На 2 ноември 2000 г. екипажът на космическия кораб "Союз ТМ-31" се скача за сервизния модул "Звезда". От този момент до днес в продължение на повече от 15 години на борда на Международната космическа станция (МКС) винаги е имало обитатели от различни мисии.
Станцията е плод на партньорството на пет космически агенции и сливането на два големи проекта. В създаването й участват 15 страни - Белгия, Бразилия, Германия, Дания, Испания, Италия, Канада, Холандия, Норвегия, Русия, САЩ, Франция, Швейцария, Швеция и Япония. Поради важността и сложността на проекта той е и най-скъп в историята на човечеството. Освен това е един от символите за сближаване между народите, заради което руският космонавт Олег Кононенко го предлага за Нобелова награда за мир. Интересен факт е, че има договор, според който дори и при ядрена война на Земята между САЩ и Русия астронавтите от двата народа са длъжни да си помагат на борда и да не враждуват помежду си.
В началото на 80-те години НАСА решила да създаде своя собствена космическа база, която да се казва Freedom (Свобода) и да си съперничи с бъдещата „Мир-2”.
Финансовите проблеми от двете страни на океана обаче накарали САЩ и Русия да обединят усилията си в Космоса и да създадат обща станция.
Първият модул „Заря” е изстрелян в космоса на 20 ноември 1998 г. В следващите две години в орбита са изпратени "Юнити", "Звезда" и един от опорните сегменти, които са успешно стиковани един с друг.
Първият екипаж, който пристигнал на завършената станция, е съставен от Уилям Шепърд, Юри Гидзенко и Сергей Крикальов. Те прекарали на съоръжението 136 дни.
Пътят нагоре е шумен и разтърсващ
Екипажите достигат до МКС или с руската совалка „Съюз”, изстреляна от Байконур, или с американската космическа совалка Space Shuttle, изстреляна от Кейп Канаверал във Флорида. Времето за достигане до орбита е около десет минути. По време на изстрелването има огромни шумове и вибрации, тъй като главните двигатели изгарят течен водород и кислород. След издигането ускорението притиска с огромна сила астронавтите към техните седалки.
Совалката бързо достига 10 км надморска височина. Температурата пада рязко под нулата и освен това в този момент се отчита най-голямото съпротивление с атмосферата. Докато совалката се извисява още по-високо, хоризонтът се закривява и астронавтите се озовават за първи път в мрака на открития Космос. След две минути совалката достига височина 45 км и се движи със скорост около 4,5 пъти по-голяма от скоростта на звука. След 4 минути достига височина от 130 км и се движи със скорост 15 пъти по-голяма от скоростта на звука. Централният резервоар на ракетното гориво е вече празен и се отделя, изгаряйки впоследствие в атмосферата. Главните двигатели са изключени, но совалката продължава да се движи през пространството, защото сега няма никакво съпротивление. Предметите вътре са вече в безтегловност и всичко, което не е пристегнато, започва да се носи свободно.
Вибрациите спират и тишина обгръща кораба. Совалката достига скорост 22 пъти по-голяма от скоростта на звука (около 28 000 км/ч) и височина почти 400 км. Сега е на същата орбитална равнина, на която е и МКС. Тя започва да следва станцията, която е на 10 000 км зад нея. След това са необходими 2 дни, за да се осъществи срещата и скачването. Наред с това се проверят всички системи и приключат проверките. Скачването започва много бавно с цел да се избегнат злополуки.
Съжителство в безтегловност
Задължително е да се научат всички различни системи, които ги поддържат живи, и да свикнат с това, че зависят от тях, когато са в орбита. Освен това трябва да се подготвят и за цялата научна работа, която ще се извършва в космоса. Тя е свързана с живите организми, физиката, химията, медицината и др. На борда на МКС обаче научните изследвания се провеждат в условия на безтегловност, което позволява учените да тестват и да изменят съществуващи теории. Астронавтите също провеждат експерименти в областта на биологията, медицината и физиологията на човека. Дейностите на Европейската космическа агенция в тази област в момента са насочени към изследване на ефекта на гравитацията върху развитието и поддържането на костната тъкан, а също и влиянието на различни лекарства. По-ранните полети показаха, че животът в космоса води до загуба на костна маса, но и до почти 20% намаляване на костните минерали след 6 до 8 месеца престой в орбита.
