Мартин Павлов Минчев е български инженер и експериментален хирург, понастоящем редовен хабилитиран професор по Електроника в Университета на Калгари, Канада и външен професор по Експериментална хирургия в Университета на Алберта, Едмънтън, Канада, Директор на Лаборатория по Нискочестотни инструменти към Университета на Калгари. Завършва Електронна техника в Техническия университет в София през 1987 година със специализация "Медицинска и ядрена електроника". През 2007 г. е избран за Fellow of the American Institute for Medical and Biological Engineering със седалище във Вашингтон, САЩ. Той е и старши член на IEEE, член е на Американската Гастроентерологична асоциация. Бил е член на комисиите по оценка на научни грантове на Националната фондация за наука (САЩ) и на Научния съвет по естествени науки и инженерство (Канада). Носител е на най-високите награди за преподаване и научна дейност на Университета на Калгари, Алберта, Канада. Почетен професор на Международната Медицинска Асоциация (България).
- Проф. Минчев, имате много достижения и патенти в областта на науката. След броени дни ще презентирате в България и хапчето, което намалява глада и помага в борбата със затлъстяването. Може ли да ни кажете на какъв принцип действа то, кога и как ще започне производството му?
- Най-напред искам да ви благодаря за вниманието, което приемам, че е не само към мен, но и към многобройните български учени, работещи в чужбина. Научното име на изобретението, което ще представя, е временен, контролен стомашен псевдобезоар. Безоар е термин, означаващ чуждо тяло в стомаха. Нашето устройство е псевдобезоар, защото го създаваме по изкуствен начин. След поглъщане то се раздува в стомаха до достигане на обем от около 20-25 мл, с което не може да напусне организма по естествен път. След няколко дни престой в стомаха обаче този голям нехранителен „залък”, който бе наречен от ваши колеги от „Лос Анджелис таймс” „псевдохрана”, се саморазпада на съставните си фибри и едва тогава напуска стомаха. Затова този псевдобезоар е временен. Постоянното присъствие на няколко такива нехранителни „залъка” довеждат до лесно засищане при хранене и съответно до поемане на по-малко количество храна, защото общият обем на стомаха е намален по неинвазивен начин. Работя по този проект от 2005 г. и първото поколение продукт е вече на пазара под името „Залак Б”. Произвежда се в България. Съвсем скоро ще предложим нов, подобрен и по-ефективен вариант на изделието, който ще се раздува по-дълго в стомаха. Клиничните тестове също ги направихме в родината ми и именно резултатите от тях ще съобщя на конференцията в Албена. Убедих моите канадски колеги, с които работим по този проект, че страната е отлично място както за научно-развойна дейност, така и за производство на продукта. Хапчето против затлъстяване ще се произвежда в България. Те ме избраха за изпълнителен директор на канадската компания, занимаваща се с неговото създаване, тестване, производство и разпространение. От 2009 г. нашата компания EDF има филиал в София.
- След като прочетох биографията ви и видях всички признания, които сте получили, се чудя кои от тях бихте казали, че са най-важни? Кои са най-важните изобретения, които сте патентовали?
- Вярно е, че съм получил най-различни награди и признания както за научната работа, така и за преподаване. Независимо от това, за мен най-важно си остава първото признание в родината, получено през 2001 г. - почетна професура от Международната медицинска асоциация (България).
- Занимавате се с хирургия и доколкото знам сте специалист в коремната област, преди това сте завършили инженерство. Впоследствие започвате да създавате революционни начини за трансплантиране на мини чипове в човешкия организъм, чрез които да се подава информация за различните органи. Разкажете ни за тази си работа. В бъдеще човекът ще бъде ли микс между хуманоид и машина, както много често гледаме по филмите?
- Ние и днес разполагаме с технологии, които ни позволяват да имплантираме електронни микро системи в тялото, с които да контролираме и коригираме работата на различни органи. Сърдечните стимулатори, мозъчните невро стимулатори, както и стомашно-чревните невро стимулатори, по които работя, са примери в това отношение. Това, че тези устройства се управляват от микропроцесори, не ги прави много по-различни от пасивни импланти както зъбните например. Нима човек със зъбен имплант или коронка е по-различен от останалите? Наличието и ползването на микроелектронните технологии не ги прави по-малко хора, напротив. То е демонстрация на нашата цивилизационна еманципация.
- Ще може ли скоро човечеството да намери лек за най-смъртоносните болести?
