Хаитяни избират България заради доброто образование

Снимки Ани Петрова

Наскоро станахме свидетели на почти арктически студ, който бе на път да скове цялата държава и да ни превърне в ледени фигури. Именно в тези моменти най-вероятно всеки от нас си е мечтал да лежи на райски остров, където термометрите целогодишно са заковани на около 30 градуса.

Една от тези вълшебни дестинации е именно Хаити, която дели остров Еспаньола с Доминиканската република. В далечната и малко позната за нас страна живеят около 9 млн. души и с респект можем да отбележим, че са първата черна нация, която е извоювала своята независимост. Името на държавата има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – Ayiti и означава Планинска земя.

Въпреки уникалната красота обаче, страната има редица проблеми, които я поставят на челни места по бедност в Карибския басейн. Едно от най-големите изпитания в богатата им история беше и силното земетресение на 12 януари 2010 година, което достигна сила от 7 по Рихтер. За няколко секунди стихията причинила смъртта на около 200 000 души, а други 300 000 са били ранени. 105 000 къщи били напълно разрушени, 188 000 жилища пък останали с тежки поражения, което оставило около 1,5 млн. души на улицата. Освен това от 4 000 училища се превърнали в руини. 

  

Допълнително затруднение за възстановяването бил фактът, че сред жертвите са 25% от административните служители в столицата Порт о Пренсе, а 60 на сто от сградите на правителството били сравнени със земята. Впоследствие около 1,5 млн. души заживяли в лагери, където от холера починали около 6 000 души, а други 216 000 били инфектирани. Ситуацията се оказа изключително апокалиптична въпреки помощта на другите държави. 

В този труден за Хаити момент две държави подават ръка за възстановяване на образованието - България и Сенегал. Така през 2011 г. у нас пристигат първите студенти, които изкарват една година от магистърската си програма във Висшето франкофонско училище по комуникации и мениджмънт, разказа пред "Новинар" Владимир Гълъбов. 

Решението да помогнем на изпадналата в беда държава е много хуманно, но и сложно, защото се оказало, че нямаме дипломатически отношения. Именно заради това го правим по линия на ЮНЕСКО. Министерството на външните работи на карибската държава също оказало пълно съдействие и улеснило младежите, които искат да се развиват. 

Така преди 5 години гостоприемно приемаме 10 души. Броят им през годините постепенно расте и през настоящата академична кампания вече достигна 32-ма студенти. Екипът ни разговаря с шестима от тях, които ни разказаха защо са избрали България и за любовта към родината и семействата си. Срещнахме се с позитивните и усмихнати младежи малко преди започването на лекциите им във висшето училище. Първи да разкаже своята история се престраши Чипс Каде, който учи мастър по социално предприемачество и солидарна икономика. 

Младежът решил да дойде у нас, защото чул много добри отзиви от свои познати, които вече минали по неговия път. Те го уверили, че в София нивото на образование е на много високо ниво и това ще му даде шанс да се реализира успешно в Хаити. 

Неговият приятел Ишлер Шеренфан има още по-интересна история. Оказва се, че от дете съдбата го обвързала с България. Чичо му бил голям фен на футбола, каквито са по-голямата част от момчетата на остров Еспаньол, и редовно гледал световните първенства, както и това в САЩ през 1994 г. Изключително впечатление му направил златният отбор на България, който елиминира световния шампион Германия и достигна до полуфиналите. Най-много го вдъхновил обаче железният защитник Трифон Иванов. Затова решил първото име на новородения му син да бъде Иванов. Тогава братовчеда на Иванов - Ишлер въобще не предполагал, че 21 години по-късно ще се озове в България, за да получи мастърската си степен тук. Самият той също знае много за Пеневата чета и признава, че си спомня по-голямата част от отбора, но най-ярък спомен му оставили Балъков и Лечков. 

Иначе му правело впечатление, че страната ни има добра инфраструктура и полага доста усилия да я поддържа и надгражда. Освен това смята, че транспортът е удобен и позволява на хората да се придвижват по-лесно. 

Рене Люнди добави, че той и сънародниците му са научили няколко думи на български, но като цяло езикът ни е много труден за тях. Затова наблягат на уроците по френски. Момчето призна, че се надява да завърши успешно годината, след което да се прибере в Хаити, където да продължи с образованието си. 

