Н. Пр. Харри Салми: Финландците харесват България заради природата и историята й

Харри Салми                      Снимка Ани Петрова

Харри Салми е роден на 20 март 1949 г. във Вааса (Финландия). През 1977 г. завършва политически науки в Университета в Турку. Започва кариерата си година по-късно като аташе във външното министерство на страната. През 1982 г. е назначен за втори секретар в посолството в Москва. След това заема различни постове в мисиите на Финландия в Унгария, Великобритания и Норвегия. През 2009 г. става посланик на скандинавската държава в Иран, а от 2012 г. оглавява мисията в България. Ето какво разказва пред Йордан Йорданов за в.”Новинар“.

- Г-н посланик, българите и фините имат толкова много общи неща. Ваши войници са се били за Освобождението ни, а освен това сме имали министър-председател от Финландия (Казимир Ернрот). Кои са нещата, които ни сближават сега?

- Двете страни са членове на Европейския съюз. И това ни прави партньори. Споделяме еднакви ценности и политики, а и същите цели, които искаме да постигнем. България е много известна туристическа дестинация за финландците. Имаме и много общи проекти в сферата на културата и изкуството. Някои от тях са двустранни, други са по-скоро северни проекти в сфери като литература, филмово изкуство и музика. Освен това има различни видове фестивали и семинари, на които участват българи и финландци. 

- Разстоянието между двете държави е доста голямо. Как точно се е изградила тази специална връзка между нас? 

- Може би защото сме на източната граница на Европейския съюз и имаме големи държави за съседи. При нас е Русия, а при вас Турция. Вие също граничите с Русия през Черно море и взаимоотношенията ви са с много по-дълга история. Това донякъде ни сближава. 

- Има легенда за войник от Тампере на име Северин Тигерстед, който се е бил край Плевен. Впоследствие се прибрал благополучно в родината си и основал фабрика, която кръстил на старото име на Плевен – „Плевна”. Доколкото знам и до днес името е популярно в града, тъй като е запазена марка на бира, увеселителен парк и заведения за бързо хранене. Каква е представата на финландците за България и българите?

- Прочетох книга за много финландски войници, които са били част от батальона, участвал в Освобождението Ви. Много вероятно е да има всякакви такива легенди. Специално за Северин Тигерстад нямам подробна информация, но по принцип фамилията му е често срещана във Финландия. Може би е създал своята марка някъде около Тампере. При нас обаче има много производители на бира, защото се правят от местни пивоварни. 

- През последните години беше отбелязан ръст на туристите от Скандинавия и по-специално от вашата родина. Какво според Вас привлича сънародниците Ви да дойдат при нас?

- Мисля, че едно от нещата, които се знаят за България е, че в миналото сте имали много близки връзки със Съветския съюз, а днес с Русия Ви свързва религията, историята и езика. Иначе много финландци посещават страната ви, защото знаят, че природата е много красива и имате много дълга история. Освен това хората са изключително приятелски настроени. 

- Свързвате ни със Съветския съюз и Русия, но истината е, че тя е много по-близо до Финландия, отколкото сме ние. Защо просто не минете границата, за да видите всичко на живо, ако Ви е толкова интересно? И интересно ли ви е миналото, когато съществуваше Съветския съюз? 

-  Не е чак толкова актуално, но това е един исторически факт. 

- Миналата година имах възможността да разговарям с писателката Софи Оксанен, която ми разказа за трудните моменти на Финландия в периода на Студената война, когато формално се присъединявате към Запада, но съгласувате важните решения с Москва. В също толкова трудно положение ли се намира страната и днес след конфликта в Украйна и атаките срещу Ислямска държава? 

- Вече не сме в същата ситуация, както бяхме по времето на Студената война. От 1995 г. сме членове на Европейския съюз и споделяме тези ценности и политика, както и отношението към Русия. Както и други държави имаме двустранни връзки с тях. Истината е, че подкрепяме санкциите, но и страдаме от тях. С 20% се е намалил търговският обмен и руските туристи са намалели с цели 40 на сто. Така че България и Финландия понасят загуби от санкциите. 

- Чувствате ли се застрашени от руски изтребители, тъй като напоследък зачестиха нарушенията им над въздушните пространства на други страни? 

