Бежанците й споделят сълзите, болката и радостта си като на истински приятел
Ангели – много, но Македонския ангел от Гевгелия е само един и това е Габриела Андреевска. Красивото прозвище на усмихнатата млада жена е изключително ценно, защото й е дадено от бежанците, на които помага при преминаването им през Македония. За първи път я видях във видео, в което обясняваше за огромните проблеми на бегълците, които в един момент се оказаха заклещени на Балканите. Голяма част от тях успяват да излязат от Гърция или Турция и искат да продължат пътя си към Германия, но срещат редица бюрократични пречки в западната ни съседка.
Именно заради подобни спънки в началото на лятото хиляди сирийци, афганистанци и иракчани бяха блокирани в македонския град Гевгелия, където се оформи голям бежански пункт. Последните дни дори станахме свидетели на брутални кадри, показващи как бегълците зашиват устата си в знак на протест, след като Скопие отказа да допуска икономически мигранти и хора от държави, където няма военни действия.
Габриела е един от активистите, които неуморно опитват да направят краткото им пребиваване в Македония много по-нормално и приятно. Снове между хората, за да им раздава вода и храна, или просто за да чуе историята им и да ги окуражи с думи и усмивка. Радвам се, че именно тя се съгласи да разкаже историята си пред „Новинар”, тъй като въплъщава ценностите, които солидарна Европа изведнъж загърби.
Габриела е родена в малко македонско градче, където е и израснала със силни социални ценности, дошли от анархо-комунистическата литература на Пьотър Кропоткин. Самата тя казва, че писателят й е повлиял толкова силно, защото вярва в равенството между всички хора, независимо от техния етнос, религия или пол. Родителите й също изповядвали подобни възгледи, въпреки че не са набожни. За разлика от тях малката Габриела се оказала много религиозна заради очарованието на християнската философия.
Впоследствие обаче пораснала и преосмислила вижданията си, осъзнавайки, че църквата има и друго лице. Именно заради това днес тя се определя като атеист/агностик. Едно от определенията, които използва за себе си, е и „активист”. Това, което прави за бежанците, го приема като част от живота си, а не като доброволческа задача. Отишла на македонската граница, защото не искала да си затвори очите като много други хора, които се правят, че не виждат спящите по улиците бежанци.
„Става въпрос за отговорност - всички ние живеем и допринасяме пряко или косвено за сегашната глобална система, която създава бежанци, за които и ние трябва да поемем отговорност”, посочва смелата млада жена, която се чуди защо има свободно движение на стоки, но не и на хора.
Първоначално се включила в инициатива с няколко обикновени граждани в града, където живее. След това държавата обаче въвела правила, според които не могат да предоставят хуманитарна помощ на бежанците, ако нямат акредитирана организация, която застава зад тях. Така започнали сътрудничество с различни учреждения, благодарение на което получили достъп до местата и лагерите, където са бежанците. Важна подкрепа за това получили от най-активните организации в Македония - Legis и "Солидарност".
На въпроса какво би казала на хората, които не харесват бежанците и мислят, че са опасни, усмихнатата македонка отговаря: ”Елате и се срещнете с тях. След първото ръкостискане всичко се променя. Ние всички се страхуваме от това, което не познаваме. Но не трябва да спираме дотук. Трябва да се опитаме да ги опознаем и да преодолеем стереотипите. В крайна сметка ние всички сме братя и сестри, независимо от религията, националността или липсата на такава”.
Самата Габриела признава, че за времето, което прекарва с бегълците, често се смее, плаче и страда, защото усеща много от нещата, които те чувстват. Но това става, защото не ги вижда като хора, на които дава благотворително помощ, а като равни с нея. Хуманното отношение и мисли не убягват на изстрадалите и те й споделят сълзите, болката, радостта и силата си като с истински приятел. Самата Габриела признава, че това я прави истински щастлива и я кара да се чувства обогатена от срещата си с толкова прекрасни хора от целия свят. Точно в тези мигове се е научила да цени живота и нещата, които има, защото всичко може да изчезне още утре.
Силно впечатление й направили жестовете на бегълците към техните побратими. Много от хората, които преминавали през лагерите и нямали почти нищо, оставяли най-ценното – храната, казвайки, че имат достатъчно. Те осъзнавали, че на границата чакат семейства с деца, които скоро ще пристигнат на пунктовете и трябва да има прехрана и за тях.
Няма да забрави и историята на кюрдска жена, която тръгнала сама с трите си деца, бягайки от джихадистите. Тя, както и другите, трябвало да извървят 170 км, за да пресекат Македония. Едното й дете било още бебе, а другите на по 3 и 5 години. Жената помолила да й намерят детска количка, за да може да сложи в нея най-малкото дете и да носи само едното на ръцете си, защото по-голямото вече ходело само. Габриела и приятелят й прекарали много време в търсене на количка втора употреба. В крайна сметка успели да намерят и препуснали като луди през града, за да стигнат до гарата, където била жената. По пътя обаче срещнали много бежанци, които също били прогонени от полицията и започнали да ги молят да им дадат количката, защото също имали деца. В този момент на Габриела й станало много мъчно, че има толкова нуждаещи се, а само една количка. Накрая все пак я дала на кюрдскската жена от Сирия, защото била съвсем сама. Когато й я занесли, тя започнала да плаче от радост, да ги целува и прегръща, въпреки че количката била прашна и стара.
„Бях толкова смирена от нейната огромна благодарност. Благодареше ни за една стара, прашна детска количка. След това тя продължи пътуването си, но пълна със сила и решителност. Това беше една много вдъхновяваща жена”, спомня си македонското момиче.
След Гевгелия тя продължава активистката си дейност в Турция, а след това отново се връща в Македония. Признава, че когато била по-млада, мислела, че ще се радва да получи виза за ЕС. Тази пролет, когато най-накрая я получила, прекарала един месец в Испания, където преговаряла с колегите си да я пратят обратно на границата с Македония. Чувства, че не може да спре да се занимава с това, тъй като приема каузата много лично и животът й вече е свързан с тази дейност.
„Не мога да спя в Испания, когато някои бежанци ми се обаждат в 1 часа през нощта и казват, че са се загубили на границата. Трябва да съм там с тях”, категорична е Габриела.
Тя добавя, че никога няма да спре да се бори за бежанците, но въпреки това не се смята за толкова добър човек посочвайки, че навярно също допринася за създаването на бежанците с всекидневните си неустойчиви избори, които водят до експлоатация на хората, та дори и до войни. Част от благодарните бежанци предложиха Габриела да бъде номинирана за Нобелова награда за мир. Активистката обаче е на мнение, че не е достойна за такъв приз, тъй като всеки човек има право да пие вода и това, че тя я раздавала, не я прави по-специална.
Без дори и да се замислим, между нас наистина живеят ангели като нея. Такива светли души, които се хвърлят с цялото си сърце, за да помагат на нуждаещите. Всеки, който види с каква любов и човечност Габриела се грижи за изстрадалите бегълци, ще разбере, че хуманността не е само красива дума, а осъзнат акт и в наши дни.
Хубаво е да си спомним точно в тези дни думите й, че всички сме братя и сестри и не трябва да слагаме знак за равенство между жертвите на тероризма и техните палачи.
Видео за дейността й в Гевгелия
https://www.youtube.com/watch?v=V79iNNmBJe8
25.11.2015