Проф. Мони Алмалех е роден в София през 1954 г. Той е редовен професор в НБУ и в Института за български език при БАН, работил в Института за български език при БАН. Работил в Института за история и философия към Ерусалимския еврейски университет. Доктор на науките (2005). Автор на многобройни лингвистични и семиотични трудове върху цвета в езика, литературата, фолклора, Библията. Автор на студии, статии и рецензии в специализираната периодика. Носител на награда за високи научни постижения за 2002 г. в областта на хуманитарните науки, както и на приза "Най-провокиращ преподавател" на НБУ (2002). Той е прочут с изследванията си в областите българистика, хебраистика, семиотика. Познаването на иврит му позволява да разглежда оригиналния библейски текст в съпоставка с различни преводи. Алмалех представя преводи на оригинални монографии върху библейския текст – Цветът в Петокнижието (2006), Архангелите в Библията (2013) и Biblical donkey (2012).
- Проф. Алмалех, с какви темпове се променя българският език? Чуждиците отнемат ли красотата на родната ни реч и смятате ли, че те са „необходимо зло”?
- Точната скорост на промените не е измервана, но 50 години са периодът, който за всеки език е приет, че е „сегашният”. Тук всеки може сам да „преброи” – какво и колко разбираме от езика на Ботев и Вазов. Разбира се има периоди на по-бързи и по-бавни промени. Големи национални и социални преломи влияят на скоростта, например след Освобождението, след 9 септември 1944, след 10 ноември 1989. Важно е да различаваме чуждите думи от чуждиците. Чуждите думи са възприети в езика, а чуждица е дума, за която имаме българска дума. И в двата случая не може да ги приемаме само като „необходимо зло”. Наличието на чужди думи и чуждици е нормален, естествен процес, резултат от контактите между различните народи. Красотата на речта идва не само от формата. Красотата е присъща и на съдържанието. Има български поети и писатели, например Яворов, Емилиян Станев и ред други, които дават пример за блестяща, изчистена и от чужди думи, и от чуждици, българска реч и прекрасен български език.
- Кои са най-често употребяваните чуждици от българите и с какъв произход са? Доколко възрастните са склонни да ги използват?
- Не ми е известно да е правена цялостна честотна характеристика на употреба на чуждиците. Работата е там, че някои чуждици с времето стават чужди думи, т.е. те биват възприети в езика. Съдбата на някои чуждици е да отпаднат постепенно от езика. Трети се задържат повече, като синонимно изразно средство. В последните двадесет години най-активно навлизат думи от английски език. Това се дължи и на политическата преориентация, но и на аванса в технологиите и в обществените добри практики, които имат страни като САЩ, Обединеното кралство и някои бивши колонии на Великобритания. Прекомерната употреба на думи от английски при възрастните понякога се дължи и на обикновена имитация на нещичко от страни с по-висок икономически стандарт на живот. Остава обаче проблемът с по-високия стандарт на духовен живот, който не винаги върви заедно с икономическия.
- В днешно време владеенето на няколко езика е почти задължително, но налага ли това смесване на думите им? Каква е тенденцията сред малките (от 5 г. до 15 г.), по колко езика учат и кои?
- Малките по численост народи, които искат да са конкурентно способни трябва да изучават чужди езици. Общият и глобалният пазар налагат общ код за комуникация, точно както в Римската империя арамейският език е езикът на търговията в Средиземноморието. Знаем, че има англоговорящи, които дори не помислят да учат чужд език, като заедно с това демонстрират високомерие. Смесването на думите е нормален и добре изследван процес, наричан „превключване на кодовете”. Например “Give me черния пипер”. Тенденцията при децата зависи от семейната култура и амбиции, пък и възможности.
- Много хора критикуват интернет и по-специално различните социални мрежи за жаргонните разговори в реалния живот. Имат ли основания за това и доколко ”мрежата” определя стила ни на изразяване?
- В социалните мрежи има и много примери за литературен език. В същото време спецификата на социалните мрежи е да са част от разговорната реч. Новост е влиянието на „мрежата” - скоростта на пренос на информация помага някои индивидуални жаргонни попадения бързо да добият популярност. Все нормални процеси...
