 |
| Снимка Донна Цанева |
- За българите Исландия звучи като
далечна, мистична и красива страна, как решихте да заживеете на острова и от колко
време сте там?
- Ако погледнете картата на света,
чисто географски Исландия не е толкова далече от континентална Европа. Но щом
стъпите на острова и ви завее неговият типичен арктически вятър (който в
повечето държави би се квалифицирал като повод за обявяване на аварийно
положение), бързо с тревога съобразявате, че всъщност се намирате на едно много
отдалечено и малко островче, наистина по средата на океана.
Тук съм от малко повече от 6 години.
Не знаех много за Исландия, освен от снимките за това място в National
Geographic. Впечатлението ми за нея
беше като за измислена земя. Не можех да си представя, че толкова красиво място
действително съществува. Нямаше как това, което виждах на снимките, да е
реално...
Защо Исландия ли? И до ден днешен не
мога точно да отговоря на този въпрос. Дойдох за седмица, а останах с години…
Не бива обаче да имате илюзии: Колкото е красива тази земя, толкова е и
коварна. Много пъти съм си мислила да си тръгна и да я оставя зад себе си, но
все още не мога да го направя. Понякога мисля за нея като за Бермудския
триъгълник: Колкото повече искаш да си тръгнеш, толкова по-мощна енергия те
въвлича навътре…
Едно възможно обяснение намирам във
факта, че съм израснала между други две далечни точки: Австралия и Китай. В
този смисъл ранната ми национална идентичност е едно наслагване на разнолики
впечатления, култури, вкусове и ценности. Обичам далечните земи, запознанствата
с нови хора и различни култури. За някого това може да прозвучи плашещо и
нелогично, но аз приемам живеенето си в Исландия като идеално вписващо се в
естествения ход на живота ми, носещо ми спокойствие и хармония, радост и
смисъл.
- С какво се занимавате там?
- Основното ми занимание допреди
десетина месеца бе нещо като пътуващ писател или описател, предполагам, че се
вписва в сектора на туристическата индустрия: работих с няколко по-големи и
по-малки фирми, които ме ангажираха да пътувам по определени дестинации, да
снимам природа и туристически услуги и да описвам впечатленията си. Това обаче
бе прекратено; сега обмислям откриването на свое собствено креативно
пространство тук, в което да организирам малък магазин за цветя и растения,
включващ и кът за ръчно творчество – главно макраме, в което имам своите лични
опити и което е все още една нова концепция в Исландия.
- Успяхте ли да създадете приятелства?
Повече с местните или с чужденците се разбирате?
- Да, веднага създадох своя среда.
Както споменах, индивидуалното ми ДНК като че ли провокира срещи с хора и
култури и те веднага се случиха някак много естествено. Исландците са изключително
приятелски настроени като хора; нямат никакви предразсъдъци, просто към никого,
приемат за истинност това, което виждат в очите ти.
И местните хора, и чужденците, живеещи
тук, си приличат твърде: всеки е естествено спокоен, открит и любезен. Ако
например изгубиш банковата си карта, което в моя случай става перманентно на
две седмици, някой я намира, издирва профила ти по Фейсбук и ти я връща в
рамките на час. Бих казала, че определено имам широк местен приятелски кръг,
въпреки че близките ми хора са повече чужденци – Исландия е оскъдно населена с
едва 350 хиляди души, но е широко отворена да приюти всекиго, вероятно именно
заради малобройното си собствено население.
- Как се справяте по време на пандемията и каква е обстановката в страната?
- Споменах, че исландците са с
много спокойна природа. Вероятно затова, защото никога не са се сблъскали с
истинско бедствие, катастрофа или войни. Целият остров е устремен към мира и
спокойствието по начин, който на мнозина сигурно би изглеждал прекомерен. Има
регулации и правила за справяне, които се апробират веднъж на няколко седмици;
но наистина, да се контролира болестта на един остров с толкова малко население
е значително по-лесно, отколкото където и да е другаде по света.
