Земята
не е центърът на вселената, а дълбоката провинция
Проф. Петър Стефанов Гецов завършва ВНВВУ „Георги Бенковски”
Долна Митрополия. Защитава дисертация във Военновъздушната академия „Жуковски”
– Москва. Главен инженер е на програмата на втория български космонавт
Александър Александров, летял на Орбиталната станция „Мир” (1988). Директор е
на Института за космически изследвания на БАН и Председател е на Българското
астронавтично дружество.
- Господин Гецов, как се развива българската космонавтика?
- България взема сериозно участие в международни
мисии тази година. Това ще продължи и през 2012 г . Първата мисия беше
изстрелването на апарата „Фобос-Грунт”, където имаме апаратура за изследване на
радиационната обстановка. Друг проект, който също е в орбита, е малък спътник,
който използва товарния кораб на международната космическа станция, за да
започне своята мисия. Чрез него ще се осъществява дистанционно наблюдение на
Земята и ще изследва електрическите разряди в горните слоеве на атмосферата.
Нашето участие там е по линията на международно сътрудничество. В бъдеще
предвиждаме разработването на български мини спътник. В момента тези апарати са
хит в космическите изследвания, защото тяхното тегло е по-малко, а извеждането
им в космоса не струва толкова много пари. Освен това се постигат добри
резултати в космическия мониторинг. Използването на тези изображения служат за
измервания за замърсяване на околната среда, при възникване на природни
катаклизми-пожари, наводнения.
- Колко
български спътника сме изпратили до момента?
- За 1300-годишнината на България сме пратили
два спътника. Единият се казва „България 1300” , другият „Метеор природа”. Имаме големи
традиции и сериозно участие и в други мисии. Иначе в космоса сме извели над 150
прибори и апаратури. С нашата техника са проведени повече от 500
експеримента. Вече повече от 40 години имаме сериозно присъствие в тази насока.
- За какво
най-често се използва българската техника?
- В областта на космическата физика, изследване
на космическата плазма, гео-магнитното състояние на магнитосферата. По-късно
започнахме да участваме и в дистанционните методи за наблюдение на Земята.
- Имаме ли опит
във военните спътници?
- България не участва във военни мисии. Когато
говорим за подобни спътници, трябва да знаем, че много трудно можем да разделим
военните и цивилните програми, тъй като резултатите могат да се използват и в
едната, и в другата сфера. Примерно голяма част от информацията на гражданските
спътници се купува от НАТО или американците, както и от други страни. Така беше
при „Пустинна буря”. Голяма част от гражданските спътници буквално се
използваха.
- Защо се
провали мисията „Фобос-Грунт” и кога и къде ще падне апаратът?
- Мисията на „Фобос Грунт” се готви 12 години.
Нейната цел е изследване на Фобос и Деймос-луни (спътници) на Марс. За
съжаление, тази мисията се провали. Лошото е, че и ние сме на борда. Нашата
апаратура сме я разработвали над 5 години. Тя е предназначена за изследване на
радиационните пояси. Трябваше да натрупа данни за радиационната обстановка и
интегралната радиация, която човек би получил при полет до Марс. Това не е
първата подобна апаратура, която разработваме. Такива наши апаратури има и на
Международната космическа станция. Такава техника беше изстреляна и преди около
2 години с индийски спътник за изследване на ситуацията около Луната. Това не е
първото участие на българи в марсианска експедиция. През 1988 г . участвахме с видео
спектрометрична апаратура „Фрегата”. Успяхме да получим едно от най-близките
снимки на Фобос, която носи наш отпечатък. За съжаление, тогава отново не
можахме да кацнем. Трудно се овладява този спътник.
- Вече доста
марсиански мисии претърпяха неуспех. Появиха се твърдения, че извънземни саботират
полетите? Какво смятате за това?
- Стартът беше успешен. Извърши се с украинска
ракета „Зенит А2”. Станцията е изведена в околоземна орбита, след което
трябваше да се издигне на втора базова орбита. Тогава обаче двигателите
отказаха да се активират, което обрече мисията. Затова станцията се движи в
планетната орбита около Земята. Ще падне тогава, когато скоростта намалее.
