 | |
|
Димитър Фердинандов е
едва на 19 г., но вече има богата научна и обществено-полезна биография.
Завършва Езикова гимназия „Пловдив“ с профил немски език. От малък се занимава
с космонавтика и астрофизика, младежка политика, доброволчество, фотография и
видеография. Три години поред печели първо място на Националния конкурс на
фондация „Еврика“ „Космосът – Настояще и бъдеще на човечеството“.
Участвал е в състезание на National Geographic Network и CS Harbor Laboratory .
През 2015 г. посещава ЦЕРН, а същата година печели квота и за участие в
Тренировъчния лагер на НАСА в Измир, Турция.
През май 2018 г. е участник в делегацията за посрещане на американския
астронавт Ричард Линехан. Участва и в международното състезание “Clean Tech”,
организирано от Масачузетски технологичен институт.
Обществената му дейност включва различни инициативи и ръководни постове. Бил е
председател на Ученическия парламент на Езикова гимназия „Пловдив“, младежки
посланик с квота от страна на Европейския Съюз по въпросите на Източното
партньорство, PR в екипа на Българските младежки делегати на ООН, ментор на
доброволци и много други.
– Съвсем скоро
заминаваш за Бирмингам, където започваш аерокосмическо обучение. Звучи много
вълнуващо! Разкажи ни какво точно очакваш от следването и как сте стигна до
този избор.
– Откакто се помня,
космонавтиката и космическите науки винаги са ме карали да настръхвам.
Вселената е това, което ни свързва, тя е нашият първи дом. Историята на всеки
атом по кожата ни, във въздуха, който ни заобикаля, във водата, която ни
освежава, може да се проследи до самото начало на времето и пространството. В
известен смисъл, изучаването на Космоса е като завръщането при нашите корени. И
може би затова е толкова вълнуващо, жадувано и очаквано. И макар да сме толкова
близки с всичко отвъд тънкия слой атмосфера над главите си на атомно ниво,
Вселената си остава един нов, недокоснат хоризонт. Една нова възможност, ново
начало.
Избрах да уча в
университета в Бирмингам основно заради възможностите за бъдещо развитие и
стажовете, които се предлагат. В Бирмингам се намира и един от най-модерните
университетски, изследователски центрове на компанията „Ролс Ройс“, която е
лидер в аеронавтиката и производството на самолетни и ракетни двигатели. Затова
очаквам обучението да бъде с голям фокус и върху практическата част на
специалността. Конкуренцията ще бъде голяма и предполагам никак няма да е
лесно, но така само ще бъде по-интригуващо и ценно.
– Вече си участвал в
конкурс на НАСА с много интересен проект за мисия до Марс. Какво точно
представляваше твоята идея?
– Конкурсът „Space
Camp Turkey“ бе едно наистина различно и интересно предизвикателство.
Лауреатите в състезанието получаваха възможността да посетят научния център за
обучение Space Camp Turkey в Измир. Участниците трябваше да подготвят есе или
видео есе по една от зададените теми, като аз избрах тема за управление на
мисия до Марс. По препоръка на госпожа Елена Божинова, госпожата ми по физика и
химия в 7-ми клас в СУ „Патриарх Евтимий“, създадох кратко видео, което
проследяваше етапите на една подобна мисия. Спечелих квота, но за съжаление
участието в лагера съвпадаше с посещение на ЦЕРН, което нямаше как да пропусна.
– Какво, според теб,
преживяват астронавтите по време на такъв полет – в психологически и
емоционален аспект?
– Всъщност именно
човешката психическа и физическа издръжливост са сред основните притеснения и
предизвикателства пред мисиите до дълбокия космос. Средно, полет до червената
планета продължава около 7 месеца в посока. Това е малко по-дълго от средната
продължителност на мисиите до Международната космическа станция. Очаква се
мисиите до Марс да продължават малко повече от година и половина, през което
време космонавтите ще бъдат изолирани сами и далеч от всички близки и познати.
Астронавтите на мисии до Марс ще бъдат лишени от възможността да обсъждат
възникналите проблеми, а ще трябва да бъдат отлично подготвени и да знаят как
да реагират във всяка една ситуация. Тъй като комуникационните сигнали пътуват
със скоростта на светлината, получаването на отговор може да отнеме между 6 и
45 минути, в зависимост от разположението на планетите по техните орбити.
