Трябва да питате министър-председателя, аз не съм този, който взема решенията. Трябва да има интерес. Когато видим, че нещо стартира, ЦЕРН винаги има интерес да сътрудничи.
- Правителството ни прояви ли интерес?
- Посещението ми беше кратко, но останах с впечатление, че да.
- Обяснете ни за адронната терапия.
- Прилага се за пациенти с онкологични заболявания. Една от възможностите е туморът да се унищожи е с лъчелечение. Обаче при него се засягат и здрави места. При адронната терапия се използват протони. Реакцията е друга. Има добро насочване и то удря точно тумора, не засяга други тъкани. Ключът е да се насочи правилно. Трябва да се знае къде точно се намира. Проблемът е, че ускорителят е скъп и голям. В същото време се разработват нови технологии, които са по-малки и по-евтини. Вероятността за повторно появяване на тумор е около 5 на сто. Успехът е 95 процента. Има малък брой тумори, които могат да се лекуват по този начин. Те са предимно за нелечими разновидности, тъй като нямаме достатъчен ресурс и избираме хора с образувания, които се намират до критични органи като мозъка, главата и окото. Второто е за деца, защото третирането с лъчетерапия развива други онкообразувания след
- Догодина можем ли да очакваме, че ще има обяснение за Големия взрив или е много рано?
- Много е рано. Не мисля, че бихме могли да обясним Големия взрив. Това, което можем да опишем, е еволюцията след него. Трябва да видим дали частицата „X” е тази, която търсим. Може би след няколко години ще можем да кажем, че е само една частица или е част от семейство. Има едно много важно нещо, което можем да кажем между февруари и април и тогава ще се разбере дали свойството й е това, което сме очаквали и това, което търсим.
- Възможно ли е да е имало няколко Големи взрива?
- Не го изключвам, защото по същия начин може да имаме повече от една Вселена. Има страшно много неща, които все още не знаем.
- Ако Вие не го знаете, значи никой не знае.
- Хората имат мнение. Това не означава, че знаят.
- Коя е най-интересната теория за съществуването на света, която сте чувал?
- Мисля, че Големият взрив е точно теорията, която се приближава най-много до измерванията ни. Всичко това откликва на тази теория.
- Казвате, че е възможно да има повече от една вселена?
- Да, възможно е. Може да има друга вселена, с която нямаме информационен обмен. Може да бъде в различно измерение. Трудно е да се каже, защото не знам. Ако например ние разберем, че има повече от три измерения, това може да е първият намек за повече от една вселена. Обаче засега не сме открили четвъртото. Може би имаме нужда от по-високо енергийно ниво.
- Какво имате предвид под енергийно ниво?
- Допълнителните измерения са много малки. Много е трудно да си ги представим. Колкото са по-малки, толкова по-висока енергия ни трябва, за да можем да ги открием.
- Разкажете ни за работата с българските учени в ЦЕРН, в кои области работят?
- Аз лично не работя много с български учени. Те участват в големите експерименти като Големия адронен колайдер. Работят по хардуера, анализи на данни, търсят решение извън стандартния модел. Имаме и български учени, които работят в по-малки експерименти, свързани с ядрената физика. Много са добри в информационните технологии и софтуера. Имаме един български учен, който е координатор на един от големите експерименти. Най-близкият българин в екипа ми, той всъщност координира всичките ни връзки с Европейския съюз, така че е на отговорна работа. Доволен съм от работата с българите, защото се развиват, напредват и се движат нагоре.
- Казахте, че сте притеснен от бюджета на Европейската комисия.
- Два са проблемите. Бюджетът на ЦЕРН идва от държавите, които членуват в ЕС, не директно от Европейската комисия. Обаче аз имам предвиждане, че когато бюджетът на ЕК бъде свит, тези съкращения ще доведат до свиване на парите за научни изследвания и това ще се отрази и на нас. Заради това се тревожа.
- Интересно ми е дали шефът на ЦЕРН вярва в Господ?
- Това е много труден въпрос, много личен и зависи от деня, в който ме питате.
- Днес?
- Не съм много сигурен. Когато тръгнете от Големия взрив, първото нещо, което се питате е, кой го е направил и какво е било преди това. Тогава по-добре да спрете, защото зацикляте, така че не е лесно. Това, което ние правим, е да се свържем с философи и теолози. Организираме семинари.
- Потвърждават ли се някои неща от свещените книги?
- Това е въпрос на теологията. Ако погледнете Библията или някоя друга свещена книга, може да намерите много неща, които са познати от много години. Естествено има някои неща, които отговарят. Ключът е в това да не се приема буквално писанието, а от дистанцията на времето.
- А как са ги знаели, след като са нямали Голям колайдер?
- Може да знаете много неща без колайдер. Но има и такива, които не може да узнаете без него. Може да се запитаме как са построили такива прекрасни сгради без компютър? Как са си общували без мобилни телефони? Били са изобретателни. Не казвам, че ние не сме, но сме по друг начин. Отнемало им е повече време. То е било от по-малко значение. Имали са повече човешка сила, ресус и по-малко разсейване. Днес е много трудно да се съсредоточим върху едно нещо. Има толкова неща, които ни разсейват, а това не винаги е добре. Ако имате свободно време може да правите нещо друго, но виждате колко много информация има около нас и е много важно да отделим важната от неважната. Примерно хората влизат в Уикипедия, четат информацията. Никой обаче не казва, че тя е вярна. Образованите трябва да поставят под съмнение информацията. За журналистите това е много важно.
- Знаете ли много неща за България?
- Не, не съм чел много. Очаквам, че ще имам една хубава вечеря, защото знам, че кухнята ви е хубава. Чух, че имате и много прекрасна природа.
29.11.2012 г.