Актрисата Неда Спасова е родена на 19 февруари 1992 г. във Враца. През 2014-а завършва актьорско майсторство в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От началото на 2018 г. е част от трупата на Театър „София“. Талантът й е озарил също така сцените на Народния театър „Иван Вазов“, Младежкия театър „Николай Бинев“ и Театрална работилница „Сфумато“.
- Отдавна имах тази идея в главата си, в
някакъв момент в началото на лятото се оказах с безкрайно свободно време и
прецених, че това е моментът, в който да стартирам канала, тъй като тази идея
не ме напускаше. Или както се казва в един мой любим филм
("Генезис"):
- Кой е най-устойчивият паразит? Бактерия,
вирус, червей?
- Идея.
Трябваше да го започна, независимо от всички
трудности в едно такова начинание.
За мен беше важно именно това - зрителите да
видят "без маска" актьорите, екипите в театъра, които се грижат за представлението.
Дори самия театър и техническите му параметри. Ние не "тънем" в лукс.
Един приятел ми каза: "Защо изглежда всичко толкова старо и
неремонтирано?" Защото е такова. Това е реалността. През призмата на
изкуството - аз искам да показвам реалността.
- Каналът ми не е с цел да отдалечи хората от
театъра, а напротив - да ги приближи повече. Да видят реалността, която е преди
представлението. Не само техническата подготовка, а и разговорите на колегите.
Какво ги занимава, какво ги вълнува. Актьорите не са извънземни - те са хора
като всеки един човек. Имат проблеми, неразположения, страхове...
- Издай ни малко какво ще видим в следващите епизоди от поредицата?
- За месец септември имам материал от края на
театралния сезон, т.е. от юли месец. Ще кача видеа на "Женитба" в
Театър "София" и на "Театър, любов моя" в Театър 199.
Надявам се да успея да ги монтирам навреме, защото моето лично такова вече е
доста ограничено, но по малките часове на денонощието "творя".
- Добрият филм преди всичко зависи от добрия
сценарий. Логически и емоционално издържан. Да "докосва" зрителя. Със
сигурност едно "стабилно" обучение по актьорско майсторство за камера
ще помогне, но малкият бюджет или не дотолкова опитните актьори - не са
генералният проблем, според мен. Аз смятам, че въпреки всички пречки за кино в
България, имаме добри филми с прекрасни актьори. На повечето им липсва добър
сценарий, който безкрайно много помага и на режисьорите, и на актьорите.
- Много бегло съм се интересувала какво се
случва "навън" - кастинги, проекти и такива. Нямам никакво
самочувствие, че мога да се развивам в друга среда, освен познатата. Толкова
много мои колеги, с доста повече опит и проекти опитаха "навън" и не
се получи, аз ли да успея? Не се подценявам, просто съм реалист и обективно
виждам какво се иска, за да пробиеш извън България.
- Губиш се. Често. Ако не се губиш, значи не
си истински в тая работа. И това е красивото според мен в тази професия. Без да
имам безкрайно много опит - аз много се променям като човек покрай ролите си.
Те ме учат. Запазвам си корените и стъблото, но клоните и листата се менят.
Дали е опасно? Сигурно. Свидетели сме на не
един случай на самоубийства на актьори след безкрайно "потъване" в
някой персонаж. Важно е да намериш баланса и да направиш максималното да се
връщаш именно към корените и стъблото. Някои хора ги губят...
- Как изкара изолацията покрай карантината? Помогна ли ти това време да преосмислиш някои важни за теб неща и появиха ли се нови идеи за работа?
- Бях много стриктна. Психическият проект на
карантината беше успешно осъществен върху мен. Даже до преди началото на театралния
сезон - се осъществяваше успешно. Минимални контакти, места, хора. Но когато
започнах активно работа, а в моята работа не може да има маски и дистанция, си
казах, че каквото има да става - ще става и не мога да спра да живея. Именно по
време на активната карантина, идеята за канала ме "обсеби" и не ми
даваше мира. Осъществих я. Сега трябва да се боря за нея.
- Интелектуалците, в това число би трябвало да сложим, разбира се, и актьорите, често са обвинявани, че не са водачи на нацията. Че не ги напътстват, че не им показват какво е нравствено и добро, че не създават устои на духа и културата. Виждаме, че в момента държавата преживява трудни времена. Мислиш ли, че творците трябва да имат винаги позиции и да ги отстояват? И това не е ли свързано също така с голяма отговорност и изключителни познания в сфери като политика, история, психология и т.н.?
- Аз не смятам, че водачът на нацията трябва
да е непременно интелектуалец. Трябва да е добър човек и да иска доброто на
народа. Интелектуалци покрай него, които да го съветват, все ще се намерят. Но,
ако водачът на нацията не носи чисти помисли за народа си - интелектуалците не
могат да му помогнат, не могат да помогнат и на народа.
Именно поради липса на достатъчно конкретни и
точни знания в сферата на историята, политиката и психологията - не си
позволявам да изказвам крайни мнения относно случващото се в държавата в момента.
- Не знам. Много съм мислила -
комунистическият режим ли и превръщането ни в послушни "homo
sovieticus", турско робство ли е причината, защото сме доста примирен
народ, страхуваме се, включително и аз, някаква карма ли изкупваме заради
гоненето на богомилите... Не знам. Каквато и да първопричината - не можем да
обвиняваме миналото. Ние сме "тук и сега" - свободни да решаваме и
определяме какво искаме за себе си в настоящето.
- Каква щеше да станеш, ако не беше станала актриса и защо?
- Имах много "стабилен" план за себе
си преди да ми се случи НАТФИЗ. 1/2 от семейството ми са служители на МВР.
Вероятно и аз щях да стана такава. Записвайки Философия в СУ, преди НАТФИЗ, си
представях как магистратурата ми ще е "Социална и криминална
психология" и ще съм готова да разследвам лошите и да разкривам убийства.
Много филми съм гледала май.
- Имаше ли нещо, което искаше да ни разкажеш, а ние не те питахме?
Бих пожелала нещо на читателите на това
интервю - да бъдат здрави! Да не губят вяра...
22.09.2020 г. Vajno.bg