Проф. Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 г. в София. Завършва средно образование в 114-та гимназия с английски език. Завършил е специалност история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Гост-професор е в Държавния университет на щата Охайо, Мерилендския държавен университет, центъра Уудроу Уилсън, Вашингтон, университета на Чиба, Япония. Ректор е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в два последователни мандата в периода 2007 – 2015 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г.
- Проф. Илчев, отбелязахте поредния патронен празник на Софийския университет, какво е новото през тази година?
- В рамките на 125 години една година не е толкова голям срок. Това, което сме направили в последните месеци, е въвеждане на електронно управление в университета. Това е за съжаление дълъг процес и той няма да свърши за една година. Академическият съвет преди два месеца прие програма за такова управление - това ще включва разширяване на функциите на системата CУСИ 4, която действа и в настоящия момент. В нея ще влязат почти всички документи, които сега са хартиени. Всичко ще бъде през системата. Студентите ще могат да плащат таксите по електронен път, няма да има нужда да се редят на опашка.
- Това ще намали ли напрежението пред кабинетите?
- Понякога самите студенти си го създават. Имат двадесет дни срок, но винаги отиват в последните два дни. Няма администрация, която да може да се справи с това нещо. Още от втория семестър ще влезе системата. Иначе новото през изтеклата година е и приемането за първи път на студенти в специалност “фармация”, което е крупен успех за Софийския университет.
- Предвиждате ли за следващата кампания нови специалности?
- До момента не е подадено подобно заявление от факултетите. Няма нужда да имаме безкраен набор от специалности. Напротив, даже има специалности, които могат да се редуцират или да се комбинират. Има такива, които от финансова точка са неизгодни за университета. Няма никакъв проблем да бъдат редуцирани, без да се губи интелектуалният капацитет и възможността да се реализират. Затова се опитваме да потърсим по-гъвкави начини.
- Колко европейски проекта сте спечелили през годината?
- Нека да е ясно, че проектите не допринасят съществено за бюджета. Те са, за да се хвалим, че можем да управляваме европейски пари. От тях остават малко средства. Да речем от 3 млн. лв. максимум 180 хил. лв. могат да отидат за заплащане на труда на участниците в проекта. Ние сме по-често като гара-разпределителна за проектите по ОП „Човешки ресурси”. За учители, студенти, докторанти и университета остава минимален процент от тях. Общо имаме брой изпълнени проекти 2100. В момента текущи са 834 във всички сфери. Можем да се похвалим, че за 2011 г. имаме близо 9000 цитирания в международни издания, което е един изключително висок процент. Смея да твърдя, че няма университет в у нас, който да има толкова висок индекс.
- Наскоро Ви отпуснаха пари за дистанционно управление. Според вас това ли е бъдещето? Казвал сте, че качеството трябва да е пред количеството. Това не противоречи ли на дистанционната форма?
- Никой не ни е отпускал пари. Ние сме се преборили за европейски проекти. Към това ни тласка Европа, към дистанционно обучение, за съжаление. Аз винаги съм бил със смесени чувства, защото целите на едно обучение не са само да налее знания в главите, а да създаде у младите хора социални умения, за социално общуване. Да могат да спорят, да налагат и приемат становища, а това в рамките на едно дистанционно обучение е много по-трудно, защото там личностният контакт е слабо развит. Безспорно е обаче, че то ще е много полезно за хора, които нямат възможност да посещават занятия. Ще е полезно и за международни програми, които развиваме заедно с други университети в света. Ще е полезно и за българи, които живеят в чужбина и искат да получат диплома за висше образование в България. Задължение на българското общество е да дава средства за българското образование. Не може да се прехвърля само на Европа, както се получава
- Какво мислите за Оперативна програма „Наука”, която се предвижда да бъде създадена?
- Трябва да имаме такава. Ние сме от най-ранни застъпници за тази идея. Наши учени взеха участие за предложението за оперативната програма. Трябва да имаме такава, защото в Министерството на икономиката, които досега се грижиха за науката, нямат идея за какво точно е фундаментална наука и не им е работа. За да имаме тази програма и да може да работи добре, трябва да има и изграден административен капацитет. Противниците на тази идея твърдят, че няма достатъчно капацитет в Министерството на образованието, младежта и науката. Не зная колко са прави, но все пак до 2014 г. има година и половина и не трябва да чакаме средствата по тази оперативна програма и тогава да подготвяме административен капацитет. Нищо не пречи от началото на следващата година да бъде обърнато повече внимание. Създаването на административен капацитет трябва да бъде подкрепено и от държавата като цел.