Шестмесечните мисии до
Международната космическа станция добре симулират условията, в които ще бъдат
поставени астронавтите на път към Марс, и могат да покажат видно ефекта на
безтегловността върху човешкото тяло. Но не са достатъчни, за да разберем как
самотата би повлияла на астронавтите. За целта се създават аналогични мисии в
изолирани хабитати, които да симулират условията на Марс. Най-продължителната
подобна мисия се нарича „Марс-500“, в която шестима доброволци биват изолирани
в период от 520 дни. През това време те се сблъскват с набор от неочаквани
предизвикателства и трябва да изпълнят голям списък със задачи. Експериментът
установява малък спад в индивидуалните възможности, вероятно дължащ се на
самотата, но благодарение на добрата отборна работа, той няма особен ефект
върху продуктивността на групата. Четирима от членовете страдали от лош сън и
психологически проблеми, като един от тях претърпял хронично недоспиване и
направил по-голямата част от грешките на компютърен тест за измерване на
концентрация и бдителност след края на мисията.
– Имаш и друга идея,
която си нарекъл „New Hope: A Sail to Trappist-1“. Разкажи ни и за нея.
– „New Hope: A Sail to
Trappist-1“ (Нова надежда: Едно плаване до Трапист-1) е видео проект, който
подготвих със съученичката си Анна Велкова във връзка с европейския конкурс за
младежи „Одисей II“ през 2017 г. Целта на проекта ни бе да докажем, че със
съществуващи днес технологии и материали можем да пътуваме в дълбокия космос.
Няколко седмици преди да започнем работа по проекта, НАСА обяви публично, че са
открили една много интересна звездна система, около звезда червено джудже с
името „Трапист-1“. Уникалното на тази система бе, че се състои от седем планети
много наподобяващи Земята, от които се очаква четири да притежават добри
условия за живот. Целта на нашата мисия бе да достигнем и проучим тази система.
За да пропътуваме разстоянието от 39 светлинни години, възнамерявахме да
използваме технология, позната като светлинно плаване. Светлинното плаване е
идея за задвижване на космически кораб още от времето на Йохан Кеплер, който
дори говори за нещо подобно в писмо до Галилей от 1610 г. Кеплер наблюдавал
движението на опашките на кометите и дори забелязал как кометите или забавят
своя ход, доближавайки се към Слънцето, или ускоряват, когато се отдалечават от
него. Около 200 години по-късно Максуел доказва, че фотоните – частичките на
светлината, макар и без да притежават маса, притежават импулс и могат да
упражняват натиск върху обекти. Всъщност, идеята на светлинното плаване е в
това да се създаде космически кораб с голямо платно от добре отразяващ материал,
към него да бъде насочен мощен сноп светлина, която да упражнява натиск върху
платното, задвижвайки кораба. Апаратът IKAROS на Японската космическа агенция е
първият сателит, използвал тази технология през 2010 г.
Приносът на нашия проект
бе разработването на космически кораб, подходящ за пилотирани мисии, както и на
достатъчно мощен лазер, който да ускори космическия ни кораб до феноменалната
скорост от 10% от скоростта на светлината.
Подкрепа при
събирането на ключова за проекта информация и проверката на достоверността на
нашата разработка получихме от двама невероятни български учени и специалисти –
доц. д-р Камен Козарев, нашия официален ментор в състезанието, който получил
докторска степен по астрономия в Бостънския университет и след 4 години сериозен
научен труд в центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“, завърнал се в
България, за да работи по международни проекти в Института по астрономия с
Национална астрономическа обсерватория на БАН и за да създаде дигиталния
планетариум в Пловдив; и инж. Мирослав Атанасов, авторитетен български учен и
изследовател в ЦЕРН.
Разработката ни донесе
първото място на националния етап на състезанието и възможността на представим
България на полуфиналите в Дания. Там получихме награда за най-професионално
представяне и се класирахме на второ място, което, за съжаление, не ни позволи
да продължим до финалния кръг.
– Имаш ли вече планове
за нови подобни мисии и проекти?
