 |
| Д-р Мариана Симеонова |
Д-р Мариана
Симеонова работи като анестезиолог във Военномедицинска академия от 1992 г.
Била е част от екипите на няколко големи трансплантационни центъра в чужбина.
От януари 2013 г. е директор на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ).
- Д-р Симеонова, съвсем наскоро 61-годишен българин, който живее в Австрия, стана донор, след като получи тежък мозъчен кръвоизлив, а неговата съпруга даде разрешение органите да бъдат трансплантирани. Извършени ли са вече операциите и успешни ли са те?
- Да, вече е извършена трансплантация. В четвъртък беше присъден черния дроб, а в петък около 3 часа сутринта приключи операцията по присаждане на бъбреци в Александровска болница. Колегите от Бургас положиха много сериозни усилия, тъй като организацията на донорството не е никак лесна. Отделно самите медицински процеси са много сложни. Донор може да бъде само човек в мозъчна смърт. Тогава сърцето продължава да бие още известно време, но няма регулация от главния мозък и всички други функции са преустановени. Организмът се поддържа с медикаменти и апаратура и за това кратко време трябва да се направят много изследвания. В момента, когато се установи мозъчна смърт, се правят изследвания за трансплантация и за състоянието на сърцето, за да не се трансплантира орган с увреждания. Затова казвам, че колегите от Бургаската болница, се отнесоха много отговорно и морално. Това наистина е един много сложен процес. Благодаря и на жената, която се съгласи да дари органите на мъжа си и спаси други три човешки живота.
- Д-р Симеонова, съвсем наскоро 61-годишен българин, който живее в Австрия, стана донор, след като получи тежък мозъчен кръвоизлив, а неговата съпруга даде разрешение органите да бъдат трансплантирани. Извършени ли са вече операциите и успешни ли са те?
- Да, вече е извършена трансплантация. В четвъртък беше присъден черния дроб, а в петък около 3 часа сутринта приключи операцията по присаждане на бъбреци в Александровска болница. Колегите от Бургас положиха много сериозни усилия, тъй като организацията на донорството не е никак лесна. Отделно самите медицински процеси са много сложни. Донор може да бъде само човек в мозъчна смърт. Тогава сърцето продължава да бие още известно време, но няма регулация от главния мозък и всички други функции са преустановени. Организмът се поддържа с медикаменти и апаратура и за това кратко време трябва да се направят много изследвания. В момента, когато се установи мозъчна смърт, се правят изследвания за трансплантация и за състоянието на сърцето, за да не се трансплантира орган с увреждания. Затова казвам, че колегите от Бургаската болница, се отнесоха много отговорно и морално. Това наистина е един много сложен процес. Благодаря и на жената, която се съгласи да дари органите на мъжа си и спаси други три човешки живота.
- Казахте преди време, че
понякога дори някои специалисти в България не правят разлика между мозъчна
смърт и кома.
- Да, дори медицински специалисти не знаят разликата, защото го няма още в курса по обучение. В различни предмети се преподава на студентите по медицина, но не се пояснява точно, както примерно говорим за диабета, СПИН-а или други такива заболявания. Това засяга всеки един българин. Всеки от нас е потенциален рецепиент и може да се нуждая от трансплантация, особено когато здравето не е на първо място в тази страна. Има огромно значение да говорим за това, за да знаем как да си пазим бъбреците, черния дроб и т.н. Трябва да осъзнаем, че животът ни може да зависи от решението на някой друг. Има два вида биологична смърт – сърдечна и мозъчна. Втората е медицинско състояние, което в българския закон е записана като смърт. Много често се страхуваме да я посочим, че е такава. От друга страна разчитаме на хората да вземат бързо своето решение, което няма как да стане, ако не ги информираме какво е. При кома след черепно-мозъчна травма или кръвоизлив имаме нарушение на мозъчната функция и на съзнанието. Човек може да е в безсъзнание, но да реагира и да диша без апарат. Медикаментозната кома е, когато апаратът подава толкова кислород, колкото е необходим, а и мозъкът да е в покой, за да се възстанови. В някои от случаите е прекалено късно и не е възможно. Мозъчната смърт настъпва, когато е преустановено кръвообращението на мозъка. След кома човек може изцяло да се възстанови, може и да има нарушения, но при мозъчната смърт това е невъзможно, защото функциите на ствола на мозъка не са запазени и не може да се диша самостоятелно. Можем само във времето, в което има спонтанна сърдечна дейност, която се подпомага с медикаменти, да направим изследвания на органите, за да видим дали е възможно да се дарят. През това време искаме разрешение от роднините. Времето е много малко и дори при съгласие не винаги можем да стигнем до трансплантация.