- Какъв принос имат медиите за налагане на чист български език и доколко се справят с тази си мисия?
- За съжаление, по ред причини, днес хората четат малко. В този контекст ролята на медиите за употребата и разпространението на качествен български език нарастна до непознати по-рано размери. Понятието „чист” е относително, да не кажа утопично. Във всеки език, включително и в български, има много чужди по произход думи. Например думата „събота” влиза в български чрез гръцки, т.е. тя не е гръцка дума. Друга семитска дума в гръцки е „хитон”. А думи като трапеза, друм и много други са от гръцки произход. В повечето езици в Европа има много думи от гръцки и латински произход, а за науките да не говорим. Смятам, че към днешна дата много от медиите се справят много добре с тази мисия. Модата от началото на 90-тте да се жаргонизира езика в медиите бе естествена реакция на изветрелия официален журналистически език. Тази мода – и като проява на приземяване на медийния език, и като средство за по-добри продажби - се изчерпи.
- Уместно ли е да се разглеждат идеи, според които е по-добре да пишем с латинските букви?
- Единственото уместно, по-точно обяснимо е, че някои хора правят кариера от този несъществуващ казус. В глобалния свят, точно както в Османската империя, българинът трябва да е многоезичен и многоазбучен. Това повишава неговата интелигентност, като запазва и идентичността му. Ако Паисий наричаше народа си урод, заради това, че не знае своя език и история за сметка на гръцки и турски, то днес говорим за „макдоналдс-българин”, за английски и „жестока” еднаквост. Тук има и икономико-политически фактор – идеите, довели до развитие на компютърната лингвистика от 60-тте години, бяха наричани „буржоазни”, „идеалистични”, „немарксистки” и пр. Това доведе до факта, че компютрите „разбират” на програмно равнище от английски език. Ако не беше се случил исторически този доктринален самоубийствен акт, днес компютрите можеше да „разбират” руски...
- Диалектът - нещо лошо или разнообразие?
- Диалектът е нещо задължително за онези, за които е майчин език. В българския парламент и медии обаче, поради особеностите на българското историческо развитие, диалектът е нещо лошо. При други нации – немци, словенци и пр. – историческото развитие има други особености и диалектът не е нещо лошо. Механичното пренасяне на чуждата история и усещането на гордост от своя си диалект от трибуната на Народното събрание или пред микрофона е елементарна липса на култура, дори нещо повече – агресия над националната самоличност и израз на надменно самодоволство.
- Кое е най-ценното на езика ни? С какво той е по-различен от останалите и защо трябва да го уважаваме и да се гордеем с него?
- Всичко във всеки език е ценно, защото чрез езика ние научаваме за света и за себе си по най-висшия начин, известен в природата. Никое друго животно няма толкова развита система за комуникация и назоваване на света и на вътрешния, духовния свят. Що се отнася до съвременния български език – той е международна ценност затова че е единственият славянски език без падежи, защото старобългарски е с падежи. Чувството на гордост трябва да идва от усещането и знанието за собствена история и културни (не чалга) граници, които далеч надхвърлят националните граници – старобългарски паметници като археологически находки са намирани далеч на север и на запад. Старобългарски паметници на религиозна тематика са намирани и далеч на юг, в Синай, днешен Египет. Това чувство на гордост обаче трябва да бъде адекватно на съвременните постижения на нашите дела, защото лесно може да се изроди в шовинизъм и ксенофобия. Езикът е инструмент за комуникация, това е основната му функция. По основната си функция български е напълно еднакъв с всеки друг език.
- Възможно ли е тенденцията да се промени и да започнем да превръщаме българските изрази и думи в мода?
- Аз намирам, че удобството е първото, което вече е променило тенденцията за ускорено навлизане на чужди думи в български. Например, в административния език се наложи думата „разписан”. Макар и не много красива тази дума устойчиво зае място в речта. Проблемът с всяка мода е двустранен – от една страна модата е най-преходното нещо, а от друга страна, „нищо ново под слънцето”. Смятам, че големият наплив от чужди думи вече отмина, защото заработи вътрешното чувство за баланс на българският езиков колектив.
20.05.2011 г.