 |
| Анастас Абаджиев Снимка Личен архив |
Анастас Абаджиев е един от малкото българи, които имат привилегията да работят на чужда база на Антарктида. По образование е строителен инженер. От около 17 години живее на Западния бряг в САЩ. Занимава се с различни видове строителни дейности и поддръжка на сгради. От малък е научен, че контактът с природата е много важен, за да има баланс и в самия човек. Баща му и дядо му го научават да кара ски, а после започва да се занимава и с алпинизъм. Когато има възможност, обича да пътешества до красиви кътчета по Земята. Участник е на 3 български антарктически експедиции, а наскоро беше и на американската база „МакМърдо“, която е на остров Рос.
- Как се озовахте на американската база "МакМърдо"?
-
Кандидатствам от 4-5 години за различни позиции в Антарктическата програма,
която се спонсорира от федералния бюджет на САЩ през NSF (Националната научна
фондация). Просто бях по-упорит за достигане на тази ми мечта – да видя и
почувствам повече от Антарктида. Потърсиха ме началото на януари тази година и
аз приех.
-
В какво точно се изразява вашата дейност там?
-
Тук съм назначен като доброволец, но използвам опита си като строителен
специалист. Малката ни група от 4-5 души участва в основния ремонт на
вътрешните помещения на една от сградите със спални помещения. Поправяме
стените, боядисваме, поставяме нови балатуми, килими и вършим други задачи.
Сега, през зимата, в базата са само 140 души, а през лятото броят им достига до
1000.
-
Как Ви приемат другите членове на базата?
-
Мисля, че добре. Не забравям, че все пак представям България и себе си като
човек с някакъв опит, защото българите тук са рядкост. Доколкото знам, аз съм
едва вторият на тази база. Другият управлява някои от пътните машини. Той идва
всяко лято от 10 години насам. Разбира се, на всяко едно място човек може да
прекара часове и дни с определени хора и минимално време с други, въпрос на
личен избор. В това отношение и тук е така. Голямата разлика е, че ние имаме
месеци с хората, с които искаме да сме. Това са много полезни и приятни
контакти. Създават се добри приятелства. Не са много работещите от други
националности. Има няколко чехи, унгарци, руснаци. Средно на базата през лятото
има по 200-300 проекта с 600-700 учени към тях. Наистина се развива голяма по
обем научна дейност и мисля, че е най-мащабната на континента. Проектите са със
широк спектър. Основните са за пробиване на леда на различни места, откъдето се
вземат проби. Освен това се изследват видовете животните на сушата и във
водата. Правят се наблюдения и изследвания в пространството и Сухите долини
(Dry valleys). Това е едно уникално място, което е на площ от около 150 на 300
км и се намира само на 60 км от базата. Това са напълно сухи долини, без сняг,
дъжд и ледници от милиони години. По принцип се стремя да събирам исторически и
научно-географски факти за този район на Антарктида. Именно от това място са
тръгнали експедициите на Робърт Скот, Ърнест Шакълтън и Амундсен към Южния
полюс. Една от хижите на Скот е на 500 м от базата ни. Напълно запазена е както
е била в края на 1912 г., когато за последно е използувана.
-
С какво е оборудвана модерната база, на която работите в момента?
-
Базата не е нова. Съществува от 1957 г. и се развива постоянно. Наистина са
вложени и се влагат големи средства за развитие и поддръжка. Само ще спомена,
че има 5 генератора от по 300 KW всеки. Освен това разполага със станция
за пречистване на морска вода, пречиствателна станция, места за спорт,
катерачна стена и т.н. На практика е един малък град и е доста по-различно от
българската база, където са между 10 и 25 души, където обаче се чувстваш като
част от голяма група приятели, откъснати от света.
-
Кои са най-големите трудности, които срещате по време на работата си на
антарктическата база в момента?
-
Най-вече отдалечеността на мястото и суровите условия. Главното снабдяване с
гориво, материали и храна е един път годишно. Това става с кораб и то през
лятото. Но част от провизиите идват и със самолетите, с които пристигат хората.
От края на септември (когато започва антарктическото лято) до ноември има може
би 30-40 полета. След това пикът е чак януари-февруари. Тази зима за първи път
официално имахме и зимни полети, въпреки че температурите достигнаха до минус
62 градуса. Средната температура тук е -30 градуса и трудно се работи при
такива условия, независимо че действаме главно в базата.
-
Как се издържа на толкова месеци без слънчева светлина? Първият лъч проби чак
на 18 август.
-
Не съм се чувствал потиснат. Базата ни е на 77.5 градуса северна ширина и даже
през най-тъмните месеци (май, юни, юли) все си имаше малко оранжево или червено
на запад за около час. За сравнение на Южния полюс тези 4 месеца са напълно
тъмни. Но при нас изглеждаше много мистично ... някъде далече на запад. По
принцип през лятото организмът навлиза малко или повече в нещо като летаргичен
период. Може би се забавят някои функции. Най-вероятно заради чистия въздух и
бавната промяна от светло към тъмно и обратното човек не чувства драстичната
промяна. Освен това отражението на снега и замръзналия океан също са важен
фактор. Да не говорим за светлините от звездите, които са толкова много. При
ясно време дори се вижда Млечния път. Да не забравяме, че въздухът е много
прозрачен и благодарение на това видяхме доста сияния, които са високо
заредени слънчеви частици, преминали през защитните магнитни слоеве на Земята.
Въпреки това всички сме въодушевени сега от идването на повече светлина, защото
това е част от живота ни и не можем без нея. Много от колегите ми си мечтаят за
зеленина, трева и дървета, които не са виждали от месеци. За щастие на базата
има две-три зали за спорт, много богата библиотека, чести музикални прояви и
часове в приятна компания. Трудно е да се скучае, тъй като който желае, може да
прави дълги ходения или ски ски турове по хълмовете в района наоколо.
-
Имаше ли голям интерес при презентацията Ви за българската база на остров
Ливингстън?
-
Да, имаше интерес за българската база и програмата ни. Показах снимки и клипове
от моите престои на Лингстън през 2009, 2010 и 2011 г. По принцип голяма част
от хората на „МакМърдо” са жадни да видят нови места и винаги има интерес да се
научи за други бази и програми. Мисля, че преди презентацията ми се знаеше много
малко или почти нищо за българското присъствие на континента. Особено
впечатление им направи богатият животински свят, както и големият ентусиазъм на
българските учени, които поддържат базата с минимални средства, които отиват и
за проектите. Общото отношение е уважение и респект към всяка една програма,
била тя малка или голяма.
-
Може ли някой ден и България да изгради подобна база като
"МакМърдо"?
-
Не мисля, че е реално. Само годишният бюджет на МакМърдо е може би 100 пъти
по-голям от този на цялата българска антарктическа мисия. Но дали ни трябва
такава база? Моето лично мнение е, че нашата база на Ливингстън е много уютна и
приятна за пребиваване. Някой беше казал за нея – „База със сърце!”. Да, би
било много добре ако българската програма има повече средства за научни
проекти, но най-важното е да запазим този дух в участниците и продължим да се
развиваме. Все пак да не забравяме, че създаването на базата и нейната
поддръжка през последните 25 години е с добро желание, воля и почти доброволен
труд на много хора. Така и светът чува нещо добро за България.
28.08.2015 г.