- Според данните около 1000 души в България чакат за трансплантация на бъбрек. Колко от тях ще могат да получат животоспасяващия орган през следващата година?
- Цифрата непрекъснато се движи. Първо, мозъчната смърт не е много често явление. Борбата в една реанимация е постъпилият в нея да се спаси. Част от хората загиват без мозъчна смърт. Те си отиват от тежки мозъчни травми или други причини. За да направим трансплантация, задължително донорът трябва да е в мозъчна смърт. Това се доказва чрез протокол. Когато колегите видят, че няма реакция на мозъка, те проверяват дали няма в регистрите отказ от донорство приживе. Човек не трябва да се страхува, че ще бъде направено нещо, ако предварително е заявил, че не желае. Не може да се злоупотреби, защото се доказва чрез протоколи.
- Колко трансплантации са извършени у нас от началото на годината?
- От началото на годината у нас са извършени 48 трансплантации на органи. Това е рязък скок от предходната година, когато броят им е бил 39, а през 2012 г. едва 8. От януари насам в най-добрите ни болници от живи донори са присадени 10 бъбрека и два черни дроба. Направени са и 4 операции за смяна на сърце. Получен е само един отказ от близък, който не разрешил присаждане. Статистиката показва и че тази година сме изпратили 3 черни дроба и едно сърце в Евротрансплант, тъй като у нас не е имало съвместими реципиенти. Наши пациенти също са се възползвали от програмата. Един българин получи шанс за живот благодарение на операция във Виена, където му присадиха бял дроб. За подобна интервенция се готви и младо момиче, което скоро трябва да отлети за австрийската столица. Целта не е да имаме повече донори, а от тези, които са починали, да могат да се спасят други. А целта на всеки лекар е да има по-малко загинали. Трябва да сме безкомпромисни при нарушения на правилата и да подобрим здравеопазването.
- Вашите колеги от болниците дават изключително висока оценка за работата ви, посочвайки че благодарение на нея в последната година и половина трансплантациите са отбелязали значителен скок. Какви промени направихте, когато дойдохте в агенцията? Споменахте, че Ви харесва много примерът на Хърватия.
- Да, примерът на Хърватия е важен. Той показва, че бивша социалистическа страна може да направи здравеопазването национална политика. Тогава трансплантологията и донорството стават дейност на обществото. Хората трябва да разберат, че донорството няма цена, то е дарение и спасение на един човек за друг. Трябва да кажем на хората, които искат да бъдат трансплантирани и чакат, че те са част от това общество и трябва да са готови да дарят. Ако искаш да получиш, трябва да си готов да дадеш. Последната година обаче ми показа, че ние подценяваме българина. Това, което аз съм направила, е да заявя, че една държавна институция не може да бъде само администрация, а в услуга на лекарите. Освен това трябва да информираме обществото. Лекарите бяха обиждани през последните 20 години, но трябва да уважаваме труда им. Същото е и с учителите, които учат децата ни с прекрасни души и сърца. Особено лекарите, които отговарят за най-тежките специалности-хирургия, анестезиология и реанимация, трябва да са с огромно уважение. Това ще е така, ако хората знаят колко е трудно и как тежко преживяват всичко. Да си представят психическото напрежение и срещата с толкова пациенти, фатални болести и последните мигове на хората. От тях зависи живота ни и ние трябва да се отнасяме с уважение. Трябва да разсеем съмненията на близките на починалите, че органите на техните близки могат да бъдат взети без тяхното знание, защото екипи на десетки лекари участват в поддържането на живота до трансплантациите. Дори човек, починал на пътя, не може да е донор, това също не го знаят повечето.
- Има много случаи, когато близки на донори се интересуват как са пациентите, на които са присъдени органите.
