Проф. д-р Христо Пимпирев е изключителен български учен в сферата на геологията и антарктически изследовател. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където получава и магистърската си степен през 1978 г. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.
Проф. Пимпирев е доайен на
българската антарктическа програма. Участва във всички експедиции, като
началото е поставено през сезон 1987/88. През 2013 г. достигна и до Южния
полюс, където развя българския трибагреник. Екипът на Vajno.bg се свърза с
легендарния учен, за да разкаже на подготовката за поредната експедиция към
ледения континент.
– Проф. Пимпирев, започваме с един от текущите въпроси – ще има
ли експедиция тази година до Антарктида? И ако има, как ще се осъществи, в какъв
състав и с каква продължителност?
– Несъмнено, 29-та Българска антарктическа експедиция ще
се състои и Полярната ни база „Св. Климент Охридски” ще бъде открита и
функционираща през предстоящия астрален сезон. Разбира се, тази година не само
за цялата антарктическа общност, но и за целия свят, предвид все още ширещата
се пандемия от Ковид-19, антарктическите дейности ще протекат със съобразяване
със съответната епидемиологична обстановка.
Проведените многобройни срещи и съвещания онлайн с
ръководителите на Антарктическите програми от цял свят, позволи да се
направи план за провеждане на полярните дейности на континента, който все още
не е засегнат от корона вируса.
Пътят на Българската експедиция до полярната ни база минава
обикновено през най-южното пристанище на Чили – Пунта Аренас, където по
всяка вероятност ще има задължителна 14-дневна карантина за всеки полярник,
определен да стъпи на Ледения континент. Имаме предварителна договорка с нашите
съседи и приятели испанците, да превозят с техните кораби „Есперидес” или
„Сармиенто” екип от специалисти до Българската база.
– Казвате, че Антарктида е
най-голямата природна лаборатория в света. Докъде стигна изграждането на нашата
нова модерна лаборатория на базата и какво ще включва тя?
– Основна част от всяка Антарктическа програма са научните
изследвания. Леденият континент предоставя изключителни възможности за разработване
на интердисциплинарни проекти в една уникална среда, доближаваща се по
природните си дадености до условията на планетата Марс. Българските учени
повече от четвърт век работят, както самостоятелно, така и в колективи със свои
колеги от цял свят за разгадаване тайните на този континент. Предвид на
необходимостта от обработка на събрания материал от теренните изследвания
веднага след взимането им от тяхната естествена среда е нужно наличието на
специфична апаратура и помещения за работа на място. България, ако държи да
бъде равностоен партньор на останалите антарктически нации следва да има своя
модерна научна лаборатория на Полярната ни база „Св. Климент Охридски”.
Мечтата на цяло поколение български антарктици е на път да стане
реалност, тъй като Българската полярна база е включена в Националната пътна
карта за научна инфраструктура и една от основните задачи е изграждането на
научна лаборатория на остров Ливингстън. В края на миналата година
специализирана комисия одобри архитектурния и конструктивен проект на
колектив с ръководител арх. Пенка Станчева. Предстои сключването на договор с
изпълнител чрез обществена поръчка. Строителството е предвидено да продължи
минимум три антарктически сезона, така че да се надяваме, че в края на първата
четвърт на 21-ви век България ще може да се гордее с модерна научна
инфраструктура на Ледения континент.
– Интересно е, че в
Антарктида няма държави, няма войни, няма и Коронавирус. В едно от интервютата
си посочвате, че лека срещу пандемията се крие там. Какво имате предвид?
– В Антарктида държавите присъстват със своите национални експедиции,
полярни бази и преди всичко със своите учени, които изследват уникалната среда
на Ледения континент. Там живеят микроорганизми, приспособени към стерилните и
минусови температури на антарктическата среда, отделящи ензими, от които се
правят нови лекарства срещу нелечими болести. Такъв тип лекарство срещу рак е
патентовано от чилийски учени. Български изследователи също се включват в тези
изследвания.