- Оксфордски студенти, дошли на обмен в университета, останаха много изненадани, когато разбраха, че българските младежи нямат осигурен най-малкото стаж след завършване. Какви стъпки предприемате, за да стесните връзките на университета с бизнеса?
- Да не забравяме, че нашият най-голям работодател е държавата. Ние не сме технически или бизнес университет. Ние сме класически университет. Нашите хора отиват да работят в държавните институции, в училища. Има основен проблем с бизнеса у нас и той стана много ясен с едно проучване на Стопанската камера, според което 80 процента от бизнеса ни е дребен и семейно ориентиран и те нямат интерес да назначават квалифицирани хора. Ситуацията не е добра от тази гледна точка. Имаме много добри постижения във факултета по информатика и математика. Те поддържат тесни връзки с нашите IT фирми, които гълтат възпитаниците на университета. Геолого-географския и химическия факултет имат връзки с фирмите, работещи в областта на минната индустрия, фармакология и т.н. Стопанския факултет също има връзки с бизнеса. Има и няколко, за съжаление не във всички факултети, активни студентски бизнес клубове и Алумни. В САЩ има организация на 150 български професори по физика, завършили Физическия факултет. Личният извод за мен е, че САЩ трябва да инвестират в българското образование, защото им приготвяме кадри. В рамките на шегата, разбира се, но на горчивата шега. От нашите докторанти, които завършват конвертируеми специалности като химия, физика, биология, една не малка част заминават в чужбина, за съжаление. Казвам за съжаление ,тъй като нашата държава е вложила много в тях и в крайна сметка те заминават.
- Какво мислите за Рейтинговата система и фонд „Научни изследвания”?
- Това са положителни крачки, но малки. Тази година за всички най-добри професионални умения се преразпределят общо 15 млн. лв., от които СУ взе 2,8 млн. лв. През 2009 г. обаче ни орязоха 13 млн. лв. Заради това казвам, че крачката е дребна. За догодина са предвидени 20 млн. лв. Ние обучаваме в 22 направления обхванати от рейтингите и сме на първо място във всички сред държавните университети. Получаваме само 20 на сто от сумата за рейтингите. Въпреки това обучаваме студенти, които са в направления, които са зле финансирани в държавата. Имаме и най-много студенти от педагогическите направления. Коефициентът за финансиране там е 1, а за медицина – 9. Затова медицински университет ще получи много повече. Независимо от това, че се говори, че след 5 години ще има криза за учители.
- Има сигнали, че има злоупотреби с парите за Студентски съвет. Много често се използвали за организиране на купони от членовете.
- Тази година не зная да е имало такова нещо. Има одит, както за всички останали в университета. За съжаление, в Студентския съвет се разделиха на партии или поне откакто аз влязох винаги са били така. Водят безмилостна борба един с друг. Имаше нарушения преди с едни награди, които дадоха. Бяха разпределени по не най-прозрачния начин, но това е за предишния състав на Студентския съвет. Група студенти преди 3 години разработиха компютърна програма да кандидатстват он-лайн за общежития. Купихме им награди лап-топи. Платихме и за разработка. Аз много се зарадвах, че студентите проявяват такова инициатива. За съжаление тези хора станаха алчни. Миналата година поискаха два пъти по-голяма сума за поддръжка на системата, тази три пъти. И в момента няма такава. При мен документ с искане за пари за купони не е имало. Използват парите за различни проекти. Кандидатстват студенти от различни факултети. В повечето случаи парите отиват и за студентски конференции.
- Много често се получава така, че на гърба на бюджета отиват да се забавляват.
- Да не ги избират такива тогава. Много зависи от хората. Няма нещо особено тревожно. Това са слухове. А това, че като отидат някъде се забавляват, си е друго. Като отидат в командировка имат по 12 лв. на ден. Бюджетът на студентски съвет е 1,1 процента от субсидията, което е под 100 хил. лв., което е по 4 лв. на студент. Да ги ползват, да правят проекти. В предишния Студентски съвет се пробваха да купуват цвете за всички студентки или да организира конкурс за красота. Сега такива неща няма.