- Може ли да се
изчисли къде точно ще падне и опасно ли е това за хората?
- Мисля, че е опасно, защото тежестта й е от
порядъка на 12 тона. Висока е 3-4
метра . Диаметърът е около 2 метра . Постоянно се следи
къде минава. Единственият благоприятен момент при падането на такива тела е, че
те влизат в атмосферата и в резултат на триенето, те изгарят, но когато са
по-малки. Когато има двигатели, които са направени от нестопяеми материали, има
вероятност да паднат отделни големи части. Въпреки всичко, по-голямата част ще
изгори.
- Голяма част от
мисиите са насочени към Марс. Какво точно търсят учените там? Може би бъдещ дом
за хората? Наскоро учени обявиха, че спътници на Юпитер се приближават до
земните условия.
- Да, спътникът Европа. И за други има подобни
данни, но за космонавтите най-близката цел е Марс. Това е първото стъпало за
овладяване на космическото пространство. Ако човечеството е достатъчно разумно,
трябва да мисли за ситуации, в които сме изправени пред катаклизми като сблъсък
с астероид или друго. Въпросът с оцеляването не е безсмислен. Трябва да мислим
в по-далечна перспектива. Температурата на Марс е по-близка до нашата. Другите
близки планети – Меркурий и Венера, са прекалено горещи за нас. Освен това с
течение на годините и изстиването на Слънцето орбитите им ще започнат да
съвпадат и те са първите, които ще загинат. Но дотогава има около 6 милиарда
години.
- Пътуват ли
големи астероиди към Земята?
- Наскоро мина един. Засега няма такава
опасност, но няма и гаранция, че няма да се появят, понеже динамиката е голяма.
- САЩ заявиха,
че не разполагат с доказателства за съществуването на извънземни, а в същото
време ООН назначиха главен преговарящ с тях. Има ли разминаване?
- Аз съм свикнал да базирам всяко твърдение на
научни доказателства. Досега нямам такива. В Щатите излезе съобщение, че нямат
основание да смятат, че има извънземни. Сигурно има, но при тази необятност
няма как да кажем. Ние сме в Слънчевата система, която въобще не е центърът на
Вселената, а дълбока провинция. Факт е обаче, че няма официална институция,
която да каже, че има извънземни.
- Какво мислите
за твърденията, че краят на света ще настъпи през 2012 г .?
- Живеем в доста динамичен свят, който се тресе
от световна криза. Много от индивидите на Земята стават прекалено чувствителни
към обкръжаващата ги среда и често изпадат в ситуация, когато започва да им се
привижда. Наскоро аржентински учен предсказваше, че преди 2 месеца ще кацнат
извънземни.
- Какви суеверия
има сред космонавтите? Наскоро излезе информация, че руснаците имат ритуали
преди всичките си полети в космоса.
- Бях главен инженер на втория български
космонавт Александър Александров. Има редица неща, които руснаците твърдо
спазват. Примерно ракетата се изкарва в 4 ч. сутринта на полигона в Байконур,
Казахстан. Много е ефектно, особено пролетта, както беше при полета с
българите. Ракетата пристига на ж.п. композиция, после се издига и се изпълва с
окислителя и горивото. Има и ритуали. Всеки космонавт си ги избира, но има и
общи. Нашият Александров си имаше ритуално обличане и качване по стълбите.
Имаше значение кой тръгва пръв и т.н. Почти всички хора, свързани с рискови
професии, са вярващи. Преди да излетят, руснаците никога не казват „Сбогом”.
Има и много зловещи случки с техни космонавти. Подготвяха мисия с нова ракета,
но преди да изстрелят целия екип, загинаха един по един в различни ситуации.
Като че ли някакво злокобие надвисна над този отряд.
- Вярват ли
космонавтите в Бог?
- Вътрешно са убедени, че има някаква сила и си
подхождат различно към полета.
- Какво се
случва с Георги Иванов и Александър Александров?