– В рамките на няколко
издания на Националния конкурс „Космосът – настояще и бъдеще на човечеството“,
организиран от Фондация „Еврика“ под патронажа на първия български космонавт
генерал Георги Иванов, работих по различни свои разработки, които по-късно слях
в един общ проект по колонизиране на Слънчевата система – Програма „Сокол“.
Целта на програмата е по устойчив начин не само да изследваме и по-късно
заселим Слънчевата система, но и в процеса да подобрим качеството на живот на
Земята. В XIX-тото издание на конкурса (2017 г.) участвах с концепция за
построяване на космически асансьор и за изграждане на интерпланетарна
транспортна система, която ми донесе първо място в направлението „Графични
произведения, създадени с помощта на компютър“. Космическите асансьори могат да
намалят наполовина цената на извеждане на килограм товар в космоса. При
разработването на тази идея черпих вдъхновение от видеопроекта „New Hope: A
Sail to Trappist-1“. Асансьорът, както и интерпланетарната транспортна система,
използваха стратегически разположени лазери и светлинно плаване като метод на
задвижване.
Година по-късно, в
XX-тото издание на националния конкурс, представих проект „ETMO“ (Earth
Threatening Meteorite Observatory, Обсерватория за следене на застрашаващи
Земята метеорити), който ми донесе първа награда в най-авторитетното
направление – „Идеи за научни и технически експерименти“. ЕТМО представлява
система от сателити, разположени в три хелиоцентрични орбити (т.е. около
Слънцето), които могат да засичат и елиминират опасни астероиди, насочили се
към Земята. Системата от сателити може да бъде също използвана и при опити за
изучаване на тези каменни късове, тъй като те на практика са останки от
сформирането на Слънчевата система и могат да разкажат интересни истории за
формирането на нашия дом. Астероидите и кометите също могат да бъдат източник
на ключови суровини за развитието на икономиката на Земята. Сателите на ЕТМО
могат да бъдат заменени в по-късен етап и от миньорска флотилия.
Програма „Сокол“ се
зароди през пролетта на 2019 г. Обсъждах различни идеи за проекти, с които да
участвам в конкурса, с госпожа Костадина Кацарова, преподавателя ми по физика и
астрономия в ЕГ „Пловдив“. Тя е човекът, който винаги бе до мен и ме подкрепяше
през петте години в Английската гимназия. Затова когато ме посъветва да разуча
как предишните ми разработки биха сработили заедно, не се поколебах за момент и
веднага се хванах за работа. Така се роди програма „Сокол“ – многостепенен
проект за устойчиво изучаване и колонизиране на Слънчевата система.
Това своеобразно
приключение започва със завръщането на човек на Луната. Програмата предвижда
там да бъдат изградени научни центрове, мини за добиване на редкия изотоп
Хелий-3, който може да бъде използван в термоядрени реактори тук, на Земята,
както и първите по рода си космически асансьори. Ако те се окажат ефективни и
безопасни на Луната, можем да започнем и изграждането им и на нашата планета.
Продавайки ключови количества от изотопа Хелий-3 и други важни за индустрията
суровини, които понякога липсват на Земята, но ги има в изобилие на лунната
повърхност, благодарение на радиацията, лунната колония би могла в определен
момент да стане независима от от международното финансиране. Този нов пазар ще
привлече много частни компании и ще позволи бъдещото развитие на програмата, а
Луната ще се превърне в главен център за управляване на полети до дълбокия
космос.
Следващата цел ще бъде
изграждането на колонии на Марс и Венера. Сателитите от проект „ETMO“ ще се
заменят от миньорска флотилия, а интерпланетарната транспортна система ще
осигури безопасното и ефективно доставяне на суровини на различните колонии и
на Земята.
– Като визионер, как
виждаш света в следващите 50 години? Докъде ще стигне човечеството и това как
ще промени начинът на живот и мислене?
– В динамичния свят, в
който живеем, трудно бихме могли да предскажем с точност какво би се случило
дори утре, но има някои неща, които съм почти убеден, че ще се сбъднат. Първо,
човечеството ще бъде мулти-планетарна цивилизация с бързо разрастващи се
колонии на Марс и може би новосформиращи се облачни градове високо в
атмосферата на Венера. Ще се появи нов вид миньорство – космическо, на
астероиди. Това ще бъде изключително печеливш отрасъл, тъй като много от заобикалящите
ни астероиди и комети са богати на ключови за индустрията суровини. На Земята,
хората ще разчитат все по-малко и по-малко на горива, тъй като голяма част от
залежите ще бъдат почти изчерпани. Автомобилите с двигатели с вътрешно горене
ще бъдат почти напълно заменени с електроавтомобили, а енергия ще се добива
основно от възобновяеми източници.
