Химически потоп плаши хората в Девненско

Жителите на девненските села Падина и Тръстиково живеят в постоянен страх за здравето си заради намиращото се буквално на метри от населените места езеро, в което се изливат химическите отпадъци от заводите в региона. Това се посочва в сигнал до „Новинар” от местни хора. Те са принудени да живеят в близост до изкуственото езеро, което се нарича сгурошламоотвал „Падина“. То е построено преди много години и повечето местни преглъщали ужаса си от дебнещата ги заплаха, защото смятали, че чрез изкуствения водоем им се гарантира работа.

След това обаче вредите според хората станали значително повече. Голяма част от младите семейства се притесняват да отглеждат децата си в региона и заради това искат максимална сигурност или премахване на съоръжението. Много често си шушукали, че ако някой иска да убие човек и да прикрие следите, просто трябва да хвърли тялото в Изумруденото езеро, както наричат мястото, където се утаяват химическите отпадъци. Дигата на Изумруденото езеро е изградена от камъни и кал, като дължината й е около 3500 м, а максималната й височина в момента е 38 м. Издигането й е осъществено на пет етапа.

Жителите на селата Падина и Тръстиково се притесняват, че доизграждането може да продължава, което според тях засилва риска от авария при бедствени обстоятелства. В сигнала бе посочено, че за построяването на дигата се наемат строители, на които се плащат по над 100 лв. на ден заради големия риск, при който работят.

Еколози настояват за изготвяне на здравна карта на населението

Трябва да се създаде здравна карта на населението в региона. Това заяви пред "Новинар" екологът Борислав Сандов. Според него подобен тип съоръжения са изключително опасни, особено в случай на земетресение или преливане, тъй като могат да предизвикат химически потоп, който да залее близките села.

Опасно е също така и за подземните води, защото химикалите може да проникнат в тях, а оттам в плодовете и зеленчуците, които произвеждат и консумират местните жители.

„Стената не е от бетон, а от земна маса. Понякога се разчита само на това, че няма да протече”, заяви Сандов.

Той припомни, че подобно нещо вече се е случвало в град Лъки през 2011 г. Тогава станала авария в хвостохранилището и тежки метали се излели в река Чепеларска, която е приток на Марица. Вследствие на теча земеделската земя на местните е отровена, а рибата в реката е измряла.

378 души от региона са починали от рак

378 души от общината са починали от онкологични заболявания за последните 17 години. Други 1495 са си отишли заради проблеми със сърцето, а 150 са издъхнали от болести на дихателните органи, сочи доклад на дирекция "Демографска и социална статистика" към НСИ.
По-фрапиращото е, че в здравното министерство нямат статистика за най-честите заболявания в региона на двете села. Причината за това е, че е правена обща оценка на цялата Област Варна, без да се обърне внимание конкретните населени места в близост до Изумруденото езеро. Проверка на „Новинар” показа, че това е в нарушение на решение на Министерския съвет от 2008 г., когато Девня и селата Падина и Тръстиково са определени като район с повишен здравен риск поради замърсяване на въздуха.

Кметът на Девня: Парите от глобите използваме за озеленяване

Според кмета на община Девня Атанас Кузев химическите материали, които се изливат в изкуствено създаденото езеро, не са опасни за населението. Въпреки това повдигал въпроса за затварянето на сгурошламоотвала няколко пъти, но признава, че няма окончателен план.

По думите му „Солвей Соди“ АД е компания с екологична култура и стриктен график. Кузев дори се усъмни, че сигналът от местните е тенденциозен, тъй като нямало други такива. Не отрече обаче, че местната власт прибира 80 процента от месечните глоби на дружеството, които са в размер на над 50 000 лева. Кметът обясни, че сумата отивала за екологичните нужди на региона и най-често с нея се озеленявало. Той обаче недоумява защо в заводите работят само 8 процента от местното население, въпреки че използват природните им дадености. От предприятията карали персонал чак от Варна, защото според ръководството на завода били по-добре квалифицирани.

Разрешителното на съоръжението изтича догодина

В доклада на ековедомството е посочено, че съгласно условията на разрешителното експлоатацията на сгурошламоотвала е разрешена до 31 декември 2014 г , след което съоръжението трябва да бъде реконструирано, така че да отговаря на нормативните изисквания или да бъде закрито и рекултивирано.

В него се изливани отпадъци и отпадъчни води от „Солвей Соди“ АД (производствени от охлаждане на газа от варовите пещи), от „Агрополихим“ АД (отпадъчни води от азотна и фосфатна производствени линии) и от ТЕЦ "Девен“ АД (отпадъчни води от хидротранспорт на сгурия и пепелина). След това веществата се избистрят и се изливат в река Провадийска. От септември 2012 г. на „Солвей Соди“ АД, Девня е наложена ежемесечна санкция в размер на 50 543 лв. за завишени количества на вредни вещества, които се изливат в Изумруденото езеро. 80 процента от тази сума отива в община Девня.

Все пак има решение на ТЕЦ „Девен“ да намали общото количество на отпадъци от 30 до 50 на сто, но резултатите от това ще станат ясни през 2014 г , посочиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Освен това от 1 януари 2015 г. трябва да бъде преустановено депонирането на отпадъци от топлоелектрическата централа. Водещи наши и чужди консултантски фирми уверяват, че дигата все пак се проверява редовно и според изследванията е здрава.

Последните паралелни независими изследвания от SWEKO Energoproekt, България, и Fugro, Холандия, доказали недвусмислено стабилността на дигата при отчитане на максималната земетръсна активност в района. Това заявиха за "Новинар" от "Солвей Соди" АД. Те обясниха и че два пъти годишно се провеждат прегледи с участието на РИОСВ, Басейнова дирекция, Гражданска защита и представители на околните общини.

Освен това от дружеството реализират проект, включващ намаляване на стойността на показател активна реакция.

В изпълнение е и комплексното разрешително на „Девен“ АД да се редуцира количеството на отпадъците, подавани към сгурошламоотвала, с 31 процента.

От фирмата са категорични, че се предвижда след изчерпване на капацитета на изкуственото езеро то да бъде закрито. Фирмата коригира данните на кмета на общината и посочи, че дава работа на 22 процента от жителите в района.


11.12.2013 г.