 |
| Десислава Тодорова Снимка Ани Петрова |
Десислава Тодорова е основател на CSR Bulgaria - Българската мрежа за корпоративна социална отговорност. От създаването й досега изпълнява длъжността Главен редактор на единствената в България онлайн медия за корпоративна социална отговорност - www.csr.bg. От една година е и Директор развитие на мрежата. Завършила е МИО в УНСС и притежава магистърска степен по Маркетинг. Автор е на проучвания за корпоративната социална отговорност като маркетинг инструмент и на множество статии в сферата. Печели втора награда в международния конкурс за статии на Global Reporting Initiative (GRI) със статия на тема “Задължително или доброволно трябва да бъде отчитането на устойчивото развитие”.
- Г-це Тодорова, разкажете ни как решихте да създадете
неправителствена организация, която да се занимава с корпоративната социална
отговорност?
- Идеята се роди преди около три години, когато бях още студентка. Заедно с приятели установихме, че има пропаст между неправителствения сектор и бизнеса, която се преодолява успешно на Запад. Всички бяхме част от различни неправителствени организации, а някои от нас имаха и собствен бизнес, така че виждахме и двете страни на монетата. Виждахме, че има много добри неправителствени проекти, но те не успяват да стигнат до компаниите и не се реализират поради факта, че не могат да намерят финансиране. Тогава дойде идеята да направим организация, която да подпомогне процеса. И създадохме CSR Bulgaria. В началото концепцията за корпоративна социална отговорност не беше достатъчно популярна. Имаше сериозно неразбиране какво е представлява тя и това беше първата задача – да обясним и покажем какво се прави в други страни и да популяризираме добрите практики на българския пазар чрез медията, която създадохме. На един следващ етап започнахме да изграждаме и самата мрежа от партньори в сектора. За момента имаме отношения с над 40 организации от неправителствения сектор и около 20 компании, като все по-често започват да ни търсят те самите. В организацията сме петима души, но много често имаме стажанти.
- Разкажете ни малко повече за кампаниите, в които участвате.
- Първоначално, когато се срещахме с компаниите, не ни възприемаха много сериозно, но после започнаха да виждат ползата от корпоративната социална отговорност и да ни търсят с цел да подберем проекти, да го свържем с надеждни организации или да изградим цялостна стратегия по КСО. Всяка една фирма си има различни цели, които иска да постигне чрез тези кампании. Някои от тях са с чисто филантропска цел, други засягат и маркетингови, PR или HR цели на компанията.
- Държат ли задължително да е посочено, че те помагат на определена кауза?
- Не винаги. Има много, които не желаят да популяризират своите инициативи. Правят го по морален и личен избор. Много от тях не го наричат корпоративна социална отговорност. По-важното е, че все повече започват да помагат на каузи.
Според мен е важно да се
говори за тях и да се популяризират подобни жестове, защото това стимулира и
други компании да предприемат подобни инвестиции. Моето наблюдение е, че
българските компании вече се замислят повече как да се впишат в тази нова
конкурентна среда.
- Има ли конкуренция и на това поле?
- Не мисля, че трябва да се поставят така нещата, но е факт, че е минус за теб, ако всички го правят, а ти не го правиш. Не говори много добре за имиджа на твоята компания. Всъщност смисълът на корпоративната социална отговорност е всички да в прилагат и дори да работят в партньорство помежду си - тогава ще има най-голям ефект. В такъв случай не би следвало да говорим за конкуренция.
- Как компаниите избират каузите, които да подкрепят?
- Спрямо целите, които са си поставили и възможностите, които имат. Има компании, които подкрепят различни малки каузи. Има и такива, които осъзнават, че е по-ефективно да изберат дългосрочни каузи и да превърнат инициативите си в традиция. Те искат да допринесат за развитието на една такава дългосрочна кауза и за решаване на голям социален проблем. Например един от мобилните оператори първоначално имаше различни каузи. В последните години подкрепя основно подпомагането на приемните семейства, както и реализирането на малки екологични проекти. Други пък подкрепят само културни проекти. Влагат средства за реконструкция на исторически паметници и пр. От IT сектора пък инвестират предимно в образователни проекти. Една такава компания създаде академия, в която обучават напълно безплатно над 2 хил. души, за което е необходим огромен ресурс. Вярно, че след това взема най-добрите на работа, но в крайна сметка голяма част от другите отиват да работят в други компании. Има и примери с малки компании, които въпреки липса на средства, осъществяват малки вътрешни проекти, инициирани от служителите им, доброволстват и така даряват време, а не пари.
- Дайте ни пример с
българска компания, която проявява подобна отговорност.