Най-силно се надявам
на основни промени в образователните системи по целия свят и начините на
преподаване. Новите училища ще съумяват да запазят детската жажда за знание и
любопитство, а децата, които ще завършат тези нови институции, ще правят
мечтани пробиви в науката и технологиите.
Със своята прецизност,
скорост и продуктивност, компютрите, роботите и изкуственият интелект ще
изместят много хора от работните им места. Това ще накара хората да се обърнат
повече към своите меки умения – креативност и комуникация. Обединените умствени
усилия по справянето с настоящите проблеми пред човечеството ще превърне света
в едно много по-безопасно и процъфтяващо място.
Тъй като икономиката
ще се задвижва основно чрез употребата на автоматизирани системи, а не хора,
повече време, усилия и пари ще се инвестират в създаването на култура.
Средната
продължителност на живота ще достигне 100 години, а медицината ще е в състояние
да лекува почти всички познати ни днес опасни заболявания.
– Казвал си, че искаш
да летиш в Космоса. До момента имаме само двама космонавта, възможно ли е ти да
си третият? Знаем, че за да се случи трябва да си част от някакъв
изследователски проект. Какъв би бил твоят?
– Мисля, че всяко дете
някога е мечтало да лети сред звездите. Но може би тази мечта изглежда много
невероятна и недостижима, затова повечето хлапета бързо я забравят. При мен
тази мечта си остана, но придоби малко по-различна форма. Мечтата ми от малък е
да допринеса за развитието на космическите технологии и да доближа човечеството
крачка по-близо до звездите. За осъществяването на тази мечта пътят не е един.
Да бъда част от бъдещите инженери, които разработват, тестват и изстрелват следващото
поколение ракети и космически кораби, е добра крачка напред към моята мечта, но
не е единствената. Смятам, че популяризирането на космическите науки е също
толкова ключово. Затова и започнах свой YouTube канал с видеа на разбираем
език, разказващи великата история на Вселената. Децата, които днес посещават
начално училище и детска градина, децата след тях и онези, които все още дори
не са родени, ще бъдат смелите летци, градящи човешките колонии в Слънчевата
система и дълбокия космос.
Ако някога получа
възможността да летя в Космоса, бих искал моята мисия да бъде с чисто
образователен характер и да мога да създам филм, който да запечата брилянтните
усилия, които космонавтиката изисква, и който да вдъхновява бъдещото поколение
учени и изследователи на Вселената. Това би бил проект, които може да почака и
затова се надявам дотогава България вече да е подготвила и изпратила поне една
дузина космонавти. Преди няколко години се говореше, че български космонавти
могат да се качат и на Международната космическа станция преди прекъсването на
мисията през 2025 г. Благодарение на нови технологии и кораби като капсулите
„Crew Dragon“ (SpaceX) и „Orion“ (NASA), които обещават по-евтини и чести
полети до МКС, все още се надявам това да не остане просто идея и България
наистина да се гордее скоро с трети свой космонавт.
– Искаш да си и част
от екипът, който ще изпрати първите хора на Марс. Това е доста амбициозна
мечта. Смяташ ли, че ще успееш толкова бързо да натрупаш опит и да бъдеш
забелязан и поканен от НАСА или SpaceX?
– Имайки предвид
невероятната скорост, с която частни компании като SpaceX развиват своите
технологии, първите пилотирани полети до Марс сякаш са по-близо, отколкото
доскоро си мислехме. Очаква се в близкия месец прототип на космическия кораб „Starship“,
който се създава с цел мисии до Луната, Марс и дълбокия космос, да направи
полет до височина от 20 километра, след което да кацне отново вертикално на
повърхността. Това желание на „SpaceX“ бе оповестено няколко дни след успешния
150-метров полет на прототип SN5 (на 4 август) и последвалия повече от успешен
тест на двигателя „Раптор“, който всъщност е сърцето на „Starship“, (на 18
август). Тестът за издръжливост на двигателя „Раптор“ доказа, че той е не само
способен да издържи на първоначално очакваното натоварване, но и спокойно да
работи над него, позволявайки достигането на пъти по-голяма тяга при
изстрелване на „Starship“. Тези успехи карат привидно крайно амбициозната цел
за достигане на Марс през 2024 г. да звучи доста вероятно. Едва ли до тогава ще
мога да бъда близо до възможността да работя по тези мисии. Но се надявам
възможно най-бързо да измина своя път и да стана поне част от екипите по
създаване на първите колонии на Марс през 30-те.