Хаитяните са много топли и емоционални хора. За тази черта в характерите им разказаха девойките в групата. Те чистосърдечно си признаха, че изпитват голяма носталгия и Привързаност към родината и семействата си. Мъчно им е, че са на хиляди километри от тях, но се чуват често по интернет. Говориха с голяма любов за островната държава и са категорични, че ще се върнат, за да помогнат за възстановяването й. 

Найка Бурсико изненадващо заяви, че снегът не е най-големият шок за нея. Повече се притеснявала, че не разбира български и в началото трябвало да търси хора из София, които говорят английски. Матилде Дерами, която изучава публичен мениджмънт, посочи, че Хаити на практика е загубила голяма част от чуждите туристи, които са идвали преди земетресението. Трусът унищожил почти цялата инфраструктура и сега всички полагали огромни усилия, за да достигнат нивата от преди 2010-та г. 

Групата хаитяни, които пристигнали в България през есента, все още не са напускали София, но Матилде възнамерява да обиколи страната, когато времето се затопли. Момичето с нетърпение очаква да тръгне към Черно море, минавайки през Пловдив и някоя от планините ни. Не крие обаче, че й липсва целогодишното слънце и красивите плажове на родината. Въпреки това знае, че през лятото ще се завърне и ще опита да влезе в държавната администрация, където би била полезна. 

Големите усмивки, с които ни посрещнаха, изведнъж изчезнаха, когато ги помолихме да ни разкажат за силното земетресение. Първи се престраши Чипс, който започна с думите, че за няколко секунди страната е претърпяла тотален шок. Загиналите били стотици хиляди, а хаосът и страданието неописуеми. Земетресението станало следобеда на 12 януари 2010 г. и буквално парализирало цялата държава. Въпреки ужаса и мъката всички трябвало да се мобилизират, защото тежките времена тепърва предстояли. Международната общност оказала голяма помощ, но тя не била достатъчна. За щастие обаче страната вече е на прав път и успява бавно да върне доверието на туристите, на които се крепи икономиката. За това говорят и данните, според които 1,2 млн. души са посетили Хаити миналата година. 

За този сезон вече са направени около 600 000 резервации за хотели, а прогнозите са доста обнадеждаващи. Това е все още далеч от нивата отпреди 6 години, но е добро начало, смятат студентите. Вече е започнало строителството и на мега курорт, който ще е по-голям от Пунтакана в съседната Доминиканска република. Освен това Хаити привлича любопитните пътешественици с най-добрия ром в Западното полукълбо, който се нарича "Барбанкур". 

Не по-малко известна е бирата им "Престиж" и специален сорт кафе, който се отглежда само там. Една от цитаделите им - "Цитадела фериере" дори е под защита на ЮНЕСКО. Голям интерес предизвикват историята и културата на държавата. Нацията е смес от раси. В нея се преплитат метиси и креоли, а специфичната креолска култура е микс от индианци и африканци. Все още често срещана е и вуду религия, която идва от Бенин. Въпреки това Хаити е предимно католическа страна, но религиозните различния не пречат на населението да живее съвсем спокойно, категорични са студентите. 

Франкофонското училище обучило над 1200 студенти от цял свят 

През Висшето франкофонско училище по комуникации и мениджмънт, както се нарича от началото на тази година, са минали над 1200 студенти от целия свят. Франкофонският институт по администрация и управление, както се е казвало в началото, започва своята дейност у нас през 1996 г. след спогодба между българското правителство и международната организация на франкофонията. Процесът бил част от приемането на страната ни в Международната общност на франкофоните, започнат от президента Жельо Желев. 

За 20-те години дейност са имали студенти от над 60 страни, сред които Уганда, Бурунди, Виетнам, ДР Конго, Камерун, Гвинея, Бенин, Того, Кот Д'ивоар. Буркина Фасо, Нигер, Ливан и много други, където се говори френски. Десетки възпитаници дори създали семейства в резултат на пребиваването си у нас и с радост поддържат комуникация с преподавателите си. За голямата оценка на родното висше училище говори и фактът, че един от хаитяните, които дошли да следват у нас с първия випуск през 2011 г. в момента работи в кабинета на министър-председателя на карибската държава. 

Освен това чужденците се чувствали много добре у нас, тъй като нямало случаи на расизъм в Студентски град, където живеят. Много често дори ставали атракция в заведенията, които посещавали и младежите искали да се снимат с тях. Освен това южната кръв и бурните танци бързо ги приобщавали и нямали проблеми да се забавляват като у дома.

4.02.2016 г.