 |
| Проф. Огнян Колев Снимка Ани Петрова |
Проф. д-р Огнян Колев завежда диагностично-консултативния блок и сектора по отоневрология към Университетската болница по неврология и психиатрия. Работил е като лекар и изследовател в екип към НАСА и по програма, финансирана от Френската космическа агенция по проблемите на ориентацията и поведението в космическото пространство и в престижни европейски и американски клиники. Дълбоко уважава Петър Дънов и неговите "важни за българите завети". През 1994 година участва в научна експедиция в Хималаите, където се е вдъхновил и от философията на Изтока.
- Професор Колев, как се стигна до поканата от НАСА? По какви проекти работихте, с които привлякохте вниманието на американските учени?
- Работих по проблемите за болестта на движението, към която спада и космичната болест. Освен това се занимавах и с проблемите при очните движения, който ни помагат да се ориентираме. Именно заради това ми изпратиха покана от космическия център на НАСА в Хюстън през 1990 г. След това през 1993 г. ме поканиха да изнеса лекция. Две години по-късно започнах работа там, която приключи през 1997 г. Работих главно по проблеми на пространствената ориентация. Главно координацията на движенията, тъй като е много важно астронавтите да се ориентират добре при критични обстоятелства на космичен полет. Проучванията ми бяха съсредоточени върху сложните движения на очите и главата, особен важно на командното табло за управление на космичен полет.
- Какви бяха резултатите?
- Интересни. Един астронавт осъществява действията по два начина. Единият по собствена инициатива, а другият по команда от космическия център. Оказва се, че има разлика в начина на реагиране между тези два типа. Осъществява се различна последователност. Всяко движение се анализира. Първоначално мислехме, че е заради липсата на гравитация. Другото, върху което съм правил проучване, е влиянието на гравитацията върху очните движения. Създадена е единствената по рода си голяма центрофуга, която се ползва от НАСА. Тя е във военна база „Пенсакола” и там се създава ускорение, многократно надвишаващо земното ускорение. На тази експериментална система се установява как се променя последното движение при изстрелване и приземяване. Променя се начинът на реагиране на целия организъм. По-некоординирано е изпълнението на движенията, което е пречка за изпълнение на задачите по време на полет. Изследвал съм и така наречените илюзии на движение. Създават се конфликтни ситуации, които объркват пилота и астронавта и го подтикват към погрешни и често фатални действия. Понякога няма референтен сигнал и тогава вестибуларната система трябва да долавя и анализира самостоятелно промяната на движението. Сериозен проблем е за астронавтите, тъй като понякога ръчно трябва да направляват совалката. В момента в НАСА се разработва система, в която и аз съм участвал. Това е проект за допълнително тактилно сетиво, с което се дава възможност човек да се ориентира по-надеждно в пространството – нарича се тактилна система за ситуационна ориентация.
- Учени наскоро посочиха, че при престой от месец в Космоса при астронавтите има забелязани мозъчни аномалии. Това може ли да попречи на евентуален полет до Марс?
- Това няма да попречи, защото за полета до Марс ще се създаде микрогравитация на кораба. Открити са аномалии в зрителната система на космонавтите. Тя е много сложна и ангажира вестибуларната система.
- Очаквате ли нова покана от НАСА?
- Разработвам сега общ проект за установяване на промени, които се случват в организма след полет. Какви остатъчни аномалии има. Въпросът е да видим фините неща, а не грубите. След време те може да доведат до по-тежки проблеми, а всички астронавти искат да летят още.
- В едно от интервютата си вие казвате, че също искате да летите.
- Да, с удоволствие. Това е най-добрият начин да си направиш изследвания. Всички добри учени са правили открития, след като са изследвали върху себе си. Едва ли обаче ще излетя. Имам и други колеги, които искаха, но нито един от тях не успя.
- Разкажете ни за НАСА...
- Много оборудван център. Около него има 500 м дистанция от околната среда. Последните години се затегна обръчът, тъй като имаше изтичане на технология, информация. Сега и китайците имат силна космическа програма, което безпокои американците, което е нормално, при условие че не се знае мотивацията от другата страна. Когато аз бях там, контактите ми бяха главно с руската космична група. Иначе във всяка лаборатория има камери за подготовка на полета.
- Не ги ли беше страх, че сте шпиони, след като сте отишли малко след падането на Берлинската стена?
- Специално към мен не усетих това. Американците са ме проучвали. Руснаците се притесниха, тъй като в началото не знаеха откъде идвам. Но като цяло ги следят. Те даже си казват някои неща Русия и САЩ, макар и елементарни.
- Легендите за контакт с извънземни?
- Такова нещо официално няма. Единственото, което може да буди подозрения, е, че космонавтите си споделят неща, които си казват само помежду си. Ако един астронавт каже „Да, видях извънземно”, той може повече да не лети, защото не е сигурно дали не е халюцинация или друго влияние в условията на космичен полет. Нито един досега не е демонстрирал такова нещо. Те са интелигентни хора и много добре си го знаят. Аз също съм проявявал интерес и съм говорил с учени, дискутирали проблема, те казват, че понякога се говори за това, но то остава между тях.
- Според любителите на конспирации президентът Айзенхауер се срещнал с представители на извънземни.
- Аз много се съмнявам, тъй като надали така ще бъде построена програмата на НАСА. Изключвам го като вероятно.
