 |
| Снимка Ани Петрова |
- Ваше Величество, като убеден европеец и човек, който силно вярва в идеята за обединена Европа, как ще коментирате решението на британците да излязат от Европейския съюз и това може ли да доведе до разпад на тази уникална идея и дори до война? Испания вече предяви претенции към Гибралтар. Къде можем да очакваме други такива ескалации на напрежение?
- Военните конфликти са неща, които сме избегнали и то благодарение на Европейския съюз. Аз това го казвам като възрастен човек. Да се твърди обаче, че ЕС се разпада, както веднага се изказаха някои специалисти, мисля че просто е сензацията на момента. Бяхме 28 държави, сега сме 27, но това е нещо, което се строи вече повече от 60 години. Напротив, дори мисля, че ще разбуди хората и те ще преоценят някои неща. Особено администрацията в Брюксел, която е критикувана. Подобни неща уж били отдалечени от населението, но мисля, че това може да е един положителен шок. Не обичам да се произнасям, защото съм потърпевш, а и уважавам всеки на такива длъжности като Дейвид Камерън, но мисля, че там имаше една голяма грешка у него. Преди около 2 години двадесетина негови депутати бяха заплашили, че ще отидат към Британската партия на независимостта (UKIP) на Найджъл Фараж и той ги успокои, че ще има референдум. С такива неща не може да си играеш, за да останеш на власт.
- Това ще доведе ли до разпад на Великобритания, защото Шотландия вече обяви, че иска да е част от Европейския съюз, а автоматично ще излезе, ако остане в съюз с Англия и Северна Ирландия?
- Това е много интересна ситуация. Все пак си е Обединено кралство от не малко векове. Може и да стане, но мисля, че трябва време да се прецени, да се поогледат хората. Шотландците обаче реагираха емоционално и казаха, че не искат да излизат от ЕС. За мен беше показателен броят на гласувалите за излизане, които изведнъж казаха: “Хайде да върнем цялата работа!”, виждайки до какво доведе. Пътувал съм из Великобритания и като всяка страна – дълбоката провинция си има виждания, предубеждения, нагласи и може би, когато отворят в някое селце вестника, решават, че в страната им идват прекалено много чужденци. Вместо да помислят, че с това се обогатява обществото и се върши работа, която те не биха вършили, те виждат опасност. А по времето, когато империята им е обхващала по-обширни територии, притокът от бежанци и емигранти е бил огромен и дори с по-малък контрол отсега. Мисля, че това са неща, които се преувеличават, и ето ви резултата.
- Дали националистите не употребиха хората от провинцията и по-необразованите? А дали сега ще имат възможност да реагират, защото на практика ще трябва да вземат властта и да изпълнят обещанията?
- Раздели се и нацията, което никога не е здравословно. Ако съотношението беше 30:60 е по-добре, но сега сигурно ще има страхотни дебати. Виждате как се разклащат и самите партии, които си задават въпроси за лидерство. Много особен момент е. Но трябва спокойствие, обективност и анализ, за да не се отива в крайности.
- Мислите ли, че все пак ще се стигне до излизане на Великобритания от ЕС?
- Има две години по този фамозен член от европейския договор. Усетил съм, че Великобритания постепенно си издейства повече привилегии от другите. Затова ще е интересно да усетят какво губят. Може пък да се намери някаква формула. Къде ще е Европа, ако не обединена? Патетика е всяка една страна да тръгне поотделно.
- Обвиняват администрацията, че е тромава. Какви реформи трябва да се проведат, за да се подобрят процесите на работа?
- Това е въпрос към тези, които сега управляват, защото са в кухнята на нещата. Според мен точно те ще усетят динамизиращия ефект, който се надявам, че ще предизвика референдумът и някои от тези правила, че трябва да има винаги единомислие. Вижте в Съединените щати, колко години са им били необходими да се превърнат в тази конфедерация, която са днес. Не е нещо, което ще стане отведнъж, а и всяка страна трябва да поотстъпи и да се съобрази.
