 |
| Мария Николова |
Мария Николова е родена
на 6 октомври 1982 година. Завършила е стопанско управление във Варненския
свободен университет. Тренирала е лека атлетика 15 години в Сливен при своята
майка. Републиканска шампионка е в многобоя и скока на височина. Участвала е на
Балканиади, турнири и в отбора на България жени на Купа Европа. От края на 2008
година живее в София и работи като личен треньор в Spider Sport. Преди дни
Мария успя и завърши Обиколката на Монблан за 36 часа, 19 минути и 46 секунди.
Това й отреди заслуженото 15-о място в категорията й.
- Разкажете ни за ултрамаратона в Алпите, където се представихте отлично?
- Това е най-елитното състезание,
организирано в Европа. Трасето е уникално, стартът е в Шамони, Франция, минава през Италия и
Швейцария. Цели градчета и селца през които минавахме се събираха, за да ни поздравяват и насърчават. Едно
страхотно изживяване с много емоции и адреналин. Дистанцията и голямата
денивелация бяха изключително предизвикателство и изпитание за мен.
- Как реши да се занимаваш с многобой?
- Когато започнах да тренирам лека
атлетика, първите състезания в които участвах бяха четирибой за 12-13 годишни.
Всички деца започвахме с многобой. Бях добра в скоковете и дългото бягане,
рядко срещана комбинация. През годините това си остана една от любимите ми дисциплини в леката атлетика, защото харесвах разнообразието както в
тренировките, така
и на самото състезание. Тренировките бяха много изтощителни и е имало дни в
които съм тренирала триразово,но въпреки умората аз обичах да тренирам.
- Как се мотивираш по време на дългия
преход, какви мисли
ти минават през главата?
- Много и различни мисли. Опитвам се да
мисля положително и методично. Всяко едно препятствие или труден момент който
успявам да преодолея, за мен надгражда и ми дава ново по-високо ниво на
развитие.
- На кое състезание ти е било най-трудно?
- Участието ми в Olympus Mythical Trail 100 през 2012 г. На това състезание изпаднах в хипотермия и преодолявайки това
състояние, успях да финиширам в контролното време.
- Коя е най-сладката ти победа?
- Победата ми във Витоша 100 тази година.
На 22 юни 2013 участвах на обиколката на Витоша, където заех първо място и подобрих рекорда за жени :)
- Имат ли бъдеще в България
ултрамаратоните и кои са най-интересните трасета?
-Да, имат. Организират се нови състезания
и броя на участващите в такива състезания се увеличава всяка година. В България засега едни от най-атрактивните
ултрамаратони са Витоша 100, състезание
с дългогодишна история и рекорден брой участници. Тази година през
септември за първи път ще се проведе и Персенк Ултра, което дава заявка за едно
от най-впечатляващите трасета.
- Тази година една от мечтите и целите, които си бях поставила, беше участие и завършване на УТМБ
(обиколката на Мон Блан). Друга моя мечта е участието ми в Ironman:)
- Вече предаваш опита си на други хора,
тъй като си инструктор в спортен клуб. Според теб спортът успява ли да уравновеси човека физически и психически?
- Да, определено. Спортът разтоварва от психическото напрежение и рутина. Дава свобода на
духа и живот на тялото.
- Вярно ли е, че една от целите ти е да
подобриш личния си резултат в скока на височина и да покриеш норматив за
световно първенство? Можем ли да очакваме от теб високи резултати и в тази
дисциплина?
- Тази информация е отпреди 4-5 години, когато все още тренирах лека атлетика на стадиона. През 2009 се отказах от леката атлетика
след 15 години тренировки и състезания. Близо 2 години не спортувах, но
тренировките ми липсваха много. Участието ми в ултрамаратоните ме върнаха в спорта.
- Какви състезания ти предстоят до края на
годината?
- При успешно възстановяване от UTMB
планирам участив в Persenk Ultra на 13 септември, VFUT в Паранести, Гърция на 26 октомври и евнтуално един
класически маратон в края на сезона.
- Как стои въпросът със спонсорството в този спорт?
- Не знам, досега не съм питала за спонсорство, въпреки че за
мен инвестициите са големи и ползвам кредити, за да участвам.
- Държавата помага ли за организирането на
ултрамаратоните?
- Този въпрос трябва да се зададе към организаторите на ултра маратони в България.
- Какво включват тренировките ти за такова
силово изпитание? Какви лишения търпиш в живота си, за да си добре
подготвена?
- В дните в които съм на работа, тренирам рано сутрин. Ставам в 5 и отивам да тичам в Борисовата градина между 15 и 20 километра. В дни, в които съм по-късно на работа, тичам и повече. През деня, ако имам малко свободно време, също правя някаква кратка тренировка или почивам. През уикендите се организираме с приятели и тренираме по планините. Не са за подценяване и нощните тренировки, които започват в 2-3 през нощта и които правим с други ултрамаратонци. Тази година наблегнах изключително на обема и средно на седмица ми се събират по 130 км тичане като имам и седмици с по 200 км. Лишенията се свеждат до липсата на сън, който е много важен за пълното възстановяване. От гледна точка на хранене не спазвам диети, храня се разнообразно и ям всичко. Друго интересно, което бих допълнила от тази година: Пролетта участвах в два класически маратона в рамките на една седмица. Виенският маратон, на който направих своето лично постижение 3:21:19 минути и седмица по-късно маратонът в Солун за 3:25:58 минути. Два месеца след това финиширах с рекорд за жени в обиколката на Витоша, а на следващата седмица взех участие в Lavaredo Ultra Trail в Италия, където въпреки умората в краката, финиширах 11-та при жените. Всичко това беше част от подготовката за УТМБ. Затова как започнах с ултрамаратоните.... За първи път, когато научих, че съществуват подобен тип състезания, повод беше Витоша 100.
- Предлага ли ли са ти да се състезаваш за
друга държава?
- Досега не. Аз се занимавам с ултрамаратони от 2-3 години и това е най-силната ми година и с най-добри постижения.
20.09.2013 г.