- Вие сте почитател на Учителя Петър Дънов. Как се съвместяват наука и вяра?
- Това е етично-нравствено учение, което облагородява човека.
- Именно в това учение се споменава, че има и други същества освен човека.
- Аз като учен мога да говоря само за неща, които съм изпитал. В никакъв случай учените не изключват науката от древността, която в известни направления е на висота далеч пред съвременната, в което се изразява мистерията на древното философско-научно учение, някои от формите му преплетени с религия. В него се казва, че именно тя ще доведе до знание. Обикновено хората свързват "ученията" в деформиран вид. Аз съм установил, че във всички тези школи има смисъл и тълкуванието е не това, което хората разбират. Светът е затворена система, която се движи по закони, които още не знаем. Има разпределение, както Ин и Ян в източната философия.
- Ходил сте и в Хималаите...
- Да. Бях на една експедиция. Исках да разбера нещо повече за древните методи за лечение. Мисля, че много от нещата, по които се работи, тогавашните мъдреци мистици са били в познанието на древността. Естествено по други начини, съответни за времето си. Едно заболяване се лекува по различни начини.
- Има ли нелечима болест по тази логика?
- Има фраза: „Всичко на този свят е възможно, но не всеки може да го постигне”. Концентрацията и контролът над ума е трудна задача. Човек не може да остане с една мисъл за минута. Големите учени до такава степен са концентрирани в ума си с определена мисъл, че достигат до евристични идеи, генерирани от тяхното перфектно изградено ниво на съзнание. За съжаление не успях да видя нещо по-нетрадиционно в Хималаите, може би бях ограничен от времето. Много е приятно. Ходих в един ашрам, от който останах впечатлен. Точно неговата подкрепа към науката ме учуди, защото демонстрира очистена от закостенял догматизъм и прагматизъм философска школа.
- Какво ни е уникалното на българите, след като сме част от цялото?
- Българинът е добър солист и лош хорист. Първата част е хубава. Това ще ни помогне донякъде, но трябва да се коригираме в известна степен. Когато няма хармония в обществото, не се преодолее егоцентричността, егоистичността в подхода на хората само за лична облага, без да се отчита, че ако само ти имаш, а ближният ти живее в мизерия, няма да се получи повдигане на цялото общество, а само неминуемо ще се стимулира престъпността, корупцията и затъване на обществото. В Япония например всеки търси да изправи грешката в себе си, не в другия. Тук всеки гледа грешките на другия. Трябва да гледаме красивото. Позитивното мислене помага за здравословното ни състояние. Голяма част от болестите се пораждат от притеснения. Аз даже забранявам на моите пациенти да говорят за проблемите си. Сами се натикват към негативното и влошават здравето си. Трябва да се гледа на нещата в по-голям мащаб, по-глобално - с „орлов поглед”. Между другото една от системите, които разработвам с колеги от НАСА и американски военни, е точно за това. Така нещата по-лесно се контролират.
- Каква е ситуацията в България откъм развиване на подобен вид изследвания?
- Ситуацията не е добра. Примерно американският президент налива пари за наука, защото интелигенцията може да издърпа обществото от кризата, а у нас държавната политика е в противовес. Няма далновидност. Дори и тази, която са притежавали обществениците ни от епохата на Левски.
- Има ли млади българи, които могат да тръгнат по вашите стъпки?
- Има много млади и интелигентни българи. Примерно през социализма за докторантура кандидатстваха 7-8 човека, а сега са много по-малко и това е следствие на лоша политика, водеща до мизерни условия на живот и работа. Разбира се, и в идейността у българина има известен спад, но съм оптимист, че това ще се промени към възход. В природата винаги доброто, макар и след катаклизми понякога, превъзмогва злото.
- Предлагаха ли ви работа в САЩ?
- Да, но не приех, понеже съм родолюбив, въпреки че там заплащането беше много повече, а да не говоря за уникалните условия за фундаментални научни изследвания. Изключително важно е да се съхрани Българската академия на науките. Убеден съм в научния ни потенциал, който трябва да е организиран със собствен статут, определян от учените и подкрепян от държавата, а не обратното, да бъде деформиран от преходни политически уклони в правителствата. Да не бъде разделян. Преди няколко години бях поканил академик Алан Бертоз, който води направление невронауки към Френската академия на науките и френската агенция за космични изследвания (КНЕС) и с който реализирахме проект финансиран от френската космична агенция с много интересни резултати по отношение влияние на гравитацията върху походката и пространственото ориентиране. Заедно с френския посланик и научното аташе организирах среща в президиума на БАН с тогавашния научен секретар, за да дам тласък за научни разработки с участието и на БАН. Френската академия на науките твърдо подкрепя БАН като научна институция. Впрочем коментирал съм БАН с учени от НАСА, които са с много позитивно отношение. Дори директорът на НАСА по невронауки ме уведоми, че е изпратил официално писмо до председателя на БАН във връзка с моите научни приноси към НАСА, както и с научните ми разработки и изнасяне на цикъл от лекции в НАСА, Харвардския университет, Масачузетския технологичен университет и други световни университети с благодарствени сертификати и грамоти, с предложение да бъда избран за член-кореспондент на БАН, с което ще се реализира по-широко научно сътрудничество с нашата академия. Засега от БАН все още не са отговорили на предложението на НАСА.
23.03.2012 г.