- Току-що представих пред широка аудитория на международната годишна конференция на американската гастроентерологична организация в Чикаго устройството за ранна, неинванзивна ендоскопска диагностика на рак на дебелото черво. Никога няма да спрем да мечтаем, да мислим и да работим, за да се преборим с болестите. В това се състои и същността на самото ни съществуване като хора, като хуманисти и учени. Искаме да откриваме тези болести рано, да вникваме в тях добре, да ги разбираме, да ги познаваме на възможно най-ниските и възможно най-високите нива на познанието. Затова трябват колективни, интердисциплинарни усилия, работа в големи и разнородни екипи и преди всичко високи цели и мечти.
- Всички постижения в науката може би се правят с цел да се удължи животът на хората. В какво вярват учени като вас, какъв е смисълът от съществуването и нужно ли е да живеем 200 г.?
- Аз лично смятам, че повечето постижения в науката се правят с цел да подобрят качеството на нашия живот. Парадоксалното обаче е, че повишаването на качеството на живота не е задължително свързано с увеличаването му. Колкото до смисъла на нашето съществуване, бих ви цитирал мисълта на големия френски художник Дьолакроа, който казва, че той е в непрекъсната борба със скуката и тъгата. Без непрестанно интелектуално любопитство, премахващо скуката, и без радостта от съществуването, премахваща тъгата, едва ли животът има някакъв смисъл.
- Дайте ни съвет как да опазим организма си по-дълго време от болести.
- Това е много сложен въпрос, на който не са могли и не могат да отговорят много по-големи и велики учени от мен. Въпросът е сложен, защото в невъзможния му отговор се преплитат генетични фактори, начин на живот, традиции, цивилизационни дадености, финансови възможности, степен на познаване на собствения си организъм и чувствителност към неговите сигнали и т.н.
- Какви са следващите ви проекти?
- Ще продължавам да разработвам иновационни устройства за диагностика и терапия. Сега развивам една моя мечта, свързана с пионерната научна работа на най-великия канадски учен Фредерик Бантинг, откривател на инсулина. Това е разработването на електронен микропроцесорен панкреас. Първата стъпка е така нареченият електронен комар, устройство, което получи широка медийна популярност през миналата година, но което не сме миниатюризирали достатъчно, за да започне да се ползва повсеместно.
- Вие сте световно признат, чувствате ли се оценен в собствената си страна? И доколко страната ни помага на учени като вас, защото вие сте невероятна реклама и достижение за малка държава като България? Какви са съветите ви към структурирането на българската научна дейност? През есента и зимата имаше доста вълнения покрай БАН.
- Аз бих отговорил, перифразирайки знаменитата реч на президента Кенеди – ние, българските учени, работещи в чужбина, не би следвало да питаме какво ни е дала или ще ни даде нашата страна, а да се питаме дали ще й дадем на нея. По втората част на вашия въпрос съм имал възможност да изразя мнението си другаде, но тук накратко ще кажа, че научната дейност в България страда от разделението й от преподаването в университетите. Няма по-ентусиазирани и амбициозни научни работници от студентите и аспирантите. Колкото по-рано един студент бъде въвлечен в научна дейност, толкова по-добре не само за него, но и за нашата наука. Не само това, студентите от регулираните професии като инженерство, фармация, медицина, зъболекарство, химия, право, архитектура и прочие трябва да се учат и да работят в интердисциплинарни екипи. В България университетите са все още сегментирани, а самият смисъл на думата „университет” е да предлага широкообхватни знания в много области на познанието. В това отношение БАН е ненадминат в своята научна широкообхватност. За сметка на това обаче академията не е университет и връзката с преподаването и въвличането на студенти в научния процес се губи. Тези противоречия трябва да се разрешат. България има нужда от мултидисциплинарни университети, в които студентите са ангажирани в научно-развойна дейност още от първите години на тяхното бакалавърско образование. Както виждате, в един специализиран университет по, да речем, инженерство трудно може да се прави интердисциплинарна научна работа, свързана с медицината. В един специализиран медицински университет пък трудно може да се правят инженерни разработки за медицински изследвания. Тук не става въпрос за пари. Сегментирането на университетите у нас е не само абсурдно, то е в противоречие със световните научни тенденции за интердисциплинарност за научните процеси. Прибавете към това и липсата на механизми за ранно въвличане на студенти в научната дейност и нещата се усложняват. В това отношение БАН има какво да даде за решаването на тези проблеми, защото сама по себе си академията притежава необходимата научна широкообхватност и интердисциплинарност. Успехът й според мен за в бъдеще се мери с това колко широкомащабна тя може да бъде. Особено в обучението на студенти и въвличането им отрано в научния процес на всички нива, от бакалавърското до докторантското.
18.05.2011 г.