 |
| Мартин Иванов Снимка Ани Петрова |
Доц. д-р Мартин Иванов е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски” и право в ЮЗУ „Св. Неофит Рилски”. Специализирал е във Великобритания и Ирландия. Има множество научни публикации. От 2000 г. работи в Института за исторически изследвания при БАН. През февруари 2011 г. е назначен за председател на Държавната агенция "Архиви".
- Г-н Иванов, нека започнем с 60-та годишнина на Държавната агенция „Архиви”. На честването споменахте, че трудът на архивистите не е оценен. Необходимо ли е държавата да се погрижи подобаващо за тези, които са се разболели в следствие на дългите години, прекарани в специалните помещения?
- Смятам, че проблемът е повече в липсата на нужното уважение в обществото към труда на архивистите. Малцина всъщност знаят колко безценна за всички ни е тази професия. Само един пример: без архива реституцията на земя, гори, магазини, къщи би била невъзможна.
- От какви алергии страдат служителите в Държавните архиви?
- Високата влажност и запрашеност в архивохранилищата отключват конюнктивити, екземи, астма. Макар архивистите да работят с ръкавици постоянния досег с плесени и зарази е много опасен. Знаете историята с гробницата на Тутанкамон, как „проклятието” се оказват всъщност едни плесени.
- Кои са вашите приоритети като председател на Държавна агенция „Архиви”? Започнахте да изнасяте някои от архивите от хранилището в Биримирци в новата сграда в „Илиянци”. Кои са следващите стъпки?
- Пренасянето на документите от Биримирци е приоритет, завещан от мои предшественици. Сградата в „Илиянци” е осигурена от Боряна Божашка преди 4-5 години. Сред това обаче темповете на пренасяне не са били достатъчно високи. Така архивите дълго разполагаха с едно прекрасно хранилище, но ползваха едва 10-15 % от целия му обем. Тази година направихме всичко възможно, за да ускорим пренасянето. Всеки ден колегите правят по два курса и се надявам до края на октомври да сме успели да спасим 7 линейни км. в новото архивохранилище. Трябва да имате предвид, че досега за всички тези години бяха прехвърлени едва 2-3 линейни км. Сградата в „Илиянци” обаче няма да е достатъчна да побере всички документи, които в момента се намират в Биримирци. Търсим и други алтернативи и се надявам до няколко месеца да мога да обявя решение на този проблем. Лошо обаче се съхраняват не само документите в София. Едно от важните неща, които направих това лято е да обиколя всички архивохранилища в 27-те областни центрове. Да разгледам всички сгради, да се запозная с всичките ни служители. Видях места, в които документите се пазят при недопустими условия. Шокиран бях, че през 21. век има архиви, които не могат да си позволят дори стълба, за да достигат най-горното ниво на стелажите, а трябва да ползват пънове!
- Къде е това?
- Говоря за едно от хранилищата в Разград. Не по-добро обаче е положението в Шумен, Габрово, Хасково, Враца… Проблемът е, че документите, съхранявани в архива са уникални. Веднъж унищожени, те не могат да бъдат възстановени. А за съжаление в скоро време ще започнем да вдигаме рамене, когато някои дойде да ни поиска някой важен документ. Влагата, прахът, гризачите унищожават безвъзвратно нашата история и като че ли никой не се впечатлява особено от това. Рискуваме един ден да трябва да обикаляме архивите в съседните ни страни с надежда там да намерим нещо свързано с българската история. Просто защото сме били небрежни и сме унищожили собствените си безценни съкровища.
- Кои са най-фрапиращите случаи? Вие сте разказвал как служителите са намирали мишки сред ценните хартии.
- Да, имам богата снимкова колекция, не малка част от която събрах благодарение на помощта на колегите архивисти.
- Колко ще струва да се реконструират хранилищата?
- Около 20 млн. Сумата не е толкова голяма, колкото звучи на пръв поглед, защото тя може да се инвестира в рамките на 5-10 години. Но трябва да има ясна план, с приоритети на къде да се насочат първо средствата. До края на годината ще сме готови с подобна програма и се надявам следването ѝ качествено да подобри средата, в която се пази миналото на българите.
-А какъв е бюджетът на агенция „Архиви”?
- 7 млн. лв., като 6,1 млн. са предвидени за заплати. С останалите 900 хил. лв. трябва да поддържаме 57 сгради.
- Цифровизацията решение ли е на проблема?
- Тя е частично решение, тъй като говорим за огромни обеми. Дигитализацията на масив от над 100 линейни км. ще струва десетки милиони. Първо, за скенери. Този тип, който на нас ни трябва са изключително скъпи и струват по няколко стотин хиляди лева. Някои стигат и до половин млн. лв. Второ, трябват ни много хора, които да обслужват тези скенери. Ако започнем да дигитализираме всички архиви ще станем най-големия работодател за дълги години напред.
- Вече започнахте да цифровизирате някои от тези документи. Първите са заседанията на Политбюро. Обещахте и да пуснете в интернет и списъците с имената на войниците и офицерите, загинали през Балканската война.
