Мина повече от месец, откакто Германия бе коронована за новия световен футболен властелин. Състезанието беше изключително във всички аспекти и ще бъде запомнено като едно от най-бляскавите спортни събития, за които след време ще се носят легенди. Развълнувани старчета един ден най-вероятно отново ще съпреживяват емоционално мачовете, съживявайки спомените за финтовете, бързината и тактиките, с които тази велика игра ги плени завинаги. Разказвачите ще са доста сбръчкани, но очите им ще блестят по-силно отвсякога, подобно на прожектори, на които ще се върти лентата с незабравимите мигове.
Безспорно световното първенство тази година беше парад на красивия футбол и подарък за любителите му. Но има и други отбори, които заслужават не по-малко внимание. Един от тях е доскоро световно неизвестният тайландски Panyee FC.
Преди 28 години децата от селището толкова се впечатлили от играта, че решили да си направят свой собствен тим. Дотук всичко изглежда нормално и често срещано явления за повечето малчугани по света, които искат един ден звездата им да грее ярко на „Маракана”, „Сантиаго Бернабеу”, „Ноу Камп” или някой от другите храмове на футбола. Голямата изненада в тази история е, че децата от Ко Пании живеят в рибарко селище, което е разположено във водата и на практика няма място за терен.
Градчето било основано до голяма скала, на която няма бряг, през 18 век от рибари заради ограниченията за собственост над земята. Оттогава пространството било изключително ограничено и населението, което в момента е около 800 души, само вдигало бараки на колове, в които да живеят, когато не са за улов.
Мечтата на момчетата обаче била толкова силна, че накрая взели гениалното решение да си построят игрище в морето. Отначало по-възрастните приели идеята с насмешка, тъй като били убедени, че подобна идея е губене на време. Бъдещите футболисти обаче не обърнали внимание на подмятанията и събрали стари лодки, които всеки ден след училище съединявали, за да направят основата на платформа, която постепенно покрили с дъски. Накрая поставили две малки футболни врати и дори боядисали терена. Чудото било факт! Децата вече си имали собствен терен, на който да играят.
Това било най-голямото им забавление и всеки свободен миг момчетата прекарвали в оспорвани дербита. Всяка секунда на платформата им носела изключителна наслада. Фактът, че играели боси, независимо стърчащите на места пирони, въобще не ги притеснил. Когато топката пък паднела в морето, просто някой се хвърлял да я вземе, след което мачът продължавал с пълна пара. Един ден дошла вестта, че в региона се организира турнира Pangha cup.
Новосформираният отбор доста се почудил дали да приеме поканата, но накрая страстта надделяла и те отпътували за състезанието. Оказало се, че техните родители тайно ги наблюдавали и се радвали на упооритостта им. Именно заради това решили да ги зарадват и преди турнира им подарили екипи.
Нямали време за губене и решили, че бързо трябва да променят развоя на събитията. Тогава един от малчуганите предложил да събуят бутонките и да излязат на игрището, както го правят и на собствения си терен. Гениалният ход, на който би завидял дори и Луис Ван Гаал, подействал и отборът на Panyee изравнил резултата. Гол в последната минута ги лишил от така жадувания финал, но за сметка на това цялото селище било изключително гордо от представянето им.
След успеха хората в рибарския залив построили изцяло нов терен, на който продължили усилените тренировки. Първият отбор останал в историята, защото вдъхновил следващите поколения да последват примера им. Това превърнало Panyee във властелин на аматьорския футбол в Южен Тайланд. Вече имат школа за младежи и такава за пораснали момчета, които са над 40 години. Отборът им от 18 до 34 години спечели 9 последователни години (2004-2012) най-големия турнир за непрофесионален футбол.
Последната им придобивка е третият терен, който е по-модерен и удобен от своите предшественици, които, за съжаление, не са запазени. Повечето от играчите, построиили игрището, са останали в селището и до днес тренират следващите генерации, които имат не по-малко желание да рисуват по терена, подобно на Меси, Роналдо, Неймар или Робен.
Именно заради това са признати за един от най-добрите непрофесионални клубове в страната.
Именно такива трябва да са всички деца по света, които са посветили живота си на топката, независимо дали един ден ще вдигнат купи или ще си останат в родния град. Те ще имат нещо много по-ценно - любовта към футбола, която ще им се отплати с незабравими моменти!
2014 г.