България отделя
най-малко средства за поддръжка на базата си
 |
| Снимка Ани Петрова |
- Професор Пимпирев, разкажете ни за последната българска експедиция до Антарктида.
- Това е моята 20-а юбилейна антарктическа експедиция, а съм и единственият, който е бил на всички. Нямаше да има такава, ако не бях с моя екип, защото в Антарктида всичко се прави екипно. Всеки помага с каквото може на другия. Леденият континент е образец на „бъдещото общество”, убеден съм. Там живеем при по-особени условия и всеки върши всичко, не само това, за което е отишъл.
- Какви изследвания направихте там и отпадна ли някое от първоначално предвидения план?
- Никое не е отпаднало, защото на Антарктида да се правят научни изследвания е доста скъпо. По 3500-4000 евро струва само пътят на един човек. Все пак това е най-далечният континент на Земята. Може да стигнеш до Ушуая или Пунта Аренас, това са най-южните пристанища на Аржентина и Чили, но там вече е по-трудно с придвижването до Антарктида. Стигаме с „антарктически стоп”, понеже средствата ни са изключително малко. Ние сме най-бедната експедиция от държавите, които определят съдбата на континента. Общо 28 страни сме и България е пълноправен член на Антарктическия договор, който е своеобразен парламент. Имаме право и на вето. Това е последният девствен континент на Земята, който крие големи богатства като нефт и газ. В момента сме възприели мораториум да не се използват за още 30 години. Моето лично мнение е, че не би трябвало се посяга на тях, но човечеството върви напред и му трябват ресурси.
- Разкажете ни и за другите научните проекти...
- Тази година за първи път разработихме 7 проекта, като 4 от тях са с много силно участие на Великобритания, Франция, Португалия, Испания, Аржентина, Бразилия и Япония. От нашата база излетя безпилотен самолет, който прелетя уникално разстояние от
- Какви са резултатите от полета на безпилотния самолет?
- Данните са свалени, но не може да се каже още. Резултатите ще са готови след няколко месеца, когато се изучат в лаборатории в Япония и САЩ. Ние все още нямаме такива, но поне участваме в проекта. Бихме предоставили всичко, за да видим какви са резултатите. Освен това интересен е и проектът с изследването на тюлени. Той е чисто български и е много авангарден. Изследваме най-висшите бозайници на Антарктида. Взехме много малка част от кожата на тюлените, за да изследваме ДНК-то им. Това става в чужди лаборатории. Проектът е на Медицинска академия, но няма достатъчно добра апаратура. Искаме да видим как висшите бозайници се повлияват от климатичните промени. Това влияе и на хората, понеже също сме бозайници.
- Каква промяна има в поведението на животните на Антарктида през последните
- Най-осезаемо се променя животът на пингвините, чийто начин на живот е свързан с леда. Тяхната популация намалява Другите, които са на твърда земя пък се увеличават.
- Други експерименти проведохте ли?
- Един от тях беше да изследваме как ултравиолетовото лъчение влияе на кожата. Член-кореспондентът Николай Цанков, който е специалист по кожни болести, бе част от експедицията и проведе експеримент с всички участници, даже и с чуждестранни учени. Имахме 5 португалци, 2 испанци и 4 японци на нашата база. Те бяха там, за да работим по съвместни проекти. За България това е едно капиталовложение, че имаме база там.
- Кои други държави искат да си направят база на Антарктида?
- Много искат, но ние не им даваме, защото ние определяме. По принцип могат и други да си застроят, но местата, където са благоприятни за построяване, са ограничени. Трябва да има място за вода, да е достъпна с наземен или воден транспорт.
- Коя е най-модерната база там?
- Има бази на около 15 държави, които са като космически станции. Нашият параклис е представен в сайта www.thegreenchildren.org като едно от архитектурните забележителности на Антарктика. В него обаче са показани и сгради, които са все едно на Марс или Луната - за десетки, стотици милиони евро. Подобни са базите на Япония, САЩ, Германия и т.н.
- Кога бе поставено началото на нашата мисия там?
- През
- Колко струва изграждането на селището?
- То е строено за 18 години. Намерихме пари от спонсори и от държавата, но те са малко. В момента там могат да живеят 25-30 души. Строили сме го с различни материали. Затова нашата база е уникална.
