Панайот Хитов и Данаил Попов молили депутатите за пенсии

"Народните представители пренебрегнали заслугите им за родината"

 

Данаил Попов 

Най-верният съратник на Васил Левски - Данаил Попов, и Панайот Хитов са били принудени да изпратят няколко прошения до депутатите, с които ги молят да гласуват отпускането на месечните им пенсии. Видните мотори на освободителното движение са стигнали до това унижение, тъй като са били на ръба на оцеляването. До голяма степен изпадат в подобно положение, защото са вече възрастни и разорени, давайки цялата си енергия и средства за независимостта на България. Това показват документите от деловодството на Народното събрание, които се съхраняват в държавния архив. 

Ситуацията и за двамата е била обидна, тъй като депутатите по онова време са използвали постовете си за разчистване на политически сметки. И докато дават малка пенсия на Хитов, защото не смеят да отрекат заслугите му, то на Попов му е отказано с мотива, че живее в Турну Мъгуреле. Въобще не отчитат факта, че дясната ръка на Апостола е почти разорен, защото е вложил средствата си за организиране на тайните революционни комитети или печатането на български вестници, които да информират Запада за зверствата в България. 

Първата му молба е постъпила в парламента на 25 ноември 1891 г. В нея той просторно описва всичките си заслуги за отечеството и моли за месечна пенсия в размер на около 416 лв., за да издържа майка си, жена си, трите си дъщери и трите си сестри, които са вдовици, а имат и деца. 

"Бил съм всякога един от първите дейци във всичките движения за възраждане на всичко Българско още от времето на покойния народен светец и поборец, Г.С. Раковски", посочва Попов. 

Той добавя, че двамата са работили по въздигането на българското самосъзнание чрез вестник "Дунавски лебед", а после и чрез "Българска звезда", която са издавали в Букурещ. Освен това е бил свидетел на разселването на българи от Лом до румънския град Галац, по време на което пътуване с австрийски параход мнозина измират, защото са натъпкани един върху друг. Телата на загиналите били хвърляни в Дунав, докато накрая стигнали до крайната дестинация. 

"Плакахме всички, които ги гледахме до какво печално състояние, морално и тленно, бяха достигнали за кратко време, вследствие на непосилните тегла, които бяха пренесли в чужбина", пише Попов до депутатите.

После добавя, че е помагал на четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, неустрашимия (по думите му) Христо Ботев, Ангел Кънчев и знаменития (пак по думите му) Васил Левски. 

Попов добавя, че е бил високопоставен член на революционния комитет и е давал лични средства за народните походи. Освен това бил избран от Ловченско-Плевенския централен комитет да отговаря еднолично за кореспонденцията и да отваря всички писма. След това трябвало да изпраща отговор и при нужда да прави копия. 

"Ако бяха имали щастието да останат живи, Ангел Кънчев и особено светецът Васил Левски (прекръстен от мене на Аслан (лъвски) Дервишоглу (Дякон), които бяха дълбоко убедени в моите стремления и чрезвичайни старания за всичко, що е било за българските интереси, то щяха да бъдат достатъчни за мене доказателства", посочва Попов. 

В молбата той добавя, че тези двама светци, както ги определя, са живели месеци в дома му в Турну Мъгуреле и сам е дал средства на Кънчев да стигне до Ловеч, където се представил на Апостола. За голямото доверие, което Левски е имал към Попов, свидетелства и фактът, че е наредил всички описания на разходите му да бъдат документирани и предадени на Данаил. Той от своя страна събирал старателно всичко, за да запази историческите артефакти. Впоследствие обаче те биват изгубени, но пък част от тях послужили на Захари Стоянов за написването на "Записки по българските въстания". 

"Аз съм бил единственият българин в Турну Мъгуреле с голямо значение, дадено ми от целия състав на БРЦК, и то не само за извън България, но още повече и по-значително из България! Само аз мога да кажа, че съм имал такива неограничени едногласни пълномощия от целия комитетски състав... Сега вече, стигнал в напреднали години, без състояние и това положение именно ме принуждава да се отнеса къмто тоя народен Олтар, който се нарича Народно събрание", пише Данаил Попов. 

Той добавя, че ако му отпуснат годишна пенсия в размер на 5000 лева, ще направи всичко възможно да се пренесе от Турну Мъгуреле в България, където ще даде всичко от себе си за добруването на родината.

Къщата на Данаил Попов в Турну Мъгуреле, в коятo той умира на 12 април 1909г.

Тази му молба обаче е отказана от депутатите. 4 години по-късно, вече тежко болен, революционерът подава второ прошение, което е одобрено, но само за 120 лева месечно. Попов взема тези пари около 3 години до смъртта си на 13 април 1909 г. Той умира в забрава и нищета, подобно на повечето революционери, които биват забравени от държавата. Подобна е съдбата на съпругата на Ботев, един от братята на Васил Левски, Райна Княгиня и много други. 

Панайот Хитов първоначално получава минимални средства заради заслугите си. Тези пари обаче са крайно недостатъчни за преживяване. За сравнение университетски преподаватели взимали в пъти повече от него. Това накарало Хитов да подаде молба да му увеличат пенсията. Документът е депозиран на 29 ноември 1891 г. В него той моли да му дават по 200 лв. на месец и посочва, че 11 години по-рано са му гласували помощ, но тя е крайно недостатъчна, тъй като няма друг доход и вече е стар. 

"Моите заслуги са известни на народните представители, между които едно значимо число с действалите по освобождението ни с мене, прямо или косвено", казва Панайот Хитов. 

Въпреки това описва дейността си като революционер. Излязъл в Стара планина през 1858 г. като част от четата на Георги Трънкин, а след смъртта му я оглавява. Участвал във въоръжаването на българските чети от 1867 г. в Букурещ и бил начело на отряд от 500 души доброволци българи в Сръбско-турската война. По време на Освобождението взел дейно участие в боевете под командването на Генералния щаб, за което имал и нужните документи. Неговата дейност обаче не приключва дотук. Бил е деен участник и в Съединението през 1885 г. и се отправил с 300 души към сръбската граница, когато западните ни съседи ни обявяват война. 

"При това искам да помоля представителите да вземат под внимание и обстоятелството, че съм участвал в 54 битки и сражения и съм прекарал три зими в Стара планина", посочва Хитов. 

Наред с това добавя, че има документи от 1875 г. от Тайния български революционен комитет в Букурещ, че е с неограничени права да действа в името на българския народ и в името на неговото бъдеще.

Панайот Хитов

"В надеждата, че моите заслуги оправдават тая моя молба и предвид вида на моето положение, вярвам, че почитаемото Народно събрание не ще откаже да гласува едно увеличение на пенсията ми, за което аз и семейството ми ще бъдем вечно признателни", завършва прошението си революционерът. 

За щастие депутатите не му отказват, но му отпускат допълнителни само 80 лв. За съжаление обаче в онези времена подобни месечни помощи са се давали по субективни причини, посочват историците. А Панайот Хитов и Данаил Попов са били сериозно ощетени, защото са били сред най-непримиримите революционери, жадуващи освобождението, а са получили обидно малки пенсии. Имало е хора с далеч по-малки заслуги, които са вземали значително повече пари от тях, защото са приближени до управляващите по онова време.

15.04.2016 г.