Нона Караджова: Бъдещето е в "зелените" работни места и енергийни помощи

"Всички ще плащаме за това, че някой не си е свършил работата и не са изградени пречиствателни станции"

Нона Караджова

Нона Караджова е родена на 28 август 1960 г. Завършила е УНСС със специалност "Икономика и организация на труда". По-късно специализира "Публична администрация" в Института за международно обучение, Вашингтон, САЩ. Между 1984 г. и 1991 г. работи в Икономическия институт на БАН. Била е директор на дирекция "Стратегия, евроинтеграция и международна дейност" в Министерството на околната среда по време на правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Участвала е активно в преговорите с Европейски съюз по предприсъединителна глава "Околна среда". 

- Министър Караджова, доволна ли сте от свършеното по оперативната програма „Околна среда” до момента? 

- Доволна съм от това, че програмата тръгна в правилната посока. А тя е да има пределна яснота за бенефициентите и за общините, тъй като те са основният получател в системата. Тези правила бяха разработени в най-големи детайли. Общините бяха запознати и мисля, че програмата отново стартира с много голям успех. Има много голяма активност от страна на общините и, което е много по-добре, констатацията на колегите, които правят оценка на проектите е, че са се справили много добре.

- Защо до 2009 г. не са се усвоявали парите от европрограмата? 

- Липсата на ясни правила, а като цяло и липсата на качествени проекти. Първите проекти по оперативна програма „Околна среда” са били одобрени в началото на 2009 г., което означава, че като одобрени проекти са имали само договор за предоставяне на безвъзмездна помощ. Оттам нататък общините е трябвало да подготвят своите тръжни документи, да направят тръжни процедури, да стартират проекти, затова и усвояемостта е ниска. Като няма проекти, по които да се харчат и разплащат пари, няма и как да има усвояемост. Едно, че е било огромно забавянето в подготовката на тия проекти, а един добър проект се подготвя в зависимост от стадия, от който стартира, между половин, една, даже и две години – големите инфраструктурни проекти. Така, че това е едно от много голямото забавяне от подготовката. Второто е липсата на указания към общините за правилата, по който трябва да се подготвят.

- Неподготвени ли са били кадрите? 

- Да. Нямали са поставена рамка от програмата, в какви параметри - технически и финансови, трябва да се движи един проект и кои са приоритетните проекти. Програмата е отворила 2008-2009 г. да кандидатстват почти всички общини, независимо дали са приоритетни или не. Всяка община си е разбирала по своему икономическа и екологична ефективност. Тази е и причината през юли 2009 г. самата оперативна програма, след констатация от Европейската комисия, да отмени одобрени проекти, или такива, които са в процес на оценка на одобряване на стойност 1 млрд. лв. За да не се допусне това, ние променихме правилата на програмата – първо сложихме ясни правила за финансово-технически параметри на проектите, второ създадохме непрекъснати консултации на общините, трето – сменихме подхода на приема на проекти. Преди проектите са били на конкурентен подбор, което означава, че дори един елементарен документ да липсва при подаване на проекта, той се отхвърля. Докато в момента е на пряко предоставяне на приоритетните общини, които са определени в национални програми и оттам могат в самия ход на оценка да се отстраняват недостатъците.

- На семинар за оперативната програма бяха оповестени данни, според които са нужни около 15 млрд. лв. за подмяна на изграждането на цялата водна инфраструктура в държавата. При положение че няма как да ги вземем от европрограмата, откъде мислите, че ще дойде финансирането? 

- Това е въпрос на бъдеща дискусия. Министерството на околната среда и водите в никакъв случай няма да реши само откъде да дойдат тези средства. Това е и целта на документа, който подготвяме за обществено обсъждане и за внасяне в парламента за това как ще се развива водният сектор и откъде ще се вземат парите. Те наистина са много.

- Страната ни закъснява значително с изграждането на пречиствателни станции. Какво ще стане, ще ни наложат ли санкции?

- Сроковете за изграждане на пречиствателни станции изтекоха в края на 2010 г. за градовете над 10 000 жители, а за градовете от 2 до 5 хил. жители – срокът е 2015 г. Очевидно е, че изоставаме, целта е да наваксаме. По принцип трябва да ни бъдат наложени санкции, защото сме загубили 10 г. И тези пари ще трябва да бъдат платени от бюджета, т.е. всички ще плащаме заради това, че някой не си е свършил работата от 10 г.

- Имаше идея Министерският съвет да се отоплява с минерална вода. Какво мислите за това? 

- Това е най-малкото, това беше един пример, който главният архитект на София Петър Диков даде като пример. Многобройни са примерите за използване на минералните води както в София, така и в цялата страна.

- Направихте проекти със социалния министър Тотю Младенов и със строителния Росен Плевнелиев за откриване на зелени работни места и за събаряне на строежи по язовирите. Какво представляват зелените работни места? 

- Идеята за "зелените" работни места е една от тези, които имат бъдеще, защото бизнесът ще се развива и в зони, които са в „Натура 2000”, където има силно ограничение за развитие на икономически дейности. Тези ограничения трябва да бъдат компенсирани с програми от нов иноваторски тип, каквито са "зелените" работни места. През следващия програмен период трябва да се осигурят средства за страната, така че да могат инвеститори, които откриват работни места, които са съвместими с „Натура 2000” да имат този стимул за определен период от време, съответно година, две, три да се заплащат заплатите на работниците, включително осигуровките на наетите в производствата.

- Какво следва от тази политика? Какви са следващите цели?

- "Зелените" енергийни помощи. Те са антиекологични, защото субсидират основно гражданите с малки финансови възможности за покриване на техните нужди за енергия за отопление. В голяма степен тези енергийни помощи се предоставят чрез заплащане от страна на държавата на въглища, които са с високо сярно съдържание или брикети, които са с високо сярно, раково съдържание или дърва за огрев, при които има проблем при изгарянето, защото се изсичат нашите гори. Трябва да преминаваме към друг вид на подпомагане на тези хора с помощи, но затова се иска по-сериозен анализ. По-екологичните горива винаги са по-скъпи или поне на настоящия етап. Така, че това е възможност на разчет на държавния бюджет, защото оттам идват тези средства. Това е нещо, което можем да ползваме и от бъдещите фондове и за такива цели.

28.02.2011 г.