- Съвсем наскоро отново имаше атентат в Истанбул. В книгата си посочвате нещо, което Вашият добър приятел – Кралят на Мароко Хасан II, Ви е казал и ми направи силно впечатление. “Спорете с хората на книгата по най-почтен начин, освен ако не са лоши човеци. Кажете им: ние вярваме в писанията, що на нас са изпратени, както и в онези, що на вас са изпратени. Нашият и вашият Бог са един и същ и ние се покоряваме на Неговата воля”. На фона на тези мъдри слова как оценявате случващото се все по-голямо противопоставяне между християни и мюсюлмани и опасността за радикализация в Европа, идваща от арабските страни?
- Това, което ме успокоява е, че болшинството от мюсюлманите казват, че терористите не са исляма. Винаги обаче може да се използва като нещо, с което да се противопоставят хората или да се използват за политически сметки и игри. Аз имам такава теория – ако се върне човек назад и погледне календарите ни – мюсюлманите са с 622 г. по-млади във вярата си от християните. Къде бяхме ние (християните), които се бием в гърдите, че сме цивилизовани, към 1500-та година, когато католици, протестанти и какви ли още не се избиваха помежду си в името на вярата. Ама в 21-ви век с всичкия напредък и технологии, вярата е нещо друго. Феноменът на исляма, както го определят, винаги си е бил там, само че преди тези страни бяха колонии, които европейските велики сили владееха или контролираха. Да помислим дали не е имало неща, с които са прекалили и по този начин са генерирали известни несправедливости. Това е много по-дълбоко. Луди в пълния смисъл на думата има навсякъде. Не е нужно да е инструмент на някаква идеология. Може да им се промият мозъците, но не може да се обобщава. Това е страшно, пък и много хора, които хабер си нямат от структурата на исляма, слагат всички в един кюп. Това е вредно, защото с желанието да се избърза и да се изстреля някакво съобщение нещата се развиват и стават още по-ожесточени.
- Вие имате много приятели в този регион, а и сте бил в Сирия през 1964, където даже сте посетил манастира “Св. Симеон”. По какъв начин мислите, че може да се установи мир в този регион?
- Там явно има всякакви интереси. И в европейския свят всеки гледа да постигне максималното. Не трябва обаче да се превръща в нещо чисто религиозно. Нужно е да се видят геополитическите причини. Една Саудитска Арабия, която тежи с даден клон от исляма, Иран, който също има претенции да тежи, са фактори, които не могат да бъдат подценени и да се избегнат. Не бих казал, че е възможно да се наложи мир отвън. Трябва да се стигне постепенно до него и хората да си дадат сметка за този ужас, който е в момента. В крайна сметка целият ислямски свят е потърпевш и това се вижда от всички. Надявам се, че ще дойде момент, в който ще могат да намерят общ език. Намесата на Русия в Сирия ми се стори много здравословна. Ще ме обвинят сега за русофил и Бог знае какво, но мисля, че това е една сила, която е почти регионална и да я държат извън конфликта, то това щеше да е изкуствено. Пък и Русия си има претенции и интереси. Сега трябва и тя да намери начин, с който да допринесе за разрешаване на конфликта. Сигурно трябва и време и най-вече да се усети докъде е вредно за икономиката и населението. Това са картини, които са ужасяващи. Аз съм бил в някои от бежанските лагери в Йордания и е потресаващо.
- Имате интересна идея за създаване на съюз между държавите около Черно море. Разкажете ни повече за нея – какви ще са ползите и отговорностите в подобен съюз, въпреки появилите се напоследък спекулации за формиране на флотилия срещу Русия?
- Това е проект на Черноморската банка. Не знам защо не го лансират. Намирам, че е много добър инструмент – да се създаде група за общи интереси. Прилича ми на мини Средиземно море с идеи, които се допълват от страните. Успокояващ факт е тези страни да водят разговори, които са чисто икономически и търговски. Разбира се, Украйна, Русия и Турция са страни, чиито икономики тежат. Тук е място, върху което могат да се обединяват и да търсят общи интереси, отколкото да седят и да се гледат враждебно. Виждате, че е въпрос на време. Вече беше проведен разговор между президентите на Русия и Турция и всяко чудо е за три дни. Горкият пилот няма да възкръсне, но има и моменти, когато прагматизмът трябва да се наложи, а не някакъв не съвсем добре разбран патриотизъм.
- Как според Вас се справя България с глобалните проблеми в тази сложна ситуация?