- Други храмове има ли на Антарктида?
- Има руска православна църква. В нея свещеник стои през цялата година. Тя струва над 1 млн. долара. Дървена е и е направена в стила на руското православие, но е строена след нашия параклис. Иначе има храм и в американската база „Мак Мърдо”, където лятото живеят около 10 хил. души. Нашият първи параклис струва едва 5000 лв. Сегашният е около 15 хил. лв. Направихме го, защото старият много се амортизира. Влиза в сайтовете като уникална архитектурна постройка. Ще го запазим, но нямаше как да го възстановим.
- Според някои теории в един момент Земята може да се обърне и там, където е екватор, да стане полюс.
- Аз съм професор по исторична геология и преподавам на студентите история на Земята от 4,5 млрд. години, когато се е създала като планета. Полюсите са се менили. Имало е ледници преди 500 млн. години, чийто център е бил Сахара. Вярно е, че ще се обърне полюсът, но става бавно. Може би човечеството дотогава няма да го има.
- Затова ли всички искат да имат територия на Антарктида, защото тя ще стане топлото място, а другите студени?
- Може да стане топло на Антарктида. Там са растели гори, имало е животни. Преди 40 млн. години на Антарктида климатът е бил съвсем благоприятен за живот. Подобен на нашия.
- Учените твърдят, че под ледовете на континента има много неоткрити бактерии, та дори и животни, които са неизвестни за човечеството. Какво може да открием в близките години?
- Има езера, които са под
- Има различни митове за Антарктида. Според един от тях нацистите са направили база на Антарктида и са разработвали летящи чинии. Поради това от НАСА най-често засичали НЛО-та там?
- Има книга на Боян Биолчев – „Антарктида - окото на Космоса”. Действително там сме най-близо до Космоса. Космонавтите, които са се готвили за „Аполо”, са тренирали на базата на американците там.
- Тя военна ли е?
- Тази не, но има и военни, разбира се.
- Забелязал ли сте нетрадиционни събития над Антарктида?
- Примерно там много се сънува. Сънуваш близки хора, които са починали, идват при теб и си говорят. Действително си по-близо до Космоса и до другия свят.
- Други какви митове сте чували?
- Това е един друг свят. Аз казвам, че е паралелният свят, който е по-добрият от нашия, понеже хората живеят по-добре. Помагат си. Примерно ние сме съседи с испанците там. Свършваме газта – даваме празно, те ни дават пълно. Те пък казват „нямаме пчелен мед” и ние им даваме. Тия отношения са чисти.
- Може би вече сте претръпнал след 20-ата експедиция, но какво усетихте, когато стъпихте там за първи път?
- Уникално е. Този свят ти дава чистота, красота, но всяка експедиция е различна. Вече не е толкова рисковано да се стигне дотам, но пребиваването е трудно. Пред три дни имаше огромен пожар в базата на бразилците, нашите приятели, които ни превозват с техните самолети. Умрели са двама души. Рисковано е, затова животът е по-задружен. Иначе туристите на Антарктида се увеличават. Има туристически компании, които оперират там. Те водят туристите с кораби, снимат се с пингвини, повръщат в пролива Дрейк, когато ги хване голямо вълнение. Посещават и някоя база, за да видят как живеят коренните жители като българите, тъй като вече имаме база и живеем там.
- Кога ще заминавате пак?
- Сега в Южното полукълбо настъпва зимата. Базата е зазимена. Новият сезон започва в края на ноември. Всяка година ни осигуряват все по-малко средства. Тази година поне ги дадоха навреме, но 280 хил. лв. са абсолютно нищо за сериозна държавна политика. Примерно Чехия заделя годишно 600 хил. евро, а тя дори не е член на Антарктическия съвет.
- Навремето имаше голям интерес от политиците към нашата база. Президентът Първанов и тогавашният вицепремиер Лидия Шулева посетиха базата ни. Това не е ли вид обещание за развиване на мисията?
- Идваха преди 7 години, видяха, но нямаше съществена промяна. Казваха „супер е”, но дотам.
- Очаквате ли Плевнелиев да дойде?
- Зависи от него.
(разговорът ни бе на 29.02.2012 г.) Публикуван на 02.03.2012 г.