- Как там се опитват да ограничат
заразата и да спасят икономиката? На какво ниво е здравеопазването им и успява
ли да издържи тази натовареност?
- Тестирането за пандемията е безплатно
в цялата страна – отчасти се поема от правителството, отчасти от частна
стартъп-организация Decode Genetics. Като цяло техният призив е да
се запази спокойствие като основа на здравето, да се спи достатъчно и в никакъв
случай да не се изпада в паника. Що се отнася до икономиката, страната се
справя твърде добре без най-голямото си доходоносно перо – туризма. Колко дълго
това може да продължи обаче, ще покаже времето. Бих казала, че сценарият е нещо
като „Надяваме се на най-доброто“, както и другаде по света, предполагам.
- Какво Ви направи впечатление
първоначално и успяхте ли да свикнете с начина на живот?
- Природата ми е хамелеонска, така че
интегрирането в нов начин на живот и културни разлики не ме плаши. Като се
обърна назад, най-силно като че ли ме впечатли балансираният и спокоен подход
на хората към всичко, съчетан с често свирепото време, стигащо до невъзможност
за човешко възприемане. Днес обаче приемам и двете просто като още един ден на
острова в близост до Арктическия кръг. За да имаш това, което харесваш, трябва
да приемеш и обратното, нали…
- Учите ли езика и не е ли прекалено
труден?
- Ще ви кажа, че говоря китайски
доста по-добре, отколкото исландски – това трябва да ви насочи, колко труден
език е. Ако го проговоря, това ще е 5-тият език, до който се доближавам и
затова все още се питам, при тази реализирана от мен трудност, дали е добре да
вложа енергия и воля в изучаването му или да го оставя на повърхностно ниво?
Мисля, че е един от новите световни езици. Доскоро, може би допреди 10-20 г.,
тук не са живели много чужденци. Навлизането им в страната е съвсем съвременен
процес. Това вероятно обяснява отсъствието на ресурси за едно обичайно
овладяване на езика, с които старият континент е свикнал да разполага в
обучението си: почти няма учебници, помагала, христоматии и антологии на
литературата, и всичко това прави изучаването на исландски език твърде сложно,
а него превръща в труден език.
От няколкото нива курсове, които все
пак изкарах, ще споделя, че езикът е толкова уникален /или неповторим/, че е
трудно дори да се досетиш за смисъла на дума или изречение по аналогия с друг
език. Понякога е даже смешно. Например, за всички „Батман“ е универсално
наименование на герой. Познато е във всяка страна. Но тук, в Исландия, героят
се нарича „Leðurblökumaðurinn“ (буквално: „Предпазващият кожен човек“). Бихте ли съобразили, че се касае за един и същи герой? Аз – не.
- Чували ли са там за България и какво
мислят за нас?
- Исландците са
хора без предразсъдъци. Те не дават оценки, не ви съдят и преценяват, не гледат
откъде идвате и с какво се занимавате. Това всъщност е доста забележително. Тук
често идват знаменитости, известни политици и хора със слава, но никой не ги
спира, снима и закача по улиците или заведенията. На няколко пъти ми се случи
например да седя в едно кафе срещу Бьорг, тя беше съвсем сама с чашата си кафе,
наблизо седяха кротко няколко туристи. Да, така и трябва да е.
За да ви отговоря на въпроса, за нас –
българите, те – исландците, не мислят нищо. Нито добро, нито лошо. Да,
несъмнено знаят за съществуването ни, но не слагат етикет на страната или
нацията ни, а преценяват всеки човек поотделно.
- Има ли много наши сънародници на
острова и поддържа ли се някаква общност?
- Размерът на населението на
Исландия прави цялата нация една голяма общност. Практически тук няма живот на
различни диаспори и експат-общности: няма събирания на национални групи, както
по света, включително и на българите. Суровите климатични условия със сигурност
се отразяват върху желанието и на българите да живеят тук. Не мога да се
ангажирам с точна цифра, но те едва ли са повече стотина. Аз лично имам тук
няколко български приятели, с които се запознахме случайност на улицата.