- Аз винаги бих проследил нещата през историческата призма. След това правя две колонки – положителното и отрицателното за България. Например – туризмът или положението, с което бихме допринесли и ние. Но първо трябва да си гледаме нашите интереси. Оттам вече ролята на България или която и да било друга страна е значима в контекста на Европейския съюз и НАТО. Ние сме имали чудесни отношения с всички “играчи” в нашия край на света, а и сме европейци, което е голям плюс. Представете си България да не беше в Европейския съюз, особено през 2008 г., когато започна кризата. Какви ли неща щяха да се изговорят? Какви ли носталгии щяха да се появят и щяхме да се люшкаме от една крайност на друга. Тук си имаме дадена рамка, а и членуваме в един клуб, който е много престижен и стоим на друго ниво. Това са неща, които са позитивни за страната, за самочувствието, пък и за нашата реакция.
- Наскоро се върнахте от Мадрид, където беше официалното представяне на книгата Ви, която вече е преведена и на испански език. Ваши гости бяха редица видни личности, сред които крал Хуан Карлос и кралица София. Цялата церемония е била изключително емоционална, а вашият близък приятел Хуан Карлос е казал, че преди всичко Ви цени заради високото чувство на дълг, за защитата на демократичните ценности и безкористна служба на България и на Европа. Освен това е посочил, че се чувства горд от факта, че сте живял сред тях и толкова милеете за Испания. Те успели ли са вече да прочетат мемоарите ви, където разказвате и за отношенията си с тях? На какви други езици ще бъде преведена книгата Ви скоро?
- Беше непоносимо емоционално такива думи да чуе човек на стари години, след толкова други думи, които са се изсипали по гърба ми! Не мога да кажа дали е прочел книгата, защото са лични разговори, но няма нужда и от книгата, за да проследи начина, по който съм живял, какво е поведението ми и това, което съм правил през последните 50 години в Испания, което е цял живот. Много ме трогна и ме зарадва също, че приятели като бившия генерален директор на НАТО – Хавиер Солана и Едуардо Серра, който е бивш министър на отбраната и фигура на икономиката в Испания, пожелаха да дойдат. Моделираше го Ваш млад колега, много интересен човек, който всяка вечер в полунощ има политическа програма. Той разчупи цялото събитие и по този начин го превърна в лек и приятен разговор, вместо да изглежда чисто академично. Получи се нещо наистина интересно. Видях, че и на вицепрезидента – г-жа Попова, й беше интересно, защото после разговаряхме. Надявам се, че до края на годината книгата ще бъде издадена на английски. През октомври ще я издадем на турски, а после и на румънски. Миналия ден бях в Италия. Там също се явява някакъв интерес, поради това, че майка ми е от италианско потекло. Необичайно явление съм, защото свързвам две епохи.
- Признавате, че сте наследил от майка си философията да сте господар на мълчанието, отколкото жертва на словото. Като че ли обаче през последните години променихте донякъде тези си виждания и книгата е едно от доказателствата. Може би по този начин хората наистина започнаха да Ви разбират по-добре, не мислите ли?
- Мълчанието може да е полезно, защото най-вече не е прибързано. Тук аз да съм нарушил това правило – не знам. Исках наистина да опиша живота си или някои от епизодите и то лично, от първа ръка, а не “Какво е бил казал Симеон…”. Това беше целта ми, не да е като хвалба или да отегчавам хората със стотици страници. Книгата беше много по-обемиста, но успях да я доведа до нещо по-нормално. Прочел съм много биографии и не исках да е хронология. Отегчително е. Има хора, които ги интересува да минат към дадена тема, а трябва да прочетат доста преди това. Моята книга е лесна като четиво и е без претенции. Не пожелах нито да докажа нещо, нито пък да се направя на велик или много интересен. Просто предавам това, което ми се е случило и което съм видял с очите си.
- Вярно ли че, че Царица Йоанна е искала първоначално да Ви кръстят Борислав, но народът настоял да сте Симеон, правейки паралел с Борис I и неговия син, надявайки се, че ще настъпи втори Златен век?
