 |
| Снимка Ани Петрова |
- За съжаление, историята като че ли не е отдала нужното и на вашия чичо – Княз Кирил, който е бил Ваш регент, а впоследствие е убит от Народния съд. На практика той става една от първите жертви на режима.
- Там също навлизат клишетата, че бил плейбой и други такива. Ама трябва да погледнете поведението, държанието и края на живота му с Народния съд. Той е имал възможност сигурно да се отрече или да опита да се оправдае, но просто се държа като останалите, които бяха разстреляни, знаейки че са били верни на отечеството. После може големи теории да се развият, но трябва да се поставим на тяхно място и да се види какво им е било. Беше изключително коректен и лоялен към брат си. Заслужава хората да разберат колко му е било трудно.
- Вашата леля Евдокия казва, че той е умрял за Симеон, защото да се изправи до стената детето цар е щяло да бъде чудовищно.
- Това е сигурно! И в Москва бяха преценили, че ако разстрелят 8-годишно момче, щеше да бъде трудно приемливо, макар че са победители във войната. Бях прочел, че от Москва имало указания да внимават с детето.
- Описвате в книгата си, че сте мислил, че ще Ви разстрелят, когато сте се качвал на влака за Истанбул.
- Да, но спомнете си, че убийството на императорското семейство на Русия е било почти завчера. Майка ми, Бог да я прости, трябва да се е тревожила страшно много. Фактът, че отказа да си тръгне с кораб, който трябваше да мине през Одеса за Египет, сигурно й е прозвучало съвсем друго като намерение.
- В мемоарите си описвате изключително интересни истории от живота си, като например случките от младите Ви години с гръцкия принц и странното Ви запознанство с шефа на ФБР или пък обиколката из Европа, при която качвате на стоп две момичета, една от които Ви е разпознала по телевизора няколко десетилетия по-късно и Ви е писала. Разкажете ни някои от тези истории, които не успяхте да поместите в книгата.
- Всъщност не се запознахме тогава с шефа на ФБР. Когато двамата с Принц Константин бяхме в Щатите, той имаше един свободен уикенд и дойде при мен. Предложи заедно да се разходим и помоли хората от ФБР, които го придружаваха, да ни оставят сами и взе колата. Една дама обаче се блъсна в нас, защото не се съобрази със знак стоп. Горката се извини и съвсем нормално щяхме да се разделим, когато човек, който разхождаше кучето си, погледна и каза: ”Госпожо, викайте полиция!”. Аз бях с униформа и донякъде мисля, че имах приличен вид, но дойде полицията и ни взеха. Откараха ни в участъка и ни казаха да седнем. Половин час стояхме на една пейчица. Накрая Принц Константин се изнерви и отиде до дежурния, след което му каза: “Сержант, аз съм престолонаследникът на Гърция и съм тук по покана на Секретаря на отбраната Макнамара, а това там е чичо ми (така се пада заради разминавания на поколенията) – българският цар”. Изтръпнах, защото реших, че ще ни помислят за луди и ще ни арестуват. Полицаят го погледна, врътна стола назад и каза: “Аз в този случай съм Джей Едгар Хувър – шефът на ФБР!”. Тогава станах и си казах номера в академията. Това му прозвуча някак по-логично и ни даде разрешение да хапнем, докато дойдат агентите, които потушиха нещата, но се разшумя и историята стигна до самия президент Айзенхауер. После се видях с шефа на ФБР и той се пошегува с това. Има толкова епизоди, които не успях да включа в книгата. Сещам се за случая, когато преди много години в Испания пътуването на стоп беше много необичайно. В един отдалечен участък от пътя между Барселона и Мадрид с един мой приятел качихме две момичета и ги оставихме на един пансион в Мадрид. Години по-късно станах премиер и американката с естонско потекло се обади, за да ми каже, че ме е разпознала по телевизора. В Швеция на едно посещение пък придружавахме един роднина и друг приятел-испанец. Бяхме в чудесно имение. Не знам как стана, но собственикът помисли, че испанският ми приятел е царят, а аз придружаващ. И започва да му говори: “Ваше Величество, имам толкова декари, толкова крави … “. Моят приятел се опитваше да ме придърпа, за да покаже, че не той е царят, но домакинът продължаваше да говори само на него. В един момент на моя приятел му дойде в повече и каза: “Вижте, той е царят, не аз!”, но другият господин въобще не се впечатли и продължи без да му мигне окото да обяснява само на него. Въобще не се притесни, при което моят приятел много се смя.
