 |
| Доц. Борис Данаилов |
Борис Данаилов е
роден през 1951 г. През 1976 година завършва ВИИИ
„Николай Павлович” (Художествена Академия – София). 6 години по-късно взема
диплома и от Université Catholique de Louvain (в Белгия). От 1995 до 1997 г, специализира във Франция. 2002 минава през стаж и в Лувър,
където следи отблизо работата на Департамент графика. Има изследователски интереси в областта на история
и теория на изобразителното изкуство; история и теория на културата и културни
политики. От 2009 г. Е доцент в Нов Български университет.
- Доц. Данаилов, в края на месец юни приключва изпълнението на проект „Национален музеен
комплекс”, кои са последните задачи в рамките на проекта и първите за екипа на
бъдещия музеен комплекс?
- Проектът „Национален
музеен комплекс” се финансира от Оперативна програма „Регионално развитие” в размер на
27 251 872,70 лв. За финализирането на проекта бяха необходими
допълнителни средства в размер на 3 млн. лева, които Министерство на културата
осигури и вложи за завършване на строително-ремонтните работи. На 11 юни
предстои една много важна процедура – подписването на Акт 16 и Разрешение за
ползване. Както знаете, съгласно Закона за устройство на територията и на езика
на бюрокрацията, това е последната фаза, след което съответният обект може да
бъде ползван и в случая, когато говорим за Квартал 500 (музейния
комплекс), може да бъде подготвен за експлоатация. Този етап е важен, защото
подписването на този акт на практика слага край на строителните дейности, които
на такъв обект са много и най-различни. Държавната приемателна комисия е
назначена със заповед на Министъра на инвестиционното проектиране, тя е в
състав от 30 души – експерти в най-различни специалности: конструктори,
проектанти, строителни инженери, ОВК, ВиК, електроинженери, градоустройство,
противопожарна защита и т.н., компетентни във видовете дейности, които са
осъществявани по време на изпълнението на Лувъра. Използвам наименованието „Лувъра”
като нарицателно, като не го товаря с особено позитивно съдържание, тъй като, според
мен, звучи малко провинциално подобно позоваване. Комисията заседава, извършва
огледи на
обекта, на различни системи и съоръжения, след което са преминава към 72-часови
проби на всички инсталации като парно, ток, вода, асансьор и др. Накрая има
заседание на пълния състав на държавната комисия, на което всеки от тези
експерти изразява своето лично становище. Аз съм известен със своята заядливост и
имам въпроси, които се надявам колегите да изяснят. Досега беше отговорено
добре и позитивно, затова се надявам на 11 юни комисията да разпише Акт 16, с
което Министерството на култура влиза във владение на сградата. Това е
фактическото започване на същинското изграждане на музей на изобразителното
изкуство. Тази фаза беше обект на спекулации и разправии, но трябва да кажем че,
общо взето, срокът се спази и това, което беше поето от изпълнителя, е
извършено.
- Кои бяха основните проблеми в изпълнението на проекта?
- Трудностите са свързани със самото проектиране, което е процес, започнат много преди Министерството на културата да кандидатства за европейско финансиране. Самият процес е сложен и допълнителна трудност беше факта, че работата по изграждането на комплекса и формирането на архитектурното задание, което е важен момент, започна малко на „зелено”. Не беше много ясна концепцията за бъдещия музей. Това се отразява на самото архитектурно задание, тъй като то трябва да е достатъчно конкретно, за да е ясно на архитекта точно какво е необходимо на възложителя като краен резултат. От тази гледна точка възникнаха проблеми, които бяха по отношение на това какъв трябва да е музея. Не може да се отговори лесно, особено ако строителството вече е започнало. Ако се позоваваме на цитати на бившия министър Рашидов, той много често хвърляше в публичното пространство изказвания, които насочваха мнението на обществото в различни и обикновено неточни посоки. Той говореше, че в Лувъра ще се излага праистория. Казваше, че там ще се излагат и тракийски съкровища. Това би могло да стане, разбира се, но след като се вземе решение в него да бъде преместен Националния исторически музей. Такава хипотеза никой не е разгърнал. Да се повтаря още един подобен музей в центъра на София е безсмислица, следователно трябва да се върви в друга посока и тя е по-веряната – създаването на музей на изобразителното изкуство. Бих казал, че в последните месеци няма никакво съмнение относно това.
