Все повече българи страдат от болестта на Монк

Все повече българи признават, че страдат от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Болестта е свързана с натрапливи мисли за тревожност основани на страха, че нещо лошо ще се случи . За да избегнат това, страдащите от ОКР изпълняват компулсии, които се изразяват с различни ритуали, подобни на тези на главния герой от сериала „Монк”.Статистиката в световен мащаб сочи, че от него страдат от 1 до 3 процента от населението, като лидер в областта е Япония. Борещите се с ирационалните си ритуали в Страната на изгряващото слънце достигат 2,5 на сто (данните са от 2008 г).

В България цифрата е приблизително същата до 2008 г., съобщи за „Новинар” психиатърът от  Университетска болница „Лозенец” д-р Ева Стефанова. По официална статистика на Министерство на здравеопазването у нас болните от подобни разстройства, сред които е и ОКР, са 7,6 процента. По думите на  д-р Стефанова увеличаването на заболелите е заради стреса, който хората изживяват в ежедневието и оттам и от множеството изчерпващи фактори. Освен това значение има и генетичното наследство. Понякога обаче то може да се отключи и от щастие.

Такъв е случаят на Симеон от София, който разказа пред екипа ни как е започнало всичко. Болестта при него се проявила чак, когато завършвал гимназията. Тогава имал тревожно депресивно състояние и за него му изписали антидепресанти. Появили се и епизодични пристъпи на ОКР, но болестта се диагностицира като такава, когато е хронична. Това станало, когато бил приет първи курс студент. На теория той се излекувал от тревожно-депресивното състояние, но се появил вторият психичен проблем – ОКР. 

По думите му разстройството се отключило, защото се почувствал наистина щастлив, че учи това, което иска и се е събрал с интересни и добри хора. В този момент кошмарът от правенето на ритуали започва наново. Нуждата да ги изпълнява се засилвала, за да не изгуби това, което има, или когато е изморен, а това го изморявало и изнервяло допълнително. 

„Има различни действия, който правя. Няколко месеца бях обсебен от числото 5. Изплаквах си устата толкова пъти или ако не прочета едно изречение както трябва, го препрочитах 5 пъти”, разказа Симеон.

Въпреки че е минал през различни терапии и прием на медикаменти, младият мъж не вижда резултата от тях, тъй като само потискат болестта, но не я лекуват. Независимо от това не се е отчаял, че ще намери начин да се излекува. Не вярва и на алтернативната медицина, въпреки че е чувал добри отзиви за хипнозата. За момента обаче тя е невъзможна, тъй като има страх, че няма да може да контролира съзнанието си. Младият мъж се съгласи да говори пред „Новинар”, защото смята, че 90 процента от страдащите от ОКР не обръщат внимание на заболяването си и не търсят помощ.

„Трябва да знаят, че не са луди или зли”, подчерта Симеон. По думите му болестта е много мъчителна, тъй като имало случаи, в които майка има мисли да убие детето си. Тези мисли понякога са и образи, представи, визуализации. Мислите при ОКР се явяват спонтанно и проблемът е, че ги чувстваш свои. Ти ги мислиш и се стряскаш как може да мислиш това. От там правиш някакви ритуали, които в логиката на болестта целят успокоение, но се знае, че всъщност задълбочават проблема, защото го затвърждават.

„Ако са от Господ, вече ситуацията е друга, особено ако го чуваш. Там говорим за шизофрения”, посочи мъжът. Симеон добави, че идеята е, че при ОКР-то мислите за насилие или за това, че ще нараниш някой който обичаш си остават мисли. И тъй като човек болен от това е с всичкия си, но той много често се затваря в себе си, намалява комуникацията и т.н., защото ако има такива мисли той е отвратен, погнусен от себе си, но самите мисли са безопасни, доколкото ОКР-то удря там където са емоциите в голяма част от случаите - деца, любим, ако си вярващ в Господ и т.н.

В ОКР винаги има депресивен елемент. Характеризира се с изживяване на много силен страх, който в повечето случаи прекрачва границите и подтиква страдащите да извършват различни ритуали, за да се успокоят. Много често болните мислят и анализират детайлно всичко, което усилва болестта. Те знаят, че ритуалите им са ирационални, но въпреки това ги правят, заяви д-р Стефанова. В по-сериозните фази на заболяването може да се стигне до инвалидизация, тъй като страдащите могат да извършват своите натрапчиви ритуали с часове ( да си мият ръцете, да се къпят, да нареждат предмети, да броят и много др. ).

Ритуалите са различни и се пораждат внезапно, поясни психиатърът от Университетска болница. Според нея има успешно лечение, но то трябва да е много продължително и стриктно. Започва се с психотерапия. На нея специалистите опитват чрез внушения да обяснят на пациента, че страшните му мисли няма да се сбъднат и той трябва намали правенето на специалните дейности, които го успокояват. Ако лечението не даде резултат, се прибягва до използване на медикаменти,

В началото се предписват успокоителни (транквилизатори) като диазепам и лексотан. Впоследствие се добавят и антидепресанти и антипсихотици. „Голяма част от страдащите дори не знаят, че имат подобно заболяване. Страх ги е да си признаят”, поясни д-ра Стефанова. Радващото е обаче, че напоследък все повече българи осъзнавали това и търсили лекарска помощ. 

18.01.2013 г.