- Имате и много интересни приятели, сред които са вече покойните крале на Мароко и Йордания – Хасан II и Хюсеин. Казвате, че сте им бил интересен заради качествата и историята си, но какво най-ценно научихте от тях? Кои други ваши приятели оставиха голяма следа в живота Ви и по какъв начин?
- Приятелството си е нещо, което идва, то не се налага. От всеки се научава нещо, особено от хора с такъв опит. Спомням си една история с Малкълм Форбс, който беше жива легенда. Пътували сме доста и той си имаше огромен личен самолет. Носеше си един огромен куп списания и изрязваше нещата, които му трябваха, а останалите ги изхвърляше. Имаше секретарка, която ги подреждаше по хронология и по теми. След това издаваше книги. Спомням си, че в Шанхай даде 3-4 от тях на сина на Дън Сяопин, който е наследникът на Мао Дзедун. Той беше парализиран и се придвижваше с количка. Тогава казах на Царицата да излезе, за да го снима, защото беше на кея с торбичка, на която пишеше “Капиталистически инструменти”. На яхтата имаше голяма маса, на която бяхме седнали всички, включително кметът на Шанхай, главни секретари на партията и т.н. Един от тях каза: “Господин Форбс, чудесна храна за обед! Откъде са ви готвачите?”. И Форбс казва: “От CIA (ЦРУ)”. Той обичаше да се шегува, но аз се съсредоточих върху чинията си, за да изчакам реакцията, след което настъпи гробно мълчание. Форбс изчака няколко секунди и каза: “The culinary institute of California (CIA)”. Китайците бяха замръзнали, но изведнъж започнаха да се смеят.
- Преди години Жени Живкова каза, че е имало уговорена среща между Вас и дядо й Тодор Живков, но тя не се състояла, защото той починал преди да се осъществи. Какво искахте да му кажете и да чуете от него? Самият той е признавал, че иска да Ви стане съветник, ако се върнете в България.
- През 96-та година, когато се върнах, ми предадоха двама души, че г-н Живков би се радвал да ме види. Стори ми се малко изненадващо. Имах тогава толкова емоции и радост, че при първото съобщение не реагирах. Предпоследния ден от друг източник дойде същото искане. Тогава се замислих и ми се стори неуважително да отида последния ден. Моментът беше толкова сложен. Имаше очаквания от толкова много хора и всеки тълкуваше реакциите ми. Тогава казах, че е по-хубаво при друго посещение да отида да го видя, защото е по-голям от мен и чисто човешкият принцип повелява така. След това се помина. Не отричам, че имаше такива съобщения за среща. Щом той беше пожелал, аз винаги тръгвам с желанието да изслушам.
- Мислите ли, че можеше да има някакво извинение към Вас?
- Хора, които са управлявали страната в продължение на 35 години по начина, по който са го правили, не виждам как може да има желание за извинение. Безспорно щеше да е интересно като разговор.
- Какво щеше да Ви бъде интересно да научите от него?
- Нищо конкретно, но това са 35 години с какви ли не епизоди, почвайки от екзекуцията на хората, които бяха около нас. Въпреки това не бива човек да е субективен.
- Имате 11 внуци, за които, за съжаление, знаем твърде малко. Ако се беше запазила монархията, те щяха да са принцове и принцеси и да са изключително популярни в България. Разкажете ни повече за тях – примерно за сина на Княз Кардам – Борис, който можеше да е престолонаследник. Знаем, че говори четири езика, сред които и български. Популярен и най-малкият Симеон-Хасан (кръстници са му принцеса Ирене Гръцка и кралят на Мароко Мохамед VI), за когото знаем, че учи български, а и поразително прилича на вас. С какво се занимават? Любопитни ли са за България и осъзнават ли, че дядо им е цар?