- Моля Ви, разкажете ни за всички уникални места, които сте видяла. Кои и защо Ви направиха най-голямо впечатление?
- О, ето това е въпрос! Мисля, че и
двучасов разказ няма да покрие дори част от великолепните места, които тази
земя предлага. Тя е просто едно невероятно кътче красота! Един различен паралел
от реалността. И това е за цялата територия. Излизаш от града и за по-малко от
15 мин. попадаш в най-уникален и респектиращ див пейзаж. Удивителното за
острова е съотношението на малкия му размер и близостта на всичко интересно:
без усилие за около 5 дни можеш да направиш Ring Road, или Route 1 (това е
най-известният туристически маршрут на страната, който я обикаля по
крайбрежието), като същевременно спираш да се покатериш по глетчерите, да
снимаш водопадите, вулканите и всичко по пътя. След като посетих почти всички
туристически атракции като глетчера Jokurlarlon glacier на югоизток или черните
плажни ивици, ти започваш да търсиш някои скрити локации. За тази цел вадиш
карта на терена от сателитни изображения и тръгваш… Понякога пътят е просто
планинско шосе или пътека, друг път накрая му откриваш нещо наистина интересно.
- Какви са хората там и в какво можем
да се поучим от исландците?
- Както вече ви казах, хората са
шокиращо спокойни. Дори бих казала, че и световните проблеми не ги интересуват
истински. Познават ги добре, дискутират ги, но не с онова дълбоко ангажиране,
което прави често проблемите да възникват именно заради него. Ценят високо
индивидуалността, изкуствата и художественото творчество; оставят те да бъдеш
себе си, радват се и приемат своеобразието ти, твоята уникалност и самобитност.
Различието се празнува, а не се осъжда. Мисля, че това е главното, което научих
и харесах тук. Уважавай и приемай хората такива, каквито са, без да се опитваш да
ги промениш така, че да се впишат в твоята или на света гледна точка.
- Вярно ли е, че има мобилно
приложение, което помага на хората при запознанство да разберат дали са
роднини?
- Ха-ха, лично не съм се сблъскала
с подобно нещо, но мисля, че е възможно да съществува. Тук всеки е роднина на
всекиго. Всеки познава всички и е достатъчно да излезеш за 5 мин. от дома си,
за да срещнеш доста от своите приятели и колеги.
- Какво трябва да знаем, ако искаме да
дойдем да живеем в Исландия?
- Нищо не може да те подготви за
живота тук. Колкото и да четеш, колкото и документални филми да изгледаш…
просто трябва да го преживееш от първа ръка, за да го разбереш. Истината е, че
мястото е трудно, ако искаш да останеш дълго. През лятото слънцето практически
никога не се скрива и имаш 24 часа дневна светлина, през зимата те са не повече
от 4 часа. Ветровете те изненадват, съвсем различни са от тези в нашите ширини.
Островът е между Евро-азиатската и Северноамериканската тектонични плочи и
земетръсите са ежедневие – буквално. Природата е тази, която доминира живота на
хората. Тук виждаш колко много зависиш от нея.
Исландия е в Европейската икономическа
общност, но не е в Европейския съюз, така че всичко, което влиза в нея, се
таксува. Смешно е, но ако майка ми прати по пощата моето старо яке от София, ще
се наложи да платя такса върху стойността му. Така че понякога има смисъл да се
качиш на самолета до САЩ или Европа, за да си напазаруваш, наместо да го правиш
в страната. Всеки от моите познати постъпва така. Просто начин на живот: имаш
нужда от нещо – иди вън от Исландия и си го купи.
- Не можем да не Ви попитаме и за
кухнята там. Кои са най-вкусните им ястия и вие опитахте ли да им покажете,
примерно, лютеница или баница?
