Петър Върбанов е актьор и художествен ръководител на Експериментална театрална студия “ИГРА”. На 21 март беше премиерата на режисираната от него постановка „Изгубени германци или лов на пеперуди”, която се играе на Бродуей. Американската критика я описа като изключително въздействащо, емоционално, неподправено и мисловно представление.
- Г-н Върбанов, как стигнахте до режисиране на постановка на Бродуей?
- Едно уточнение – оф Бродуей. Покани ме директорът на „The WhiteListed Theatre Company“ – актьорът Теодор Петелов. В състава на трупата има още седем българи – Ива Вълкова, Ванина Кондова, Тихомир Андонов - изключително талантливи млади актьори, Адриана Миланова – композитор, Александър Иванов и Живко Думанов – графичен дизайн, Александра Алкосер - мениджър. Теодор, Ива, Ванина и Тихомир, преди да завършат НАТФИЗ бяха в „Театрална студия Игра“, работеща вече 18 години в Дом на културата – Средец , която създадохме с режисьора Петър Будевски и актьора Веселин Калановски през 1996 година към Свободен театър - един от първите частни театри. Чрез студията искахме да насочим вниманието на младите хора към високата литература и със средствата на театъра да съхраним разпадащата се култура в България. Резултатите са на лице. Голям процента от актьорите и режисьорите завършващи НАТФИЗ, са от нашата студията. Професионалисти, които много, много добре се реализират професионално и в Ню Йорк, и в Лондон, и разбира се в София. Така че, поканата дойде изненадващо за мен, но и закономерно. Теодор и Ванина завършиха след НАТФИЗ, David Mamet studio – Ню Йорк. Направиха театрална компания, която се занимава с балканска драматургия. Невероятно, при положение, че там има 700 театъра и Балканите не са в сферата на тяхното внимание. Абсолютен подвиг – да покажеш на света, че ни има, че сме интересни, самобитни и неповторими. И така, ето ни в сърцето на Ню Йорк да поставяме „Изгубени германци или лов на пеперуди”, с Американското заглавие е “lost in space”. Дуковски е изключителен автор. Има невероятно съвременно светоусещане и най-вече, познанията му за балканския абсурд. И именно този абсурд трябваше да изведем в постановката. Пред публика, на която това и е безкрайно далечно. Беше много трудно и се страхувах дали ще бъдем разбрани, защото отговорността е голяма. Постановката се играе на 100 м. от театър „Маджестик” и още три Бродуейски театъра, почти на Тайм Скуеър.
Специално искам да благодаря на консула на България в Ню Йорк господин Милен Люцканов, с чиято неоценима помощ спектакъла стана възможен. Както и на бизнесмена господин Майкъл Солаков, който стана генерален спонсор на представлението в много труден за нас момент.
- Разкажете ни повече за постановката?
- Действието се развива в рудник. Деян Дуковски отнякъде намира документ от Третия райх. В него се казва, че има една мина на границите между България, Гърция и Македония, разработвана отдавна от французи и изоставена. Богати нацистите решават да скрият децата си от войната и убеждават фюрера, че там има големи богатства. И така оборудват мината, след което пращат децата си там и плащат в Берлин все едно, че мината работа, а тя въобще не работи. Деян Дуковски използва това като основа и оттук започва художествената измислица. Действието се развива 1944 година. Автора създава модел на човешки взаимоотношения, който е идентичен до днес. Политически определени, нравствено и морално нестабилни, персонажите отстояват своята правда. Дясно ориентирания Адолф срещу крайно левия Кристиян, нациста Ото срещу всички, гея Бенджамин срещу всички, италианеца Винченцо срещу всички, влюбената в Адолф бурлеска танцйорка Лили Марлене Дитрих срещу съдбата си на проститутка, чернокожия американец Рик – връзката им с външния свят, кучето Тито и Радио Белград – това превръща Деян Дуковски в свят на ревност, политическо и етническо тщестлавие и антагонизъм. Накрая Рик им предлага да ги евакуира през Казабланка.
- Не прави ли препратка това към Оруел?