- Ще има ли специално пространство, където да
бъдат показвани произведения на младите ни автори, които тепърва започват своя творчески
път, за да могат да получат шанс за изява?
- Задължително!
Това, от което има нужда столицата много остро, е една или повече зали, където
да гостуват изложби, независимо дали са на съвременни автори или на класически
артисти. Помещенията обаче трябва да са големи и добре оборудвани. В това
отношение трябва да кажа, че България е много, много назад с този тип зали. Все
още тук цари представата, че изложба се прави, след като няколко художника
вървят с чук и пирони, които забиват и на тях окачват картините. Далеч
по-сложни са нещата. Идете, например, да видите изложбата на Роден. Тя е много
тежка и сложна като организация. Изисква специализирани усилия, сценография,
строеж на специални части, които да бъдат вложени в изработването на изложбата.
В сегашните зали, които не са големи, отсъстват технически параметри, които са
абсолютно задължителни, когато се прави изложба от голям мащаб, която е
чуждестранна. Важни са температурата, влажността, климатичната инсталация,
охраната, както и пожароизвестителната уредба и куп други такива неща, които в
света са дръпнали много напред.
- При
изграждането на Националния музеен комплекс са приложени интелигентни решения
за енергийна ефективност, за създаване на микроклимат, подходящ за експонатите.
Разкажете ни повече за тези параметри.
- Интелигентното
решение е свързано с управлението на сградата, която е огромна и в нея има
много под системи. Има електронен център, което е т.н. Building Monitoring
System, който съсредоточава в себе си апаратура, която постоянно следи всички
параметри и има визуален достъп до всички зали. Вътре има денонощно оператори,
които гледат какво става и са в състояние да променят параметрите, ако се
налага. Може да Ви изглежда чудно, но при големи посещения, каквито ми се е
случвало да правя в чужбина, огромното количество хора в продължение на няколко
часа вдига толкова много температурата и влажността в залата, че ако не можем
да се оправим с климатиците, трябва да спреш достъпа на зрителите. Не дай Боже
пък някъде да възникне пожар. Там не се гаси с вода, защото това не са какви да
е произведения, които като ги полееш с вода, ги спасяваш. Можеш да ги съсипеш
още повече, затова се използва инертен газ, който потушава пламъците, спирайки
достъпа на кислород. Това е безумно скъпа техника, но това са изискванията.
Когато отидеш да договаряш изложба, партньорите винаги задават такива въпроси:
каква е системата, как работи, каква е средната годишна температура и други
подобни детайли, които доскоро бяха извън представите на хората. Относно
енергоспестяването – ще има соларни системи на покрива. Освен това самото отопление
е направено така, че конструктивно между стените има пространство, в което
въздухът може да циркулира. Това са зелени технологии, които облекчават
сградата, тъй като консумацията на ток и вода ще бъде доста висока. Поддръжката
ще струва скъпо.
- Можем ли да кажем, че това ще е един от най-модерните музеи в Европа?
- От
гледна точка на прилагане на съвременни решения – да. Националният музеен
комплекс може би няма да има най-модерния архитектурен облик, сравнявайки го с
музея в Билбао, но тук все пак трябва да се има предвид, че става дума за
сграда, която е трансформирана и възможностите не са безкрайни. Ако се строеше
на голо поле и самата архитектура щеше да е на съответното ниво. С този музей ние
влизаме в Европа и можем, както се казва, да поискаме да водим преговори с
всеки друг музей. Оттук нататък е въпрос на добър мениджмънт.
- Искам да
Ви попитам защо е важно да имаме този музей, не е ли по-скоро една мащабна
реклама за привличане на туристи, които обичат изобразително изкуство?