- Руските самолети понякога идват до финландското въздушно пространство, но ние ги виждаме на радарите и веднага изпращаме изтребители, които да проверят каква е ситуацията. След това, разбира се, протестираме за тези действия от тяхна страна. Но мога да ви кажа, че руснаците не са единствени, които правят това. Понякога това се случва със шведски и американски самолети и процедурата е същата за всички. 

- Появиха се информации, че първоначално много бежанци искаха да отидат във Финландия. Впоследствие обаче обявиха, че там е много студено и скучно и поискаха да се върнат в Германия. Как си обяснявате това? 

- Имаше много забавна ситуация с иракчани, които пристигнали в Швеция, след което тръгнали към Финландия, но през северната граница, защото чули, че процедурите там са много по-бързи. После установиха, че това не е вярно и решиха да се върнат. Някои от тях мислят, че е скучно, защото трябва да се регистрират, после ги транспортират до къщи, които се намират по средата на нищото. Мисля, че имат грешна представа за ситуацията, защото трафикантите им дават информация, която не е вярна. 

- Какво е отношението на самите финландци към бежанците? В началото ги приеха много радушно, но какво се случва сега? 

- У нас има около 40 000 бежанци. Обществото е много разделено. Много хора им помагат доброволно - дават им храна, учат ги, дават им дрехи, дават им подслон. В същото време има хора, които не харесват ситуацията и се опитват да ги отблъснат. 

- Има ли интерес от страна на финландски инвеститори към дадени сектори у нас и към кои?

- Трудно е да говоря от името на инвеститорите, но доколкото знам има интерес към възобновяемата енергия, IT сектора, дигитализацията и болничната апаратура. 

- Това ли е бъдещето на Финландия, да се развива точно в тези сфери и към това ли е настроена икономиката Ви?

- Да, точно така. Когато Нокиа се изтегли от Финландия, всъщност в страната останаха повечето специалисти, които имаха много идеи. Така че те постоянно измислят различни неща и правят нещата по един по-добър начин. Пример за това са компютърните игри от сорта на Angry birds. Финландците са до голяма степен инженерна нация. Освен това залагаме много на образованието, което е високо оценено от различни рейтингови класации, които го нареждат на първите места в света. 

- Всички дават Скандинавия като пример за икономическо развитие и задружни общества. Това ли е успешния модел и за останалите държави? 

- Да, северното съдружие е копирано на много други места. Понякога успяват. Но ние имаме дълга история. Още преди Европейския съюз в Скандинавия имахме своя съюз и  общ трудов пазар. На европейско ниво тези отношения дойдоха по-късно.  

- Финският език е един от застрашените от изчезване, тъй като е от различна езикова група и е много труден. Как се опитвате да го опазите и да стимулирате изучаването му по света? А в България? 

- Да, труден е. Във Финландия го говорят 5,3 млн. души и всъщност броят се увеличава, защото идват имигрантите, които го научават. Нашият втори официален език е шведският. По-лесен е за хората, които са от групата на германските езици. Но ако знаеш само шведски, а не фински, то тогава ще е трудно. Засега в България няма такъв голям интерес за учене на езика в гимназии, но пък се изучава в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

- Говорихме за Софи Оксанен, та се сетих, че скандинавците имат влечение към криминалните романи и зомби истории. Откъде идва тази страст? 

- Нямам представа за романите, но мисля, че финландците са меланхолични заради природата и поради тази причина имат нужда от по-бурна музика. Този тип музика е много популярна в Германия. Понякога нашите банди стават известни първо в Европа и после у нас. 

- Трудно ли се живее половин година на светло и половин година на тъмно?

- Сега на Север слънцето е много ниско и е доста тъмно. Така ще продължи месец и половина, но пък от друга страна това се компенсира от белите нощи през лятото, когато постоянно е светло. Трудно е за туристите, които не могат да заспят. Наближава Коледа и много туристи от Великобритания, Япония и Германия искат да отидат в Лапландия, за да видят Дядо Коледа. Руснаците също идват, но за Нова година. Много е екзотично за чужденците, защото пътуват по места, където дълго време не виждат никого и е пълно със сняг. Освен това им разказват много легенди, докато стигнат до заветното място. 

- А вие имате ли си любима история, която са ви разказвали, когато сте бил дете? 

- Нямам такава, но мога да кажа, че когато бях малък, зимите бяха много по-студени и с много повече сняг.

11.12.2015 г.