- Добър пример е една инициатива “Аз помагам на Гребния канал” и представляваше почистване и рехабилитиране на Гребната база в Пловдив. Организирахме го с наш корпоративен партньор, който ни потърси за изграждане на цялостна корпоративно социално отговорна стратегия. Това е българска компания, която произвежда велосипеди. Идеята беше самите служители да участват в инициативата, като всичко е на доброволен принцип. Облагородихме, боядисахме и почистихме Гребния канал в Пловдив. Тази инициатива е предвидена да прерасне в нещо по-дългосрочно. Например сега планираме нещо, което да е насочено навътре към компанията и служителите й. Инициативата се казва „Аз помагам на колега”. Идеята там е самите служители да си помагат взаимно, като си разменят непотребни вещи. Кампанията „Служебен велосипед”, която инициира тази компания, пък цели да обедини няколко фирми около идеята за по-екосъобразен транспорт на служителите им. Участват производителя на велосипеди, които осигуряват превозното средство на преференциална цена, както и фирми, които искат да изградят велопарк със служебни велосипеди за служителите си, за да ги стимулират да предпочетат този начин на транспортиране пред ползването на автомобили. Така ще намалят емисиите на въглеродния диоксид в атмосферата, а същевременно ще се погрижат за здравто и тонуса си.
- Разкажете ни за проекта ви „Стажант с кауза”.
- Това е наша инициатива, която се зароди с идеята да активираме младите и ентусиазирани хора, които имат друго разбиране за живота. На тях концепцията им за доброволчество, за опазване на природата не им е чужда. Искахме да ги привлечем за съмишленици и да канализираме тяхната енергията в изпълняването на малки каузи по време на стажа си, успоредно с работните си задължения. Не се намесваме в процеса на подбор на стажантите, а адресираме вече наети стажанти. Стажантите сами си избират мисията, която искат да изпълнят, ние можем да окажем съдействие при изпълнението, ако е неибходимо. Когато изпълнят мисията си, отчитат своя резултат със снимка и кратък текст в една платформа за предизвикатества и получават сертификат за “стажант с кауза”.
- Какви други проекти мислите да осъществите?
- Сега планираме да стартираме платформа, чрез която да се финансират много идеи и неправителствени организации. Целта е да използва поведението на хората в социалните мрежи, които харесват корпоративни страници и същевременно с това този процес да доведе до набирането на средства за каузите.
Както знаем, все повече
компании плащат за реклама на техните корпоративни страници в социалните мрежи,
за да могат да съберат повече фенове на страницата. Нашата концепция е тези
бюджети да отиват не за реклама, а за различни български каузи, като компаниите
отново получават нови фенове на страницата си. Чрез платформата това ще може
реално да се осъществява. Интернет потребителите ще харесват фен страницата на
дадена компания и същевременно с това ще избират и кауза, за която искат да
отидат парите. Всяко едно “харесване” се равнява на едно левче, което отива за
избраната от тях инициатива и реално ще бъде “платено” от компанията, чиято фен
страница в социалните мрежи са харесали. Това е платформа, която вярвам, че ще
има сериозен успех. Идеята идва от Сингапур, където вече е осъществена и работи
добре. Ние ще сме втората страна, която на местно ниво ще лансира проекта. Също така фокусът ни
продължава да бъде насочен и към това да образоваме обществото каква е
концепцията на корпоративната социална отговорност и какви са последните
тенденции при нея. Правим го чрез сайта и лекции сред студенти. Последното
нещо, за което е важно да се похвалим, е че създадохме магистратура
“Корпоративна социална отговорност(финансов мениджмънт)” със съдействието на Българската
мрежа на Глобалния Договор на ООН и Висше училище по застраховане и финанси
(ВУЗФ). Това е единствената такава магистратура на Балканите, която обхваща
всички аспекти на специалността. Миналата година завърши първият випуск Тази
година е въведено дистанционно обучение и броят е много по-голям. Тези хора ще
имат компетенцията да бъдат КСО мениджъри и да управляват този процес.
- Това означава ли, че в бъдеще компаниите ще имат отделни мениджъри за корпоративна социална отговорност?
- Да и дори някои от най-големите компании вече имат. Според мен е нужно, защото досега с това се занимават HR-ите или ПР-ите, които не винаги могат да координират всички тези сложни процеси. Освен това трябва комуникация с другите заинтересовани страни в проектите. Най-добрият вариант е, когато един човек има цялостната визия и координира с всички останали отдели и мениджъри КСО политиката на компанията.
- За да се стимулира
социалната отговорност на компаниите, трябва ли да има промени в
законодателството?
- Има доста какво да се поработи над това. Данъчни облекчения има, но те не са достатъчно добре разяснени и регламентирани. Компаниите не се възползват от тях. Различни са процентите в зависимост от бенефициента. Друг проблем е, че така и не се прие Закон за доброволчеството. Ние сме една от много малкото страни в Европа, които нямат такъв. 2011 г. процесът много се засили, но така или иначе не успяха да го регламентират. А има доста сложни казуси. Например какво правим, ако се случи злополука, докато служители доброволстват извън работно време? Компанията длъжна ли е да поеме отговорност?
Много млади хора на практика
са доброволци, но това не им се признава и дори не получават похвала. На Запад
се цени доброволчеството и всеки, който иска да израстне в работата си, участва
в подобни инициативи и кампании, защото иначе се приема, че не си активен и не
си добър гражданин. Това определя и начина на мислене и ценности, които
изповядваш. Според изследвания на университета „Джон Хопкинс” над 140 милиона
граждани се занимават с доброволческа дейност, като техният принос към
икономиката е 400 млрд. щадски долара, равняващи се на 20,8 млн. работни места
на пълно работно време. Убедена съм, че и в България доброволният труд е
сериозно перо, но просто никой не го
изследва и регламентира.
19.01.2014
г.