Световният щурм на научната общественост за търсене на ваксина
срещи корона вируса, включва и изследването на микробиологични проби от
Антарктида, така че бъдещия лек срещу настоящата пандемия може да се крие и на
Ледения континент.
– Подходящо ли е там за
бъдещи изолации? А защо не в бъдеще там да се спаси част от човечеството?
– Антарктида е най-изолираният континент на Земята, отделен от
останалите с широкия, студен Южен океан. Това е идеално място за живот в
изолирано общество и не случайно тренировките за бъдещите продължителни
космически мисии се провеждат именно на високото над 2000 метра ледено
антарктическо плато. Антарктда е последният ненаселен постоянно континент на
Земята и представлява резерв на човечеството за бъдещо заселване при
непрекъснатото увеличаване на населението на планетата и спасение от очаквани
по-тежки от сегашните пандемии. Не случайно Антарктида е единствения континент
чист ор корона вирус.
– Обмисляли ли сте базата
„Св. Климент Охридски“ да работи целогодишно?
– Българската полярна база, особено след построяването на
модерната научна лаборатория ще предоставя условия и за целогодишно обитаване и
работа, но всичко зависи от представените научни проекти и финансирането на
Националната програма за полярни изследвания. При наличието на средства за
функциониране на Базата през тежкия зимен сезон и научни проекти, изискващи
целогодишни изследвания няма проблем Базата да работи без прекъсване и през
зимата.
– Знаем, че Вие самият
също искате да летите в Космоса. В какъв проект бихте се включили? – България
има ли планове да разшири присъствието си и в други части на Антарктида?
– Това е моя мечта, но през настоящия си живот, засега се
задоволявам да работя на Антарктида вече повече от 30 години, която предоставя
условия, доближаващи се до тези на другите планети. Бих се включил и в
космическа мисия, но само ако мога да бъда полезен, а не като туристически
пътник
– Тази година честваме 200
години от откриването на най-южния и най-студен континент на планетата. Как
според Вас ще се промени животът на тази вечно ледена пустош през следващите
200 години? Кога ще бъде заселен континентът? Вече има такива футуристични
филми и животът изглеждаше като на космически кораб.
– Аз съм убеден, че Антарктида в следващите 200 години ще бъде
населен и няма да се учудя, ако около сега малката ни полярна база „Св. Климент
Охридски” се оформи инфраструктура, в която да живеят хиляди свободни, търсещи
досег с девствена природа българи. При наблюдаваните тенденции за чувствително
затопляне на климата в района на Антарктическия полуостров, където се намира
остров Ливингстън условията ще станат напълно благоприятни за живот и работа,
далеч от замърсената природа на пренаселените континенти.
– Как Ви подейства
изолацията покрай Корона вируса? Направихте ли житейска преоценка на нещата или
пък може би наблегнахте на професионалните планове?
– Полярниците доброволно и с радост се изолират, отивайки да
живеят и работят с месеци на най-изолирането място на планетата, каквото е
Антарктида. Там отиваме по собствено желание с убеждението, че имаме мисия да
изследваме тайните на един нов, девствен и изключително красив континент.
Изолацията, покрай корона вируса против нашата воля, против плановете ни, по не
много убедителни критерии се опита да ни затвори в домовете ни, да ограничи
контактите ни с нашите приятели, роднини и близки и да скрие индивидуалността
ни с маските на лицата ни. В атмосфера на страхове психоза не бих могъл да си
правя житейска преоценка или да градя професионални планове. Моля се, цялата
тази световна лудост бързо да отмине.
– Проф. Пимпирев, тъй като
много Ви уважаваме като човек и учен на световно ниво, искаме да Ви помолим да
пожелайте нещо за старта на сайта Vajno.bg!
– Много се радвам от появата в медийното пространство на сайта Vajno.bg, особено на дръзновението на младия колектив. Бъдете честни, не се влияйте от политическата конюнктура и се ръководете от принципа, че истината винаги ще победи.
07.09.2020 г. Vajno.bg
Коментари