Системи за поддържане
Системата „Електрон” в модула „Звезда” и сходна система в модула „Дестини” генерират кислород. Като резерва в случай на авария екипажът разполага и с бутилки със складиран кислород. Въглеродният диоксид се премахва от системата „Воздух”. Други вещества, отделяни от метаболизма на астронавтите, като метан и амоняк се премахват посредством филтри с активен въглен.
Системата OGS пък разделя водните молекули на водород и кислород от рециклираната вода посредством електролиза. След това кислородът се пуска в атмосферата на станцията, а водородът се изхвърля зад борда.
По-интересното е, че специалисти са разработили уникална пречиствателна система, която превръща потта и урината в питейна вода. Не всички от екипажа обаче били готови да пият такава течност, която по-рано е била урина.
Всекидневие от бъдещето
Едно от „чудесата” е, че например потта не се изпарява. Вместо това тя се стича по телата на астронавтите под формата на желирани капки и те я отделят със специални хавлии.
Трябва много да се внимава и за различни предмети, които могат да се реят на свобода из корпуса, защото при попадане на грешно място могат да предизвикат проблеми. Така дори рязането на нокти се превръща в нещо, което трябва да се прави с изключително внимание и близо до абсорбатор, който „поглъща” отпадъка.
Едно от най-големите изпитания на МКС е прането и къпането. Когато решат да си вземат душ или да си измият косите, астронавтите си слагат няколко линии (да, линии) вода на скалпа или кожата, след което се "измиват" с непенлив шампоан или сапун.
При голямата нужда е по-сложно. Месеци преди да излетят към орбита, астронавтите се учат как да застават на малката „тоалетна чиния”, за да може вакуумът да запечата всичко, което излезе от тях, и да го пакетира в специални торбички. След като всеки си свърши работата, е длъжен да почисти мястото и да постави чиста торбичка за следващия, който ще посети може би най-интимния кът на Международната космическа станция.
Когато все пак имат малко свободно време, обитателите на МКС вършат различни неща. Повечето тренират на специално разработени уреди, които им поддържат мускулатурата. Освен това имат веднъж седмично видеоразговор със своите близки на Земята. През другото време ядат, четат, правят снимки за спомен или дори свирят на музикални инструменти.
Освен това всеки си има собствен кът, където е личният му спален чувал. Там астронавтите спят или обработват данните от извършената работа до момента.
Извънземни рекордьори
Съвсем наскоро от дълъг престой на МКС се завърнаха Скот Кели и Михаил Корниенко. По този повод НАСА публикува 5 много любопитни факта относно живота на астронавтите в Космоса за прекараната почти една година от тях.
1. По време на престоя им базата е изминала 230 млн. километра (разстоянието до Марс е около 225 млн. км).
2. Завъртели са се 5440 около Земята и са се движили със 7,66 км/с.
3. За времето на пребиваване на двамата астронавти на МКС към станцията са се скачали девет космически кораба.
4. Посрещнали са 10 880 залеза и изгрева, тъй като космическата станция се движи по орбита със скорост около 28 хил. км/ч, членовете на екипажа й виждат 16 изгрева и залеза за денонощие.
5. Използвали са 730 литра преработена урина и пот.
Рекордът за най-дълго време, прекарано в Космоса, принадлежи на руския астронавт Генади Падалка, който има 879 дни в рамките на 5 мисии. Сънародникът му Валери Поляков е реализирал най-дългия единичен престой – 437 дни, на вече несъществуващата орбитална станция „Мир” през 1994-1995 година.
Можете да се разходите виртуално в Международната космическа станция тук- http://esamultimedia.esa.int/multimedia/virtual-tour-iss/
26.03.2916 г.