- Да, Борис навършва пълнолетие. Преди няколко дни беше във Виена, където изкара няколко курса. Той се занимава с нещо много интересно. Прави снимки в три измерения и то за макети за индустриални и други цели. Догодина постъпва в университет. Скоро трябва да ми каже къде са го приели. Иска да е в чужбина. Аз го съветвам да не пропусне и уроци по български, защото това е история. Не са никакви претенции. Той е много разбран и уравновесен младеж. Ще го видя може би през август, ако намеря начин. Но всички си имат ангажименти. Близнаците на четвъртия ми син – Константин, са шест седмици в Съединените щати на лятно училище. Двама от внуците ми, децата на Княз Кубрат, вече учат медицина. Единият завърши трета година, а другият първа, което е учудващо, защото не сме имали лекари в семейството. Надявам се и тях да ги видя. Най-голямата ми внучка, която е от Княз Кирил, тя пък пее и следва 4 години в колежа Барклий, който е меката на музиката. Симеон-Хасан има късмет, че има една госпожа, която е при него. Така постоянно говори български. Освен това ходи на неделни училища, които са към българското посолство. Това също е много хубаво. Навремето беше много трудно да намериш българи в чужбина. Бяха само старите емигранти и някои бежанци. Затова моите момчета нямаха подобен шанс. Сега срещаме българи навсякъде, което е феноменално. Младите донякъде не оценяват това, което е било навремето и че не можеше да напуснеш пределите на страната. Това, което се случва сега, е благодарение на обединена Европа.
- Вашият внук Борис осъзнава ли, че при други обстоятелства щеше да бъде престолонаследник?
- При съвсем други обстоятелства. И баща му, Бог да го прости, той също беше престолонаследник, ако може да се каже, въпреки че няма монархия тук. Това са неща вече извън реалното и аз предпочитам да са изрядни професионалисти и граждани, които имат страх, както казваме, от закона и от Господ. Историята си е каквато е и ние не сме тези, които решаваме.
- Кръстник на внучката Ви София от Княз Константин-Асен е лично настоящият крал на Испания – Фелипе II.
- Да, Константин и Крал Фелипе са на една възраст. Разликата им е няколко месеца и се познават буквално от детството. Константин пък е кръстник на една от инфантите. Децата ми отраснаха заедно с мароканското и йорданското кралско семейство, както и с тези на северните страни. Кирил сега е много близък с норвежкия престолонаследник и постоянно карат екстремни ски по глетчърите в Норвегия. Това е, защото родителите се познават, не че кралските семейства са някакъв затворен клуб.
- Посвещавате книгата на децата и внуците си и казвате, че духовното ви наследство за тях е историческо помирение между тяхната фамилия и България. Навремето признахте, че не сте насърчавал децата си да идват по-често в България, за да не ги обвинят, че искат да развиват бизнес тук. Сега обаче каните ли по-често внуците и къде обичате да ходите с тях из страната?
- Навремето, ако нагласата на дадени среди беше малко по-нормална, синовете ми щяха да бъдат феноменални помощници, защото са свръх подготвени, а и им имам пълно доверие. Знаете обаче колко българите критикуваме всичко и мерим с различен аршин и затова се лиших от такава помощ, не от липса на желание. А и самотата беше страшна, но трябва да се съобрази човек с даденостите. Иначе винаги рекламирам България на внуците си, ама всеки си има кръг приятели, задължения или училище. Когато дойде някой от тях, те се радват страшно много, защото виждат нещо различно и знаят, че това е страната на Дядото от България.
- Царицата сякаш е по-близо до тях?
- Не знам. Тя израсна без родители и има много особен живот. Какво ли не е изпатила. Когато бях премиер, тя нямаше много функции. Ако беше царица, щеше да бъде друго. По това време тя посочи, че не може да помогне и затова ходеше в Испания. Има моменти, когато се шегува, посочвайки че тук прилича на зъболекарски кабинет, защото имам срещи по цял ден. Тя е човек, който е много здраво стъпил на земята и винаги гледа да свърши нещо, което е полезно. Не е лесно в много отношения, особено с всички неприятности и трудности, които някои недоброжелатели ми създават. Много пъти се питам дали го заслужавам, но това вече някой друг ще се произнесе по темата. Това нея много я боли и дори се вбесява, виждайки такъв вид отношение. Това са неща, които са неизбежни поне за мен и трябва да се приемат, и винаги да се гледа по-доброто.
17.07.2016 г.