- Те си поеха по свой път. Занимават се с частен
бизнес. Идват често в Института за космически изследвания.
- Кога пак ще
пратим човек в космоса?
- Зависи. Трябва да има хубава научна програма,
която да изисква оператор или космонавт.
- Имаме ли
кадри?
- Да. Изискванията вече не са толкова жестоки.
Можем да избираме между 500 човека. Те биха могли да бъдат летци, инженери, физици,
астрономи, инженери, химици.
- Какво се
случва с космическия боклук, който лети в орбита?
- Става опасен. Скоростта на движение на боклука
е огромна. При изстрелване на кораби и спътници техните системи остават в
космоса. Опасни са за останалите. Има каталог на всички летящи тела около
Земята. Той се попълва много внимателно и се наблюдават потенциално опасните.
Много от спътниците стават „боклук”, след като им се прекрати животът. Една
част падат и изгарят в атмосферата, но друга се разпадат на фрагменти. Такава
населеност има от космическия боклук, че той става сериозна опасност. Затова
много активно започва да се работи по космическото право. Ще има правилник за
движение в космическото пространство. Всеки, който си изведе тяло, ще мисли как
да го приземи. Преди година се сблъскаха американски и руски спътник (единият
действащ, другият не). Единият беше военен. Засега нещата в космоса не са
подредени по правилник за движение и не се знае кой прибира боклука от
ракетите.
- Какви са
последните теории за съществуването на Вселената?
- Науката е много близо до момента, в който ще
каже как е възникнала Вселената. Най-новото откритие е, че скоростта на
светлината не е най-бърза. Има елементарни ускорени частици, които са по-бързи.
Има известна дилема по отношение на произхода на Вселената. Много са теориите
относно Големия взрив. Теорията, че трябва да се обединят няколко науки, ми е
най-интересна. Примерно механиката на Нютон, теорията на относителността на
Айнщайн, квантовата механика и термодинамиката. Това е предложение на Стивън
Хокинг. Той смята, че съвременните учени ще направят една наука, с помощта на
която ще обяснят съществуването на Вселената.
- Колкото и да
напредва науката обаче все още няма важни отговори.
- Има и друг аспект. Ако учените кажат как е
възникнала Вселената, тогава възниква въпросът къде е мястото на Създателя,
къде е божественото? Голяма част от човечеството вярват в съществуването на Бог
и смятат, че той е създал всичко. Представете си, че учените дадат
резонно обяснение и мястото на Създателя изчезне. Какво става с толкова
вярващи?
- Според някои
учения Господ е съвкупност от енергия, част от която са и хората.
- Ние сме свикнали да разглеждаме само формите
на материята. Все още не сме изучили други форми. Може да има духовни,
божествени. Любопитството води науката.
- Бюджетът на
института за космически изследвания достатъчен ли е, за да предлагаме
качествена космонавтика?
- Годишният ни бюджет е 1,5 млн. лв., което е
силно недостатъчно. Вече сменяме модела на развитие на науката. Залага се на
проектно финансиране. Получаваме пари на базата на участие в различни конкурси.
Не е решен обаче въпросът със съфинансирането на европейските проекти. В тях не
се предвиждат средства за подобряване на инфраструктурата на института. Получава
се омагьосан кръг. За да спечелим конкурс, трябва да имаме добре оборудвана
лаборатория и добър екип. За да имаме тези неща обаче, трябва да имаме хубави
заплати, с които да привлечем специалисти и да оборудваме лабораторията. Точно
тук е мястото на държавата, която трябва да гарантира тези средства. За
нормалната работа на института се нуждаем от около 2,5 млн. лв. Трябват
средства за отопление, за електричество, за комуникация. Засега ни дават пари
само за заплати и то с 30 процента недоплащане. Освободили сме 30 процента от
персонала, за да осигурим заплати до края на годината на останалите. Търсим
средства за парно, ток и вода. Това става чрез проекти, но в тях няма такова
перо. За да сме конкурентни, държавата трябва да помисли за развитието ни.
25.11.2011 г.