- Да
се отговори еднозначно е трудно. Имайте предвид, че колекциите, които притежава
Националната галерия и Музея за чуждестранно изкуство са огромни. Националната
галерия притежава около 40 000 единици. Около 12 – 14 000 са картините в Музея
на чуждестранното изкуство. От тях минимална част е показвана, защото повечето
стоят в депа и то при лоши условия, които биха могли да ги увредят. За да се
опазят произведенията на изкуството е необходима напълно нова съвременна инфраструктура.
Каквото и да си говорим, музеят основно ще бъде посещаван от българска публика.
В този смисъл интересът ще бъде постоянно поддържан както с постоянната
експозиция, така и с гостуващи изложби. Ще имаме, обаче, по-широки възможности за обмен с чужди музеи. В това отношение
обменът в България е доста неравностоен. Ние изнасяме пред чуждестранна публика
често пъти много качествени неща, както е сега в същинския Лувър, където ще
покажем великолепна колекция от тракийски съкровища, но не можем да внесен
равностойни обекти с аналогична културна стойност, защото няма къде да ги
изложим. С новия Национален музеен комплекс ще станем място, което ще е
привлекателно за много повече хора, включително и от чужбина.
- Имате ли
прогноза какви приходи би генерирал музея годишно?
- Мога
да Ви кажа веднага, че в света няма музей, който излиза над червената линия,
особено големите. Той не е в състояние да изкарва толкова пари, че да
съществува като единица, без да получава
субсидия от държава или фондация. Бюджетът на Лувъра е около 400 млн. евро
годишно, от които възвращаемостта е около 40 процента максимум, което е много
високо. Посетителите са чудовищно много, те са 10 млн, на година, но това не
стига. Освен това правенето на изложба в Лувъра струва около 250-300 000 евро.
Ако е по-голяма скача до няколко милиона. Но привлекателната сила е
огромна.
- Кои ще
са най-ценните експонати в нашия музей?
- Това
ще са творби, притежание на двете основни галерии. Те са от българско изкуство
от края на Възраждането до наши дни, което включва всички български класици без
изключение. Що се отнася до чуждестранното изкуство, там нещата са
по-любопитни, защото има няколко самостоятелни интересни колекции, които ще придават
особен колорит на музея. Такава
екзотична колекция е Африканска пластика или скулптурни произведения от една
холандска колония – Гоа от XVII век, което е нещо много рядко и го няма по
света. Има и много добри японски гравюри и западно европейско изкуство.
Достатъчно много и интересно е, за да се напълни музея.
- За
реализирането на какви други такива проекти, макар и не чак толкова мащабни,
бихте настоявали пред министъра на културата в ролята си на негов
съветник?
- Изграждането
на Национален музеен комплекс е едно мащабно начинание, но в момента тече още
един процес, в който се надяваме да получим пари, за да довършим още един
музей, който се намира до Музея за Земята и хората – т.н. Музей за съвременно
изкуство. Той е една по-малка по обем институция, но много важна, тъй като
основно тя ще се посвети на показването и излагането на творби на млади автори.
Те са най-пренебрегнатата част от всички поколения български художници, защото
освен, че са млади и творчески енергични, още в началото на кариерата си се
сблъскват с проблема, че няма къде да излагат произведенията си. За тях
организирането на самостоятелни или групови изложби все още е доста труден
процес, защото това е свързано със средства. Затруднени са и контактите им с
другите страни. Музеят ще се постарае да изчисти тези проблеми и основно
работата му ще бъде свързана с поощряване на млади художници. Там просто
стратегически трябва да се насочат усилията, за да не се получава така, че една
голяма част от българските художници да стягат куфарите и да отиват в чужбина,
където не се реализират зле, но тук зейва една пропаст, която вече не може да
се запълни. Наличието на нещо, което да ги привлича и тук, би играло ролята на
консолидиращ фактор и заради това съветвам министъра да реализира на всяка цена
този проект.
09.06.2014 г.