- Догодина стават 100 години от Балканската война и това, което ще чуем тази година на 99-годишнината и което сме чували 98 пъти ще го чуем и догодина. Това как България няма загубено знаме, как не сме загубили битките, но сме загубили войната. Тези неща са познати и известни. Аз мисля, че е крайно време след 100 години да сведем глава и да отдадем почит на хората, които са пролели кръвта си за Обединена България. Знаете с какъв ентусиазъм дедите ни са влизали в бой. Българите-студенти в чужбина са се връщали с препълнени кораби, а тези, за които не е имало място са плакали. Ентусиазмът и емоцията са били невероятни. Крайно време е хората, които са се сражавали с такава любов и за Родината да бъдат уважени. Планираме след като завършим с Балканската да продължим със загиналите в Междусъюзническата и в Първата световна война Друга идея, която имаме е да сканираме нашата богата снимкова колекция. Задължително трябва да дигитализираме и застрахователният ни фонд. Това са микро филми на най-ценните документи, с които разполагаме в архива.
- Кога военният архив на България в периода 1939-1943 г. ще бъде върнат от Москва на ул. „Московска” 5?
- Преди две седмици (интервюто е направено на 11 октомври) имах разговори с Външно министерство именно по този въпрос. Изпратихме напомнящи писма до руските колеги, а след това се обърнахме с молба към посланик Грозданов в Москва да се свърже отново с руските архиви. Миналата седмица участвах на среща на председателите на националните архиви от всички страни от ЕС. Там колегите разказаха, че са си получили архивите от Москва, но са били принудени да платят за това значителни суми. След това, през 1995 г., Русия е приела закон, с който е обявила тези трофейни документи за компенсация за унищожените от вражеските страни ценности.
- Но ние не сме воювали със Съветския съюз?
- Не сме, но въпреки това сме приравнени като вражеска на СССР страна.
- Създават ли пречки руските власти?
- Основният проблем е, че когато са вземани тези документи през 40-те години, не са правени списъци. Българите тогава не са имали възможност да опишат какво се изнася. И когато днес руските власти ни питат за кои документи претендираме, ние не можем да дадем смислен отговор на този въпрос.
- Колко ще струва копирането на българските документи в Москва?
- Тази година сме предвидили 80 хил. лв. от бюджета си.
- Ще получим ли и протоколите от разпитите на българските регенти?
- Става дума за разпитите на регентите на цар Симеон, които след 9 септември са откарани в СССР и разпитвани няколко седмици от НКВД. Ние знаем за тези разпити, но не и къде се съхраняват протоколите. Предполагаме, че са в архива на руската Федерална служба по безопасност. Докато бяха в Москва, нашите колеги направиха няколко опита да се свържат с ФСБ. Благодарение на помощта на нашето посолство в Руската федерация, са успели да изпратят писмено запитване за ползване на архива на ФСБ. И до ден днешен обаче отговор не е получен.
- Очаквате ли да излезе нещо интересно от тези документи?
- Трудно ми е да ви кажа. Аз все си мисля, че по-интересни неща биха изскочили от руски документи, примерно от протоколите на Политбюро на КПСС. Но това е задача за изследователи-историци. Да отидат и да ровят, защото това е море от документи. За мен например много е интересен въпросът за 16-та република. Знаете на два пъти Тодор Живков предлага България да стане 16-та република на Съветския съюз. Ние обаче разполагаме само с българската гледна точка. За съветската можем само да гадаем по косвени свидетелства. Или пък да се остойностят двустранните българо-съветски икономически отношение. СССР ли субсидира България или обратно.
- Имате планове за създаване на собствен музей в сградата на ул. „Московска” 5?
- Сградата ни има много бурна история. От 1944 г. е ползвана ката главно управление на МВР в София, а след това тук се нанася Държавна сигурност. Има запазени помещения в подземията, където са разпитвали „вражески елементи” и „бивши хора”.
- На честването на 60-годишнината споменахте и идеята си за постоянна експозиция, в която да се включат най-ценните документи на архива.
- Да. Смятам, че в т.нар. „Български Лувър” би трябвало да има една зала, където българите да могат да видят съкровищата на своята национална памет. В САЩ, например, са направили специален музей, в който се пази Американската конституция. Защо българските конституции да не са достойни за тази чест?
- Какво смятате, че ще остане най-интересно като документи от нашето съвремие?
- Предполагам внуците ни ще се интересуват най-много за подробностите около влизането ни в Европейския съюз и НАТО. Опасявам се обаче, че една не малка част от информацията ще си отиде безвъзвратно, тъй като с изключение на документите от държавните институции, има много информация, която продължава да събира прах по таваните и мазетата на някои от участниците в отминалите събития. Други документи просто се разпиляват, изгубват се, не се предават в архива. Продължаваме да имаме едно вандалско отношение към собствената си памет и към собствените си документи. Това е въпрос на култура и традиции. Те обаче се градят със столетия.
- Може би проучванията на фамилната история на известни политици от български произход би помогнало.
- Имате предвид Дилма Русеф и този пример наистина ми дава надежда. Все още обаче трябваше тя да стане президент в Бразилия, за да се впуснат роднини и журналисти да проучват кои са били нейните баба и дядо.
- До колко поколения назад можем да проследим своите роднини?
- Обикновено може да се стигне около 200 г. назад, но познавам хора, които са възстановили родословните си дървета за 250 и даже 300 г. Такъв тип информация ние не пазим в необходимия обем.
17.10.2011 г.