- Така е! Това го правят семействата, както и лекарите, които са извършили операциите. Българинът нито е затворен в себе си, нито е лош, но е много притиснат от икономически и други неуредици. Българинът е много добър човек, просто трябва да бъде спечелено доверието му, но ответната реакция е бърза. Самите лекари понякога плачат заедно с роднините, когато загине пациент, особено ако е малък. Това е страшно преживяване. Но колегата трябва да говори с роднините и да им обясни за възможно дарение, чрез което да бъдат спасени други животи. Накрая се обаждат, за да проверят дали операциите са успешни. Това е доброта и характерна черта за нас. Явно разбрахме, че ако не си помагаме сами, няма кой да ни помогне. Това показват и акциите за събиране на пари за болни деца.
- Интересна статистика от Великобритания показва, че 50% от дарените бели дробове са на пушачи. Това означава ли, че не е нужно човекът, от когото се вземат органи, да е водил напълно здравословен начин на живот?
- Не е абсолютно противопоказно. Има определени строги медицински критерии, според които не може да се дарява. Сложно е да се избере рецепиент. Изследва се неговата генетична формула, според която компютър определя кой може да получи органа заради най-голяма съвместимост.
- Какъв процент от трансплантациите са успешни?
- Още не можем да направим такава статистика, но тази година го въвеждаме и ще преценим. За да се счита за успешна има няколко периода. Единият е след трансплантация. После се разглежда състоянието на 3 и 6 месеца. Но понякога се губят следите на хората, защото се местят.
- Да, дори медицински специалисти не знаят разликата, защото го няма още в курса по обучение. В различни предмети се преподава на студентите по медицина, но не се пояснява точно, както примерно говорим за диабета, СПИН-а или други такива заболявания. Това засяга всеки един българин. Всеки от нас е потенциален рецепиент и може да се нуждая от трансплантация, особено когато здравето не е на първо място в тази страна. Има огромно значение да говорим за това, за да знаем как да си пазим бъбреците, черния дроб и т.н. Трябва да осъзнаем, че животът ни може да зависи от решението на някой друг. Има два вида биологична смърт – сърдечна и мозъчна. Втората е медицинско състояние, което в българския закон е записана като смърт. Много често се страхуваме да я посочим, че е такава. От друга страна разчитаме на хората да вземат бързо своето решение, което няма как да стане, ако не ги информираме какво е. При кома след черепно-мозъчна травма или кръвоизлив имаме нарушение на мозъчната функция и на съзнанието. Човек може да е в безсъзнание, но да реагира и да диша без апарат. Медикаментозната кома е, когато апаратът подава толкова кислород, колкото е необходим, а и мозъкът да е в покой, за да се възстанови. В някои от случаите е прекалено късно и не е възможно. Мозъчната смърт настъпва, когато е преустановено кръвообращението на мозъка. След кома човек може изцяло да се възстанови, може и да има нарушения, но при мозъчната смърт това е невъзможно, защото функциите на ствола на мозъка не са запазени и не може да се диша самостоятелно. Можем само във времето, в което има спонтанна сърдечна дейност, която се подпомага с медикаменти, да направим изследвания на органите, за да видим дали е възможно да се дарят. През това време искаме разрешение от роднините. Времето е много малко и дори при съгласие не винаги можем да стигнем до трансплантация.
- Според данните около 1000 души в България чакат за трансплантация на бъбрек. Колко от тях ще могат да получат животоспасяващия орган през следващата година?
- Цифрата непрекъснато се движи. Първо, мозъчната смърт не е много често явление. Борбата в една реанимация е постъпилият в нея да се спаси. Част от хората загиват без мозъчна смърт. Те си отиват от тежки мозъчни травми или други причини. За да направим трансплантация, задължително донорът трябва да е в мозъчна смърт. Това се доказва чрез протокол. Когато колегите видят, че няма реакция на мозъка, те проверяват дали няма в регистрите отказ от донорство приживе. Човек не трябва да се страхува, че ще бъде направено нещо, ако предварително е заявил, че не желае. Не може да се злоупотреби, защото се доказва чрез протоколи.
- Колко трансплантации са извършени у нас от началото на годината?