- В пиесата е пълно с препратки, но за мен интересен беше финалът. Какъв избор ще направят персонажите. Някои искат да си тръгнат, а други не от техния свят. Към новото неизвестно. Страх ги е. Исках да изследвам проблема за ненужния човек. Ненужният човек винаги иска да играе по правилата на тези, които имат пари и власт – на големите. И тук е неговата голяма грешка. Той трябва да се огледа и да види другия ненужен около себе си и след собствената си емоционална и прагматична промяна, да започне да се реализира чрез другия, а не да се стреми да играе играта на големите. Балканите са еманация на ненужните. И за това толкова много страдаме. Има една мисъл на Хайнрих Хайне „Не разбирахте ме вие, не разбирах ви и аз. В кал затънали до шия в миг разбрахме се завчас”. В началото всички яростно защитават позициите си. Но постепенно разбират колко са непотребни за света и се вкопчват един в друг за да оцелеят. Композитор на спектакъла е изключително талантливата Адриана Миланова, която следва в Австрия и е член на театралната трупа в Ню Йорк, направи невероятна музика.
- Как избрахте правилните актьори?
- По много причини не можах да присъствам на кастинга, но говорихме с Теодор и Тихомир какви актьори са необходими за спектакъла и те избраха най-доброто. Над 2200 души са се явили на кастинга. Невероятни актьори са подбрали. Премиерата беше на 21 март. Представленията са до 6 април. Дай Боже да продължат да я играят.
Един ден си казах: „Ти си в центъра на Ню Йорк и в един много, много тежък град правиш театър с българи, които се борят истински”. Ако и в България всички се бореха така, щяхме да сме най-привлекателното място на света. Много духовно представление стана. Отдавна не бях виждал час и половина хората в салона да плачат и да се смеят непрестанно ... Казаха, че не са виждали такова нещо. Много съм щастлив, че и актьорите и публиката приеха спектакъла със сърцата си. В крайна сметка за мен е много важен катарзисът в изкуството. Без катарзис няма нищо. Исках да съизмеря нашата постановка и гледах няколко американски постановки. Едни много подредени, чисти и приятни представления, но скопени. Не ти въздействат. Това не е моят театър.
- Американците оцениха ли емоциите във вашето представление?
- Да, веднага излезе една критика в 5 изречения, но те казваха повече от 10 страници глупости. Пишеха за изключителното въздействащо, емоционално, неподправено и мисловно представление. Накрая завършваше с „БРАВО”. Актьорите ни са много талантливи, млади и красиви. Сигурен съм, че биха имали достойна реализация и в България.
- Бихте ли отишъл да работите за постоянно в САЩ?
- Не. Бих отишъл отново да поставя...но при добро стечение на обстоятелствата. Там темповете са невероятни, а понякога това не е добре за същината на нашата работа. Мисля, че си тежа на мястото тук - което правя с младите хора. Един ваш колега журналист преди няколко години дойде на представление на студията и беше смаян. Сравни школата ни с ковачница за таланти. Голяма част от актьорите, които са минали през нас, са едни от младите водещи актьори в България и аз съм сигурен, че до 10 години те ще определят облика на българския театър. Затова направихме Студията през 1996 година. Тя е прекалено важна за нас. Дано е важна и за България.
- Очаквате ли скоро пробив на български актьори в Холивуд?
- Дай боже, но по-скоро - не. Трудна работа. Имаме много талантливи актьори и режисьори, но конкуренцията е огромна. Виждате, че от 10-15 години снимат толкова холивудски продукции в София. Участват много български актьори в тях, но не и в главните роли. Един българин не може да донесе толкова пари, колкото може Ал Пачино. Това, което видях в Америка по отношение актьорското поведение извън и на сцената, надмина мечтите ми. Само като си помислиш какво трябва да изиграе и актьорът вече го е направил по най-драматичния, комедиен, певчески или пластичен начин.
- Има ли идея да поставите пиесата и в България?
- Не съм мислил за това. Би било интересно, защото пиесата си заслужава.
06.04.2014 г.