- Така е, абсолютно вярно. Мама искала да съм Борислав заради съдържанието на името. Това не е легенда, не е мит. Очакванията и надеждите за съжаление не винаги се оправдават. Майка ми си го е била намислила и много й харесваше. Тя беше научила български и считаше, че като име съвпада с нейните чувства към Цар Борис.
- Имате богат архив, който продължавате да пренасяте в София. Кои са сред най-интересните документи и вещи?
- Толкова много има. Трудно е да се различат. Аз пазя тефтери за всяка година със срещите си. От 18-годишна възраст ги водя и когато ги преглеждах си казах: “Какво нещо е животът? Кой можеше да ми предскаже, че ще стигна до 2012 г.?”, когато започнах с писането. Има писма от роднини, от познати и непознати, кореспонденции по някои исторически теми, защото това много ме е интересувало. Държа на известна етика и дискретност, затова ги преглеждам преди да ги изпратя вкупом, защото някои неща, които са извадени от контекста, може да прозвучат глупаво. Голяма част от архива, който е политически, вече е предаден в Националния държавен архив.
- Този август се навършват 73 години от смъртта на вашия баща – Цар Борис III. За съжаление, все още не знаем къде точно е неговият гроб и какво се е случило с тленните му останки, след като са осквернени от тогавашния режим. Много след погребението в манастира са се струпвали хора от цялата страна, които са имали Цар Борис едва ли не за светец, а това е обезпокоило комунистическата власт. Смятате ли, че е възможно да се направи мащабно разследване, което да установи истината за тази грозна постъпка, макар и случила се преди толкова време?
- Принудиха ни през 1946 г. да го пренесем тук (във Врана) и присъствахме на тази зловеща нощ. Това показва безсилието на дадени хора или озверяването им. Трябва да се прочете по един много задълбочен начин и да се разбере фактът, че гробът в Рилския манастир беше унищожен по такъв начин, а след това и взривяването и заличаването на параклисчето, което майка ми построи с лични средства до втория гроб на Цар Борис. За съжаление, понякога българите сме по-силни в омразата. Винаги ме питат дали знаем от какво е починал Царят. Откровено казано на мен, като син, ми тежи повече, че не знам къде са останките на татко ми. Не че с нещо ще допринесе това, но то е едно особено впечатление. Наскоро бях в Бояна, защото едни приятели искаха да видят църквата и си спомних в какво състояние беше плочата на гроба на Царица Елеонора. Ама с такова ожесточение и грижливост е унищожено каквото е написано, та даже и короната. Казах си: “Боже, Господи, тези хора какво ги е мотивирало да стигнат до подобно нещо?”. За пример – кой ще се качи по пирамидите, за да тръгне да ги срутва или Триумфалната арка в Париж? С останките на Цар Борис е същото. Говорим си толкова за демокрация, преход, анти-комунизъм, а има и толкова хора, които се бият в гърдите, че са антикомунисти, а си мислят, че сме късопаметни и не знаем откъде са тръгнали, но това е друго. Ето, някой да беше казал: “Хайде, да разберем какво е станало с останките на един цар!”. Това не е който и да е гражданин. Той е част от историята. Направено е нещо много жестоко, но когато бях премиер, се въздържах от подобно разследване, а и от много лични работи, защото така съм възпитан. Сестра ми и аз много се надявахме да се разбере. Би било хубаво, ако има хора, които биха се наели да проверят. Според мен има някъде заповеди и нареждания, но нещо толкова чудовищно може би е поръчано устно и не би ме учудило. Когато се върна сестра ми през 1991-ва година, е имало няколко от войниците, които са участвали в този епизод, но отказаха категорично да кажат каквото и да било. Нямаше никакъв риск или опасност за тях, но отказаха.
- Дали нямат наследници, на които са разказали?
- Би могло. Интересно е, че знаем гроба само на Княз Александър Батенберг. Вижте други страни, които са претърпели какви ли не преврати, режими, граждански войни, но си уважават дадените периоди, през които страната е минала. Тука има желание да се заличава и после тръгваме наново. А липсата на историческа памет, според мен, е нещо много опасно, защото няма корени, а е важно. Вижте историята на Франция, на Англия, какви войни са водени. Може да не се харесва на всеки гражданин, но си е там. Спомням си, че заведох децата във френския град Баск, за да видят една плоча пред олтара на базиликата за 1000-годишнината на монархията. Кои са били династиите – никой не се интересува. Нямаме критерий или самочувствие дори, ако не си спомняме историята.