– Какво, според теб,
трябва да надгради България, за да е фактор в Космоса?
– България продължава
да е фактор в космическите науки. И трябва да се гордеем с това. Тя не само е
шестата страна със собствена космическа програма, създател на първата
космическа оранжерия и родина на изключителни летци и космонавти. България и до
ден днешен работи върху изключително важни системи и уреди. Българската
апаратура в Космоса, създавана от Института за космически изследвания и
технологии към БАН, включва едни от най-сигурните и прецизни уреди за измерване
на слънчева радиация. Някои от тях са открили своето приложение на
Международната космическа станция, а други стигнаха дори до червената планета,
на борда на марсохода „Розалинд Франклин“, част от мисията „ЕкзоМарс“ на
Европейската космическа агенция и Федералната космическа агенция на Русия
(Роскосмос). Целта на мисия „Екзомарс“ е да търси следи от наличието на
биосигнатури от минал или сегашен марсиански живот. Проучвайки средата,
събираните данни от „Екзомарс“ са ключови и при подготовката на бъдещите
пилотирани мисии до червената планета.
– Какви биха били
думите ти, ако си първия човек, който стъпва на друга планета?
– Това е въпрос, който
и аз си задавам от години, но сякаш никога не съм успявал да открия точен
отговор. Прехвърчали са ми разни идеи, но нищо особено оригинално, запомнящо се
или достатъчно универсално. Подобни думи трудно могат да се репетират или
мислят предварително, защото носят със себе си голяма емоция и са отражение на
годините усилия, които превръщат мисия до определено космическо тяло в реалност.
Емблематичните думи „Една малка крачка за човека, един голям скок за
човечеството“ се зародили в ума на Армстронг броени минути преди астронавтът да
стъпи на лунната повърхност.
– Кое е нещото, което
най-много те удивлява в Космоса и мислиш ли, че някога ще го разгадаем?
– В емблематичната си
реч „Бледа синя точица“, подготвена във връзка с великолепния кадър на Земята
от 6 милиарда километра, запечатан от космическия апарат „Вояджър 1“, великият
популяризатор на науката Карл Сейгън определя астрономията като смиряващо и
изграждащо характера познание. Астрономията ни помага да погледнем на света по
един по-различен и интересен начин, карайки ни да осъзнаем колко малък и крехък
е животът, в сравнение с обгръщащата ни космическа шир. Съпоставяйки дребните си
животи с безкрайността на Вселената, може би един от ключовите въпроси, които
всеки би си задал, е именно какъв е смисълът на нашето съществуване. Сигурен
съм, че това е въпрос, който са си задавали много от Вашите читатели, и не
мисля, че той някога ще открие своя отговор. Но и не смятам, че това е нещо
лошо. Напротив. Липсата на универсален смисъл ни освобождава и ни позволява
сами да предадем смисъл на своите животи. Ние сме привидно незрими, маловажни,
но сме най-ценното във Вселената. Защото ние сме начинът, по който Вселената
може да се опознае и да се наслади сама на себе си. Вселената създава условията
животът да съществува и да процъфтява, но и късче от нея е всяко живо същество.
Затова съветът ми към всеки е: поспрете за кратко от забързаното си ежедневие и
се огледайте. Насладете се на света, който ви заобикаля, обичайте различните
късчета Вселена, приели формата на хората около Вас, разхождайте се из
природата, изкачете всеки възможен връх и от време на време хвърляйте по един
поглед към нощното небе. Нашият единствен дълг е пълноценно да изживеем своите
животи.
Линк към Youtube
канала на Димитър Фердинандов: https://www.youtube.com/channel/UC3JFKP8YV6lMVr-WttNGyTA
14.09.2020 г. Vajno.bg
Коментари
Публикуване на коментар