- От началото на годината у нас са извършени 48 трансплантации на органи. Това е рязък скок от предходната година, когато броят им е бил 39, а през 2012 г. едва 8. От януари насам в най-добрите ни болници от живи донори са присадени 10 бъбрека и два черни дроба. Направени са и 4 операции за смяна на сърце. Получен е само един отказ от близък, който не разрешил присаждане. Статистиката показва и че тази година сме изпратили 3 черни дроба и едно сърце в Евротрансплант, тъй като у нас не е имало съвместими реципиенти. Наши пациенти също са се възползвали от програмата. Един българин получи шанс за живот благодарение на операция във Виена, където му присадиха бял дроб. За подобна интервенция се готви и младо момиче, което скоро трябва да отлети за австрийската столица. Целта не е да имаме повече донори, а от тези, които са починали, да могат да се спасят други. А целта на всеки лекар е да има по-малко загинали. Трябва да сме безкомпромисни при нарушения на правилата и да подобрим здравеопазването.
- Вашите колеги от болниците дават изключително висока оценка за работата ви, посочвайки че благодарение на нея в последната година и половина трансплантациите са отбелязали значителен скок. Какви промени направихте, когато дойдохте в агенцията? Споменахте, че Ви харесва много примерът на Хърватия.
- Да, примерът на Хърватия е важен. Той показва, че бивша социалистическа страна може да направи здравеопазването национална политика. Тогава трансплантологията и донорството стават дейност на обществото. Хората трябва да разберат, че донорството няма цена, то е дарение и спасение на един човек за друг. Трябва да кажем на хората, които искат да бъдат трансплантирани и чакат, че те са част от това общество и трябва да са готови да дарят. Ако искаш да получиш, трябва да си готов да дадеш. Последната година обаче ми показа, че ние подценяваме българина. Това, което аз съм направила, е да заявя, че една държавна институция не може да бъде само администрация, а в услуга на лекарите. Освен това трябва да информираме обществото. Лекарите бяха обиждани през последните 20 години, но трябва да уважаваме труда им. Същото е и с учителите, които учат децата ни с прекрасни души и сърца. Особено лекарите, които отговарят за най-тежките специалности-хирургия, анестезиология и реанимация, трябва да са с огромно уважение. Това ще е така, ако хората знаят колко е трудно и как тежко преживяват всичко. Да си представят психическото напрежение и срещата с толкова пациенти, фатални болести и последните мигове на хората. От тях зависи живота ни и ние трябва да се отнасяме с уважение. Трябва да разсеем съмненията на близките на починалите, че органите на техните близки могат да бъдат взети без тяхното знание, защото екипи на десетки лекари участват в поддържането на живота до трансплантациите. Дори човек, починал на пътя, не може да е донор, това също не го знаят повечето.
- Има много случаи, когато близки на донори се интересуват как са пациентите, на които са присъдени органите.
- Така е! Това го правят семействата, както и лекарите, които са извършили операциите. Българинът нито е затворен в себе си, нито е лош, но е много притиснат от икономически и други неуредици. Българинът е много добър човек, просто трябва да бъде спечелено доверието му, но ответната реакция е бърза. Самите лекари понякога плачат заедно с роднините, когато загине пациент, особено ако е малък. Това е страшно преживяване. Но колегата трябва да говори с роднините и да им обясни за възможно дарение, чрез което да бъдат спасени други животи. Накрая се обаждат, за да проверят дали операциите са успешни. Това е доброта и характерна черта за нас. Явно разбрахме, че ако не си помагаме сами, няма кой да ни помогне. Това показват и акциите за събиране на пари за болни деца.
- Интересна статистика от Великобритания показва, че 50% от дарените бели дробове са на пушачи. Това означава ли, че не е нужно човекът, от когото се вземат органи, да е водил напълно здравословен начин на живот?
- Не е абсолютно противопоказно. Има определени строги медицински критерии, според които не може да се дарява. Сложно е да се избере рецепиент. Изследва се неговата генетична формула, според която компютър определя кой може да получи органа заради най-голяма съвместимост.
- Какъв процент от трансплантациите са успешни?
- Още не можем да направим такава статистика, но тази година го въвеждаме и ще преценим. За да се счита за успешна има няколко периода. Единият е след трансплантация. После се разглежда състоянието на 3 и 6 месеца. Но понякога се губят следите на хората, защото се местят.
25.08.2014 г.