- По онова време, когато е починал Цар Борис III, не е имало бавно действащи отрови, а пилотът, който управлявал самолета от Берлин (след срещата с Хитлер), се заклел, че е невъзможно да са го отровили на борда. Поради тази причина има предположения, че е отровен с гъби, тъй като симптомите, които проявил, отговаряли на тяхното действие.
- Това беше съвсем случайната теза на дъщеря ми. Симптомите са наистина на подобно натравяне заради черния дроб и т.н., но тогава са били други възможностите за аутопсия и изследване. Спомням си, когато се намери сърцето, някой предложи да се опитаме оттам да извадим нещо, но лекарите казаха, че след 50 години във формалин, дори с днешните технически възможности, не би имало начин да се докаже. И така си остана. Аз винаги съм се надявал да е починал от преумора и притеснение, но симптомите не са на нормалната сърдечна криза.
- Дори има теория, че Съветският съюз има пръст в смъртта на Цар Борис III, защото по този начин ще имат предлог да дойдат да ни “освободят”.
- Това са тези на някои изследователи, ама няма доказателства. Единствената страна, от която не сме получили изчерпателни документи е Русия. Другите страни разсекретяват през 30-40 години материалите. С президента Първанов се опитвахме да говорим за връщането на архива, който е бил отнесен в Москва след 1945 г. Ако искат, много лесно може да стане – с две флашки и готово. Те отнесоха документи, които са от България и според мен не може да е имало информация, която да е свързана със смъртта му и да е станала известна след това. Докато няма сигурно потвърждение, не може да се сочи с пръст и да се пускат обвинения.
- Много интересно, че лекарят, който го прегледал – проф. Рудолф Зайц, заявил години по-късно на сестра Ви, че е дал дума да не говори за случая и я помолил да не настоява. Това не обвива ли допълнително в мистерия смъртта на Цар Борис III?
- Това винаги ни остана като въпрос. Кому е дал думата, ако властващите по това време вече са покойници. Той отказа да се разпише и на бележката за заключението за смъртта, която е била към стъкленицата със сърцето. 11 други лекари са се подписали, но той отказа. Много особено. Полковник Браун, който е пилотирал самолета след срещата с Хитлер в Берлин, мразеше политическия апарат. Беше се завърнал след години в Съветския съюз. Той изключва да е отровен на борда. Леля ми – Княгиня Евдокия, остана с твърдо убеждение, че са виновни нацистите, които са го отровили с кислородната маска.
- Едно от съмненията Ви е, че може би костите впоследствие са изгорени в завода в Кремиковци.
- На практика един такъв ковчег от цинк може да се унищожи изцяло от висока температура. Може би са искали да извършат кощунството до край. Щом са почнали да го местят от един гроб на друг, то едва ли има са имали чувство за етика и морал.
- Възможно ли е в България да бъдат върнати тленните останки на вашия дядо – Цар Фердинанд. Ако това се случи, на родна земя ще имаме само два знайни гроба на български владетели – на Фердинанд и на Александър Батенберг. Какви са пречките за връщането и възможно ли е да стане скоро?
- От чисто историческа гледна точка се заговори по тази тема преди няколко години, но има доста противоречиви и радикални изказвания от някои хора. За мен беше симптоматично и аз лично изпитвам известно притеснение да се местят покойниците. Навремето ни казаха, че майка ни трябва да е в някой много по-престижен гроб в гробището в Асизи. Със сестра ми ни се стори някак си нередно. Същото мисля и за Цар Фердинанд, особено щом хората не настояват за това. Почива в Кобург и много хора го уважават там. Някои от членовете на семейството и те не са убедени, че трябва да се премести тук, виждайки какво се е случило с някои други царе. Това може да стане, ако се усеща желанието на хората. Някой път с шаблони и клишета се пише историята и се приписват какви ли не неща на дадени личности. Все едно са ръководили лично държавата. Това не е Средновековието, когато даден цар тръгва да се сражава, защото ненавижда други. Това са чисти фантазии. Всичко, което е станало, са политически нагласи и външни фактори.
17.07.2016