- Едно от основните исландски
яденета е Hákarl – ферментирало месо от акула. Консумира се много
от местните хора, но миризмата му не е приятна. Ако някой е ял от това месо
през миналата седмица, по миризмата на дрехите му все още можеш да познаеш…
Друго популярно ястие е овча глава – буквално една глава на овца се сервира в
чинията ти…
Skyr, или исландското кисело мляко е
много известно и обичано – за своя голяма изненада, видях разни варианти от
него и в Лидл в София.
Аз самата съм веган, както половината
от населението тук, така че не съм опитвала споменатите ястия. Но тук са доста
находчиви, когато става дума за измисляне на вегански и вегетариански рецепти,
така че опциите са многобройни.
- Стигнали сте дори по-далеч - до
Гренландия! Тя също е не по-малко красива и дива земя. Разкажете ни впечатленията
и от тази огромна замръзнала пустош.
- След като си живял няколко години
в Исландия, свикваш да се намираш в снежната пустош и Гренландия започва да те
дърпа и интересува естествено. Имах удоволствието да работя по едно време за
Visit Greenland – Гренландския официален туристически борд. Те ме изпратиха в
Кулусук, Тинит и Тасилак – три страхотни кътчета в пустошта. Интересното беше,
че пътувах през зимата, така че целият транспорт се осъществи от военни
хеликоптери и кучешки впрягове. Незабравимо…
Бях много изненадана, доколко тези
кучета са част от живота и културата. На практика там не може да се оцелее без
тях. Ако навлезеш около стотина км в гренландските диви широти, където няма
сателитна връзка или пътни знаци, зависиш само от нюха на кучетата, за да
намериш пътя си. Това е въпрос на живот и смърт. Кучетата са семейството ти.
Мястото е уникално, бях без думи,
когато за първи път видях Гренландия от малкия прозорец на военния
карго-хеликоптер. Огромно пространство, изпълнено с… празнота, мир и сняг.
Никога няма да го забравя – свят, като никой друг. Виждаш природата в най-чистата
ѝ форма.
- За постоянно ли се установихте в
Исландия и как се виждате след 10 години? Може би със семейство в Рейкявик или
...?
- Не бях
планирала идването си тук, съответно не знам за бъдещето… Това, което знам е,
че животът е една голяма изненада. Няма правилно и грешно. Поемам това, което в
момента ми се струва добро. Знам, че давам път на сърцето си, не на разума и се
надявам да ме насочи добре. Не винаги съм сигурна, но вярвам в това. Мечтая
винаги да съм така щастлива, както сега и да създам за себе си и за хората
около мен, включително такива, които още не познавам, едно по-добро място.
- Имате ли любима исландска сага, песен или поговорка?
- Любимият ми изпълнител тук е Ólafur Arnalds и неговата песен ‘Щастието не чака’. Неговият музикален стил наистина представя същността на
Исландия. Балансиран и миролюбив и в същото време мистериозен и духовен.
Препоръчвам да го чуете.
Колкото до любим цитат, мотото на
страната е „Þetta Reddast“, в буквален превод: „Някога ще стане…“. Местните хора го казват непрекъснато, при всякакви ситуации. Струва ми се много
показателно за начина им на мислене, нещо като „Не се стресирай толкова, всичко
е добре“…
- И накрая – как Ви промени тази
северна страна и за какво винаги ще сте ѝ благодарна?
- Наистина винаги ще съм благодарна
на тази страна за това, че ми позволи да бъда напълно себе си. Казах ви вече,
че уникалността и различността тук са на пиедестал. Всеки е в своя миниатюрен
балон, а той – в една собствена голяма галактика. Ние всички се наместваме
някъде със своята красива различност. Няма социални стълби или натиск да си
нещо, което не искаш. Позволено ти е да си себе си и за мене това е
най-прекрасното усещане на света.
18.11.2020 г. Vajno.bg
Коментари